Начало arrow Нещо различно
 
Thursday, October 19 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
Нещо различно
Тук ще намерите различни статии, теми, въпроси, които авторите са сметнали за интересни и желаят да популяризират. Много от темите няма да са свързани с профила на сайта, но смятам могат да бъдат интересни на читателя, ако ли не просто ги подминете.




СРЯДА 13-ТИ ЮНИ 2012 Печат Е-мейл
15 Jun 2012
ImageБоже какъв ден загърбихме само – знаков, важен  и незабравим  - напук на старото схващане, че в сряда от работа не се сяда, държавни мъже и жени го удариха на празнуване. Министърът  на околната среда  г-жа Нона Караджова реши да сключи църковен брак  например, а министърът по управление  на средствата от ЕС, Томислав Дончев, точно тогава
Продължава...
 
РАЗЛИЧНАТА МОЛИТВА Печат Е-мейл
07 May 2012

ImageВчера беше Гергьовден - за едни имен ден, за други рожден, за трети ... всъщност за повечето хора, просто хубав и светъл празник , посветен на любим светец, който има за задача да ни закриля и пази от всякакви злини. Хиляди свещи се запалиха, хиляди молитви се отправиха... за живот и здраве, за успехи, за късмет, за щастие, за закрила...
А може би някои са помоли добрия светец да ни пази и от нас самите,
от лошите чувства, които понякога изпитваме, от лошите думи, които често изричаме, от вдигната ръка срещу близък човек, от предателството, от завистта, от злобата, от високомерието, от желанието да бъдем над всички и над всичко и то на всяка цена, от гъдела да имаме все повече и повече, да командваме, да налагаме, да решаваме и да определяме съдбата на някого, или на цял народ, от неумението да озаптим чувството си за собствена изгода, когато трябва да избираме път за бъдещето на децата си и хората, които да го проправят. 

Време е и за тази молитва... Тя може би дори е по-важна от другата , само че думите за нея не са написани никъде и всеки ще трябва да ги открие сам според своята съвест, според своята мярка, според своето усещане за редно и нередно. И разбира се спoред своето желание да промени посоката на живота си. Както се казва в библията, време е „да почистим градинката си“, защото...  там където са се настанили плевелите, каквото и да засеем, то нито ще цъфне, нито ще върже.
Тогава може би и денят ни ще стане по лек, и животът ни по-усмихнат. Нищо чудно и политиците ни
да станат по-съвестни и по-честни, и държавата ни по-добро място за живеене.


Не го ли направим, ще продължат да ни наричат „Терариум България“, в който хващат по 32 крадци наведнъж и то не какви да е, а все добре платени държавни служители или  закопчават банди от изнудвачи, в които членуват и полицаи; уличените в още по-големи престъпления ще продължават да припадат театрално в съда, народните ни представители ще запазят навика си да преливат от пусто в празно и да приемат ялови закони, а в Дупница най-попуярната тийнейджърска игра още дълго ще се нарича „Братя Галеви“.
Не го ли направим, ще продължим да мърморим и да недоволстваме тайно по домовете си и пред близки приятели, ще продължим да живеем по инерция, ще продължим да изпращаме децата си с еднопосочен билет някъде далече, в страни, в които хората отдавна са разбрали, че доброто и злото са въпрос на важен личен избор, а пасивността има горчив вкус и не е за предпочитане. 

 
ПЕТ СТРАННИ СЪВПАДЕНИЯ Печат Е-мейл
02 Jun 2011

Космическата душа на Марк Твен

 

ImageМарк Твен е роден на 13 ноември 1835г., две седмици след най-близкото регистрирано досега прелитане на Халеевата комета край земята. През 1909г. Твен пише: „Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение ще каже: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно“. И действително, Марк Твен умира на 74-годишна възраст на 21 април 1910г., два дни след преминаването на кометата над Земята.

Двойникът на краля

ImageВеднъж Умберто I, крал на Италия, бил на вечеря в ресторант в Монца. Когато собственикът на заведението видял кралската особа, решил да се присъедини към него и сам да го обслужи. Двамата се заговорили и си поръчали вечеря. За удивление на всички присъстващи собственикът на ресторанта и кралят си приличали като две капки вода. А в хода на разговора, двамата установили поредица от интересни факти, които ги свързвали. Съпругите и на двамата имали едни и същи имена, а ресторантът бил отворен в деня, в който Умберто бил коронясан. Това, което прави случката още по-странна е, че няколко дни по-късно кралят чул за смъртта на двойника си, който бил прострелян от непознат мъж. Същата вечер и той самият бил убит.

Прероденият президент

Image- Ейбрахам Линкълн е избран за президент на САЩ през 1860 г.

- Джон Кенеди е избран за президент през 1960 г. или точно сто години по-късно.

- Политиката на двамата е силно свързана с правата на гражданите.

- Съпругите и на двамата губят децата си, докато живеят в Белия дом.

- И двамата загиват в атентати от смъртоносен куршум в главата.

- Фамилното име на секретарката на Линкълн е било Кенеди. Фамилното име на секретарката на Кенеди е Линкълн.

- И двамата биват убити от южняци.

- И двамата биват наследявани на поста си от хора с фамилията Джонсън.

- Андрю Джонсън, който наследява Линкълн, е роден през 1808г.

- Линдън Джонсън, който наследява Кенеди, е роден през 1908г.

- Джон Уилкс Буут, който убива Линкълн, е роден през 1839г.

- Лий Харвей Осуалд, който убива Кенеди, е роден през 1939г.

- И двамата убийци са известни с трите си имена.

- И двете имена (на убийците) се състоят от 15 букви. (на англ. език).

- Линкълн бива убит след театралната постановка „Форд“.

- Кенеди бива убит в колата си. Моделът е „Линкълн“ и е произведен от Форд.

- Линкълн бива убит в театър, след което убиецът се скрива в склад.

- Кенеди е застрелян, след което убиеца се скрива в театър.

- И за финал, и Буут, и Осуалд биват убити преди процесите срещу тях.

Необикновеното пътешествие на една книга

ImageБританският актьор Антъни Хопкинс, който стана известен с ролята си на Ханибал Лектър във едноименния филм, написан по романа „Момичето от Петровка“ от Джордж Файфър, разказва за странно съвпадение пред английски медии.  

Няколко дни след подписването на договора за филма, Хопкинс отива в Лондон, за да си купи копие от книгата. За негова изненада обаче се оказало, че в книжарниците в Лондон няма нито една бройка от романа. Докато чакал на площад Лестър метрото, с което да се прибере до вкъщи, забелязал забравена на една от пейките вещ. За негово учудване се оказало, че е точно търсената от него книга „Момичето от Петровка“. Само по себе си това е едно необяснимо съвпадение, но впоследствие се оказало, че освен всичко друго поставя началото на поредица от изключителни събития.

Две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, авторът на романа. Докато си говорили Файфър споменал, че няма копие от книгата в себе си. Единственото копие, което имал, бил дал на свой приятел, който го загубил някъде в Лондон. Тогава Хопкинс показал книгата на Файфър, който с голямо учудване забелязал на страниците й собствените си бележки. В крайна сметка се оказало, че книгата е същата.

Предсказаната гибел на Титаник

ImageТрагичната история на Титаник е известна по цял свят. Това, което мнозина не знаят обаче е, че съществува роман със заглавие "Безсилието или гибелта на Титан". Книгата е написана от Морган Робъртсън през 1898 г. 14 години преди истинската катастрофа на лайнера с айсберг в нощта на 14 април 1912 г. .  

Романът е смятан за литературно пророчество за съдбата на корaба. Съвпаденията между него и случилото се с Титаник не са свързани само с имената им. Някои от подробностите в книгата са изумително сходни с тези в реалната история на лайнера. В нея се разказва за Титан - най-големият за времето си кораб с дължина 800 фута. Корабът Титаник от своя страна е бил дълъг 882 фута. Както плавателният съд в художественото произведение, така и реалният кораб, са били описвани като практически "непотопими". Максималната скорост и на двата е била 25 възела.  

Титаник е имал 20 спасителни лодки, които фактически са могли да спасят едва половината от 3500-те души на борда му при възникването на катастрофа. Титан в сюжета на книгата е разполагал с 24 спасителни лодки, които били по-малко от половината необходими да поемат капацитета му от 3500 пътници. Съдбата на двата плавателни съда е фатална. Изумително: Титан в книгата също потъва, след като се сблъсква с айсберг, и повече от половината пътници на борда намират смъртта си.

 

 
КОЙ КОЙ Е НА СВЕТЛО Печат Е-мейл
25 Oct 2008

  Насекомо, което се храни с власт

Най-удивителната черта в Андрей Райчев е способността му драстично да се променя, оставайки привидно един и същ. Идейно-политическата му еволюция е сравнима единствено с метаморфозите на насекомо. За последните 7-8 години от какавидата на къснокомунистическия идеологически сатрап се излюпи социалдемократическа реформистка гъсеница, за да полети накрая пеперудата на либералния милионер.
Андрей Райчев сменя принципи, позиции и възгледи с такава лекота, откровеност и наглост, че възниква въпросът "нима това е един и същи човек?" Философският политкомисар от 1989 г. сега е говорител на интелигенцията. Ученият, който през 1990 г. обясняваше, че същността на прехода е хората да обеднеят за да си продадат жилищата, защото българинът имал твърде много имущество (жилища, вили, автомобили, хладилници, телевизори) - днес е изразител на автентичната социалдемократическа идея. Фракционерът, който 2 години работеше за разцеплението на партията, защото болшевизмът бил неизтребим - пет години по-късно се вживява в ролята на говорител на БСП.

В КОРИДОРИТЕ НА ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ


Възходът на Райчев започва в сянката на Никола Стефанов, за да продължи по-късно под крилото на Андрей Луканов. През 1989 г. Андрей е назначен за пълномощник на ЦК на БКП, наблюдаващ философските и социологически звена. Той стръвно надзирава дали в поверените му институти не се развъжда идеологическа зараза. Тогава опиянената от перестройката интелигенция очаква и нашите властници да пуснат духа от бутилката. Райчев обаче смята, че властта трябва да пипа здраво, а в обществото няма обективна необходимост от гласност и неформални движения. "В бутилката няма никой, тя е празна", назидателно разяснява Андрей и добавя, че другарят Ленин е бил прав: интелигенцията е говно. От това време в БАН и Софийския университет го помнят като изключително мракобесна фигура. Тогава Деян Деянов му лепва прякора Андрей Висарионович Райчев. Социолозите и философите са ужасени и отвратени не само от ролята му на идеологически цербер, а и защото той я изпълнява с нескрито удоволствие. Андрей се опиянява от усещането за властта и от нейното упражняване. Обвиненията в аморалност и цинизъм не го обиждат. Той си е изградил лична идеология, която го оправдава в собствените му очи. Социологията, според него, е наука за властта. Тя обяснява как е възможна властта и изучава нейното функциониране. Следователно роденият социолог (Андрей се смята за такъв) по дефиниция подкрепя властта. Без значение каква е тя и кои са властниците. Това профанско разбиране за науката социология е естествено за човек, непрочел и една книга на западен език. Тъй като знае само руски, Андрей е придобил социологическите си познания основно от служебните (засекретени) преводи и реферативни бюлетини за нуждите на АОНСУ и идеологическия отдел на ЦК на БКП. През 1989 г. Андрейчо вероятно се изживява като Победоносцев, шепнещ на ухото на императора, но за разлика от Никола Стефанов, комуто ролята е по мярка, той е обикновен идеологически жандарм.
Може би неслучайно изкачването му по стълбата на властта съвпада с възхода на Никола Стефанов. Наричат го злия гений на късния Живков. До преди него Тато е по-скоро либерално настроен по отношение на духовната сфера. Идеологията се води от Нико Яхиел и Милко Балев и общо взето балансът "икономика - идеология" се спазва. След тяхното изхвърляне мястото им е заето от Никола Стефанов, който става шеф на кабинета на Живков. Идеологията застрашително се втвърдява и сянката й надвисва над цялото общество. От идеологическия Олимп са низвергнати либерално мислещите Стоян Михайлов, Нико Яхиел, Горан Горанов. Шушне се, че Живков започва атака срещу социологията. В това мрачно време изгрява звездата на Райчев. Не му попречва (странно защо?) и "дисидентството" на Райчев-старши, който заради перестроечни статии е свален от поста главен редактор на "Софийские новости" и "заточен" като кореспондент в Москва.
Мизантроп по душа, Никола Стефанов е истинският вдъхновител и ръководител на гоненията срещу интелигенцията през 1989 г., организира кампаниите срещу Тамбуев и Продев, срещу Румяна Узунова и неформалите, готви мракобесни конгреси на творческите съюзи. Интелигенцията го нарича "палач", но възрастният и вече губещ ориентири Живков му се доверява. Никола Стефанов системно и последователно игнорира всички сериозни идеи и предложения, но раздува несъщественото и нелепото. При катастрофата на самолета над Кривина Стефанов заедно с ген.Милушев убеждават Живков, че няма жертви и може да излети. Съветници докладват на Живков за надигащата се изселническа психоза сред турците, но Никола Стефанов обяснява, че само 30-тина души са изтеглили влоговете. След събитията пред "Кристал" приближени предупреждават "Другарю Живков, това е сериозно!", но Никола Стефанов го успокоява "Ами, банда хулигани!".
Загадка е защо сериозен учен и прагматичен ум като него залага на исторически обречена кауза. Горан Горанов го нарича Колчо Слепеца. За някои обаче истината е по-сложна. Когато оглавява кабинета на Живков, Минчо Драганов отбелязва "Той няма навика да се качва на потъващ кораб. Освен ако не е дошъл да довърши потъването". Бивши контраразузнавачи твърдят, че имал контакти с английската МИ-6, но поради високия си пост бил недосегаем. Други правят аналогия между политиката на Никола Стефанов в областта на идеологията и тогавашната линия на поведение на Луканов, за която в архивите на ЦК на БКП са запазени достатъчно документални свидетелства. В сферата на икономиката Луканов е последователен противник на контактите с Международния валутен фонд и на отварянето на страната към Запада. По-късно Дойнов и Живков публично го обвиняват, че с доноси пред съветските другари е провалил изгодно сътрудничество с Япония в Завода за тежко машиностроене - Радомир. Вероятно една група в партийно-държавната върхушка, знаейки по различни причини за предстоящите геополитически и социално-икономически катаклизми, обезпечава собственото си бъдеще като тласка висшето ръководство към пълен икономически и политически крах, за да заеме след това мястото му. Целият период на скритото властване на Никола Стефанов до 10 ноември е белязан от това мъчително съчетание: непоследователни опити да се поеме прагматичния унгарски път в икономиката + жестока стагнация в духовната сфера. Сметката започнахме да изплащаме всички след 10 ноември. Някои повече, други по-малко.
Андрейчо се оказва сред тези, които не плащат. За няколко месеца комисарят-мракобесник се преобразява в социалдемократ, борещ се за деболшевизация на компартията и европеизация на България. "О, времена, о, нрави!", би възкликнал моралистът. Но социологът Райчев не се занимава с морал, той укрепва властта. Новите властници отчаяно се нуждаят от разлагане и демонтиране на огромната комунистическа партия. Макар и оглавили ли я с фактически преврат, те продължават да се страхуват от нея. В края на 1989 г. по поръка на Луканов Андрей Райчев написва програмния документ "Път към Европа" и с е заема с организирането на едноименното идейно движение. На 27 декември 1989 г. приятелят му Валентин Даневски, главен редактор на "Народна младеж", публикува документа във вестника, а дни по-късно движението официално е учредено. Андрей съзнава, че е твърде компрометиран, за да влиза веднага в ролята на реформатор. На преден план като председател на "Път към Европа" е сложен Петър-Емил Митев, а Андрей е в любимата си роля да шушне на ухо. Новите властници го възнаграждават като го назначават за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и през следващите две години Андрей успешно ги реализира. Той подготвя старта си в големия бизнес, който трябва да му осигури и завръщането в голямата политика.

ПЪТЯТ КЪМ МИЛИОНИТЕ

Ключово място в този етап от кариерата на Андрейчо, освен държавния институт НЦИОМ, който оглавява, играят Кънчо Марков Стойчев и дружеството "Сова-5" ООД. То е учредено на 16 май 1990 г. с предмет на дейност почти същия като НЦИОМ. Съдружници са Кънчо Стойчев, Цветозар Томов, Валентин Даневски, Александър Мирчев и Андрей Райчев. Либералното, или по-скоро липсващото тогава законодателство не забранява на държавните директори да участват в подобни паралелни фирми. Но целта на "Сова-5" не е само обикновено приватизиране на нематериалните активи на НЦИОМ. С помощта на Луканов са установени контакти с британската социологическа агенция "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. - член на веригата "Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Новоучреденото дружеството трябва да легализира тези контакти, защото принцип на веригата е да има само частни партньори. Въпреки конкуренцията на други новосъздадени частни агенции (между които Центърът за изследване на демокрацията), партньор на британското дружество става избрана "Совата", зад която стоят Лукановата протекция и неосезаемите активи на държавния НЦИОМ.
На 6 март 1991 г. е регистрирано "Болкан-Бритиш Сошъл Сървейс"ООД ("ББСС"). Основни учредители са Първа частна банка и британското "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. Не е ясно защо обаче наименованието "Галъп" липсва и до ден днешен от официалните регистрации на дружеството в съдебните регистри и в "Държавен вестник". Очевидно въпреки шумно афишираната принадлежност към световната верига, съществуват някакви пречки "ББСС" да носи официално името й. Същата година дружеството прави удачна сделка като наема от Агенция София прес 3 големи помещения за 8-годишен срок на твърде изгодна цена. (Сега там е редакцията на сп."Сега"). Шеф на агенцията по това време е Венцел Райчев*, колко му е да направи подарък с държавни пари на сина си?

------------------------------------------------------

* Животът и деянията на Райчев-старши са изключително увлекателна тема. Само изчезналите пари на Агенция "София-прес" (милиарди левове по днешни мащаби) заслужават отделно разследване. Около печалноизвестната му фирма "Планета 999" и дъщерните й планети се сплитат интересите на КГБ и Максуел, на "Мултигруп" и средноазиатските мафии, а когато те се сблъскват, остават трупове. През 1993 г. в Турция е убит руският журналист-бизнесмен-шпионин Балкарей. Тази година в резиденцията на "Мултигруп" се обеси(?) Иво Янчев, съдружник на Венцел Райчев в "Норта" ООД. Съдружник във фирмата е и Веселин Павлов, министър на транспорта в първото Луканово правителство и в правителството на Попов и настоящ топмениджър в "Мултигруп". Контролният пакет в "Норта" се държи от Атлантическия клуб, който пък се помещава на втория етаж в сградата на "София прес" срещу символичен наем.

--------------------------------------------------------

До края на 1991 г. Андрей е директор на НЦИОМ и затова се налага да стои в сянка. В светлината на прожектора като шеф на "Совата", а после на "ББСС" е Кънчо Стойчев. Интересна подробност е, че освен личен приятел на Андрей, той е подчинен на баща му от сп."Наша родина", което е издание на "София-прес". Публична тайна в българската социологическа общност е, че през този период значителни нематериални активи (извадки, методики, анкетьорски мрежи, контакти и т.н.) на НЦИОМ тихомълком се прехвърлят в "ББСС".

След идването на Филип Димитров на власт, Райчев демонстративно подава оставка от ненужния му вече НЦИОМ. Той иска да изпревари едно унизително уволнение, а е и време да се посвети изцяло на укрепването на балканския Галъп. На 23 март 1994 г. "ББСС" се преобразува в акционерно дружество, като капиталът е увеличен на 1 млн лв. От края на 1993 г. започва териториалната експанзия на дружеството, което покрива цялата страна. До началото на 1995 г. са изградени 5 регионални центъра в Пловдив, Варна, Плевен, Хасково и Русе. Схемата е обща - центровете са регистрирани като ООД-та, в които дяловете на "ББСС" като юридическо лице и на физическите лица Андрей Райчев и Кънчо Стойчев образуват контролния пакет. Интересна подробност е, че Райчев и Стойчев държат по 20% от капитала, което значи, че пряко им се полага същия процент от печалбите - отделно от опосредстваното им участие чрез 11-те процента на "ББСС". След изграждането на националната структура, "ББСС" започва и капиталова експанзия. На 18.07.95 г. неизвестен за широката публика благодетел инвестира в него близо 5 млн долара. Увеличението на капитала до 339 млн лв е оформено чрез закрита емисия на акции. Твърди се, че това са завърнали се "червени пари", според някои източници осигурени от Андрей Луканов.
Паралелно с развитието на основното дружество Райчев разгръща и други структури, работещи не само в сферата на маркетинга и демоскопските изследвания, но и в областта на рекламата, външната и вътрешната търговия. На 10 юли 1992 г. е регистрирано "Провижън"ООД, в което "ББСС" има 50% от капитала; останалите 50% държи "ПроСофт" на Юлиан Генов. И това дружество сключва твърде удачна сделка с Агенция "София прес" за съвместна рекламна дейност в залата за пресконференции на агенцията за срок от 5 години. От съвместната рекламна дейност агенцията получава само 20%, БНТ - 10%, а останалите 70% - "Провижън".
На 7 юли 1993 г. е създадено "Индекс"АД с капитал 1 млн лв, в което акционер е "ББСС", с предмет на дейност търговски сделки и дейности в производството, разпределението и потреблението на стоките. Андрей Райчев е член на съвета на директорите.
На 3 февруари 1994 г. е регистрирано "Рис"ЕООД със собственик е Андрей Райчев, което се занимава с продуцентска, издателска, рекламна и маркетингова дейност.
На 4 август 1994 г. е регистрирана рекламна агенция "Шампионите". Райчев държи контролния пакет, а сред съдружниците е известният радиожурналист Радослав Янкулов. Невена Гюрова публично обвини Райчев, че поради това лобирал пред Виденов да назначи Янкулов за шеф на БНР.
На 17 ноември 1994 г. е регистрирана "Медиана"АД с капитал 1 млн лв, предмет на дейност реклама и маркетинг. Райчев е член на Съвета на директорите и вероятно акционер (лично или чрез участието на "ББСС"). Отскоро директор във фирмата е социологът Кольо Колев, бивш служител на НЦИОМ, уволнен поради нелоялност. Той нашумя преди две години с опита за публична дискредитация на НЦИОМ като го обвини във фалшификация на данни. Според някои в дъното на скандала бил балканския Галъп, който искал да елиминира държавния си конкурент, а с назначаването на Колев Райчев плащал за изпълнената поръчка.
На 27 декември 1994 г. е учредено "Супер С"ООД. Официално Андрей Райчев не фигурира в регистрацията, но адресът на дружеството съвпада с адреса на "ББСС", а половината капитал се държи от Кънчо Стойчев. Другите 50% са на небезизвестния грък Георгиос Кормусис.
На 27 юли 1995 г. е регистрирано "Медиахелп"АД с капитал 1 млн лв и предмет на дейност реклама, маркетинг, външна и вътрешна търговия, търговско представителство и посредничество. В нея Андрей Райчев държи 260 поименни акции, останалите са на Калин Йорданов.
На 15 март 1996 г. е учредено "Сега" АД с капитал 1 млн лв. Акционери-учредители са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Дружеството издава едноименното списание, което се помещава във вече известните ни помещения на Агенция "София прес".

_________________________________________

Тази статия не приеха да публикуват никъде.Единствено от неизвестен за мен сайт решиха да я пуснат - благодарение и на този сайт е запазена, тъй като никога не съм се отличавала с особена почит към "творчеството си" и не само нямам албум, където да си лепя статиите като (аре, да не излобявам, щото съм виждала подобни албуми на "величия"), ами изобщо нямам архив - в смисъл на собствените неща (друг имам, господа другари, но не вкъщи). Писаното - писано, за времето си - във времето си. Но тия деньове (израз на бившия ми шеф Красимир Райдовски) попаднах на едно интервю на Кънчо Стойчев, бизнесмен предприемач, милионер, и по съвместителство социолог (каквото и да значи тази оцапана дума у нас) в тошотошевия "ТруП", в което той заявява, че народът не заслужавал правителството си. Такова хубаво правителство просто никога нямало друг път да има, ама тъпият народ не само не го заслужавал, ами не го и разбирал.
Бляк!, както се казва. За разбирането.
И за да подпомогна тъпото разбиране на тъпия народ, публикувам този текст, който през 1997 г. никъде не можех да публикувам. То, па да ни би и сега - ако реша да го актуализирам - да мога да го публикувам, хехехе, верно се разсмях ;-)
Но, както съм казала, кешът на Google е по-могъщ и от ДАНС, поради което въпреки моята лежерност, пази оня ми опит да кажа неща, които и днес не е прието да се казват, ето адреса - http://freeinf.tripod.com/AR.htm

Кой е Сивият кардинал на така наречената българска социология?
(непубликуван в свободната преса ескиз, изпратен до "Гражданско участие" от автора)

Текстът е писан през 1996 г., когато насекомото Райчев още не бе започнало поредната си метаморфоза - този път в зелен евроляв ...

Невена Гюрова

www.semkiibonbonki.blogspot.com

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

ДОСИЕТАТА НА АХМЕД ДОГАН

Почти двадесет години след началото на прехода започваме една поредица, която отдавна трябваше да бъде публикувана в българския печат. За съжаление до днес, по една или друга причина, това не беше възможно. Поредицата ще се опита да разгледа по-подробно досието на Ахмед Доган. По ирония на съдбата това досие стана обществено достояние благодарение на един законопроект, внесен за гласуване в Народното събрание от Касим Дал и приет с гласовете на ДПС.

Поредицата ще бъде достатъчно подробна и продължителна поради огромния обем на досието. Хронологията на представянето на агентурния живот на Ахмед Доган ще бъде по псевдоними. Ще започнем със “Сергей”, ще продължим със “Сава”, а в края ще разгледаме “Ангелов” и “Изменник”. 

Условно периодите “Сергей” и “Сава” могат да се определят като съзряване на агента в житейски и професионален смисъл. Те обхващат годините от 1976 до 1985 г. През тези периоди Доган е изцяло интегриран в системата на ДС и всички негови перспективи са обвързани с работата му на сътрудник. С това са свързани и следването му във Философския факултет, и докторатът му, който също е част от досието, и голяма част от социалните му контакти, и интимните му връзки... 

Агентурното име „Сергей“ Доган получава, когато преминава на работа към ОУ-МВР – Варна. Може да се каже, че в този период усилията на ДС са насочени повече към подготовката му за агент. Това, разбира се, не пречи да му бъдат поставяни и конкретни задачи за разработване на негови близки и познати. Интересен момент в този период е съжителството му в една квартира с агент „Селчук“, който не подозира, че съквартирантът му също е вербуван от ДС. Тези взаимоотношения ще разгледаме по-подробно в следващите части на поредицата.

„Сава“ е агентурното име, което Доган сам си избира, докато е студент в София. Аргументът му е, че е кратко и лесно се запомня. В този период той завършва философия, пише докторантура и се готви да бъде изведен от България под формата на специализация в западна държава. Тази подготовка продължава няколко години, но краен резултат не е реализиран поради обстоятелството, че ДС разкрива нелегалната дейност на Доган, провеждана през 1985 г. 

Псевдонимите “Ангелов” и “Изменник” са преходни периоди за агента. Първият е преход, въвеждащ го в с света на ДС, и обхваща годините 1974 – 1975 г. По това време Доган е в казармата и донася за ВКР. С „Ангелов“ са свързани поредица от доноси срещу нищо неподозиращи съказарменици, които възприемат агента като изключително близък. В папката „Ангелов“ освен донесения за критики срещу управлението на БКП могат да бъдат прочетени и стихотворения. Авторът им споделя пред агента, че освен на него е показвал стихотворенията само на брат си.

„Изменник“ е разработка на ДС срещу самия Доган. Тя започва през 1984 г. Това е преход, който го извежда от света на ДС и го въвежда в политическия елит на прехода към демокрация. Започната е след като ДС започва да подозира Доган за нелегалната дейност, която развива в Североизточна България. Разработката приключва с успех и настоящият лидер на ДПС е осъден за подривна дейност. Това по-късно ще му създаде ореола на дисидент и ще го легитимира като автентичен лидер на българските турци.

Малко известна подробност са имената на Ахмед Доган. Рожденото му име е Ахмед Исмаилов Ахмедов и е актуално до преименуването на българските турци, когато е прекръстен на Меди Доганов Доганов. Името Ахмед Демир Доган е съчетание от фамилията на втория му баща Хасан Долан и името на майка му Демирие. Поради тази причина в архивите на ДС до 1985 г. Ахмед Доган фигурира като Ахмед Ахмедов, а след това като Меди Доганов.

Тъй като законът за разкриване на архивите на бившата ДС забранява оповестяването на трети лица, споменавани от агента или водещите му офицери, в случаите, в които такива лица се споменават, ще си служим с измислени имена. Това няма голямо значение, тъй като в досието на Доган почти не фигурират широко известни имена. 

Иначе, десетте тома на това досие дават много по-дълбока и цялостна представа за лидера на ДПС от всичко изговорено за него. Досието му дава обективна представа както за образа на една от най-влиятелните фигури на българския преход, така и за начина на работа и механизмите на службите на комунистическия режим. Това не е просто досие на доносник или на слабохарактерен човек, изкушен или принуден от репресивните служби. Този документ е свидетелство за многообразието и дълбочината на всепроникващата ДС. За нейната стройност и безпощадност. За безскрупулността и целеустремената сила на една система, изградена, за да контролира.

Ахмед Доган не е обикновен агент на ДС. Той е едно от най-стойностните, като професионални качества, открития на тоталитарните служби. Изключително целенасочен, интелигентен, предан, аналитичен и ефективен. Вероятно тези думи биха били комплимент, ако се използваха по друг повод, но в този контекст са по-скоро зловещи констатации.

Досието на Ахмед Доган е прекалено лично, за да се избегнат онези моменти, които по друг повод биха прозвучали като клюка или пикантерия, целяща да предизвика читателския интерес. В същото време в работата на Доган за службите няма нищо лично. Той е пример за хладен ум и горещо сърце. Много от докладите на водещите му офицери, описващи конспиративните срещи с агента в различните му периоди на „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“, са разказ за една тъжна биография. Те са документирали стремежа на един талантлив младеж да извади душата от себе си в името на “житейския успех” в смисъла, в който го разбира. 

Докато четях това досие, често се увличах и забравях, че всичко написано всъщност е истина, а не роман или художествена измислица, чиито персонажи имат по-скоро литературен смисъл. Разнообразието на формите на общуване между агент и водещи офицери е с диапазон от откровени изповеди до чисто технически подробности като квитанции за получаване на пари.

Безспорно е, че Ахмед Доган е извършвал цялата си дейност като агент на ДС напълно съзнателно, доброволно и убедено. За него ДС е шанс, мисия, семейство, работа и начин на живот. В едно от откровенията си пред водещия си офицер „Сергей“ казва, че ДС е неговото истинско семейство и не може да си представи живота си без нея.

През цялото време на агентурната си работа Доган донася, разузнава и анализира само по турска линия. Единственият донос срещу българин агентът прави в казармата, след което водещият офицер му забранява да се занимава с българи. Оттогава обекти на работата му са основно български турци, включително негови роднини, приятели, любовници и съселяни от с. Дръндар. Всички те са хора, които го възприемат като изключително близък и му споделят най-съкровените си тайни. Това е добра метафора за политическата кариера на Доган, свързана неизменно с българските турци и безпределната вяра на по-голямата част от тях в него.

 

Кратка автобиография

 

Започваме нехронологично с автобиография на Ахмед Доган, писана през 1979 г., когато той вече е студент по философия и агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Сергей”. По това време студентът Ахмедов е двадесет и пет годишен и от пет години сътрудничи на службите. Автобиографията засяга официалния му живот и в нея не се споменава за агентурната му работа. Тя ни дава сведения за това в каква среда е израснал настоящият лидер на ДПС и как се е развивал през годините, като се споменават редица обстоятелства, спомогнали за оформянето характера му. Тя ще ни помогне да си изградим по-ясна представа за личността на Ахмед Доган, преди да започнем да четем онази част от досието, която се отнася за работата му като агент.

Важно е да се отбележи декларативната откровеност на това писание, която говори много за взаимоотношенията между Доган и водещите му офицери. Самоанализът, който си прави агентът, е силно дистанциран. На моменти сякаш пише за друг човек. 

 

Автобиография на Ахмед Исмаилов Ахмедов

 

Роден съм на 29.03.1954 г. в с. Пчеларово, Толбухинско. Когато съм бил на 6 месеца, родителите ми се развеждат. Една година по-късно майка ми се омъжва за втори път. От втория си баща имам три сестри – най-голямата е с две години по-малка от мен, средната е родена през 1963 г., най малката – 1969 г.

До 8-годишна възраст израснах под грижите на баба и дядо – по майчина линия. През целия си живот дядо ми е бил овчар, член е на Партията от 1944 г., почина на 80-годишна възраст – 1971 г.

Почти цялото си време прекарах с дядо на полето – като често се случваше да го замествам. Баба ми беше домакиня – безпартийна, почина през 1963 г. През 1962 г. цялото ни десетчленно семейство се пресели в с. Дръндар (Варненски окръг). Като повод за това послужи женитбата на един от вуйчовците ми за една кадънка от с. Дръндар, а причината – че във въпросното село живеят само турци.

До IV-то отделение учих в местното училище – вече изцяло под грижите на майка ми и втория си баща. Тъй като в селото нямаше основно училище, прогимназиалния курс на обучение изкарах в съседното с. Николаевка. В учението бях винаги един от първите – исках всичко да знам, мой кумир беше Ломоносов. Но поради буйния си темперамент и недоброто възпитание имах лошо поведение. Обичах да предизвиквам учителите си и имах склонност към побоища. Твърде рано започнах да се увличам и от момичета. През този период се увлякох и от литературата за разузнаването. Под влиянието на някои книги често бягах от къщи и на автостоп се добирах до Варна, за да гледам филми на подобна тематика. Всичките ми приятели бяха от две до седем години по-големи от мен, които в много отношения имаха по-лошо възпитание – бяха склонни към кражби, побоища и изнудване.

След завършване на основното си образование (1969 г.) постъпих в Техникума по индустриална химия – гр. Варна, но преди да завърша първата учебна година, бях принуден да напусна училището, защото родителите ми – уж под формата на недоволствуване от мен, често ме оставяха без средства. От този момент реших сам да се справям с живота си. Записах се в СПТУ по стъкло в с. Белослав, Варненско, защото храната и спането се осигуряваха безвъзмездно. В края на 1970 г. ми попаднаха няколко книги за живота и дейността на Маркс и Енгелс, особено на Ленин. Само след 6–7 месеца успешно самостоятелно занимание с литература относно събитията от страна на техния живот, ми послужи като достатъчно емоционално основание да започна системно и последователно изучаване на марксизма-ленинизма и най-вече на философията. Но поради липсата на нужния абстрактно-понятиен апарат изчетох почти всички популярни изложения на Диалектикоматериалистическата философия – написани на български език. За да си набавя необходимите пари за купуване на книги – често ми се случваше да работя на частно. Единствената помощ през този период ми оказа преподавателят ми по рисуване, който ми търсеше подходящи книги от библиотеката или ги купуваше от книжарницата. За две години самостоятелни занимания бях убеден, че по нататъшният ми живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма. 

За комсомолец съм приет през 1968 г. Същата година бях избран за секретар на ДБ на ДКМС. В СПТУ бях заместник-секретар на УК на училищната комсомолска организация, отговарях за идейно-възпитателната работа.

През 1971 г. ОК на ДКМС – гр. Варна, ме изпрати на Националната лагер-школа за комсомолски кадри. До 1973 г., като резултат от моята самостоятелна работа, бяха два обширни реферата: първият – “Класовият дълг на съвременната българска младеж”; вторият – “Личността при социализма”. С тях имах за цел да участвам в републиканския политически конкурс – в рамките на средношколската младеж, но поради факта, че не бяха напечатани на машина – не ги приеха.

След завършването на средното си образование 5–6 месеца работих като арматурист и бетонджия в КЗ “Георги Димитров” – гр. Варна. Месец октомври 1973 г. влязох в казармата – Строителни войски, гр. Шумен. До третия месец бях комсомолски секретар на взвод, рота, впоследствие и на батальон. В казармата се специализирах като електротехник на строителни машини, особено на новите автоматични бетонови възли, за които изкарах специален курс в гр. Плевен. Сравнително добрите битови условия в казармата ме улесниха в самостоятелните ми занимания. Уволних се м. октомври 1975 г. Около 5 месеца работих като корабен бетонджия в КЗ “Георги Димитров”, а останалото време (до септември 1976 г.) като дефектоскопист към отдела за технически и качествен контрол на заварките (в същото предприятие). През 1976 г. кандидатствувах във ВУЗ. Две учебни години изкарах във ВПИ – гр. Шумен, специалност “Българска филология”. През 1978 г. се прехвърлих в СУ “Климент Охридски” – специалност “Философия”. Понастоящем съм II курс.

16.04.1979 г.

“Сергей” 
 

Тома Биков

www.glasove.com
 




 
ЗА БУРГАС, МОРЕТО И НЕФТОПРОВОДА Печат Е-мейл
14 Feb 2008
  ImageЗа всички , които обичат Черно море и не са безразлични към проекта Бургас-Александруполис, Зона Здраве подбра части от материалите на сайт www.bgbui.com, създаден от бургазлии, но не само за бургазлии.
                 ------------------------------------------------------------------------

Продължава...
 
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България