Тя се дава на всеки две години, след успорван конкурс с авторитено жури, и е много ценна за всеки български лекар-писател, защото го доближава, макар и с малко, до талантливия наш писател Димитър Димов и му дава  кураж да продължи напред; “защото писането е голямо напрежение, голямо себеотдаване, голямо вълнение - твърди тазгодишният, седми поред, носител на авторитетния приз,  професор Златомир Коларов. Тръгваме заедно с него по дългия път до наградата “Димитър Димов”
- Вие кога започнахте да пишете и кога усетихте, че имате такава дарба?

Каквото и да се случи с тялото, той намира брод, проправя път и човекът, който го носи, продължава напред – пренастройва се, изравя незнайно откъде нови сили, превключва на нова програма, която запазва част от вкуса и удоволствието от любими неща и дейности и добавя нови; запазва част от мечтите, стремежа кам тях, добротата и даже усмивката... Запазва и... част от приятелите - истинските, дори намира нови и  от това бедата малко олеква. Всичко това му минава на човек през ума, докато слуша историята на алпиниста Иван Кожухаров – 40 негови 

Така е озаглавила една от своите стихосбирки Весела Василева от София. Тя пише и издава стиховете си на английски език под псевдонима "Amfiona" /Amfion е полумитичният изобретател на китарата в гръцката митология/.

- От кога започна да пишеш стихове?
-  От 14 годишна.
- Веднага на английски или първо на български?
- Е, първо на български разбира се. Но… от 91 година започнах и на английски. Исках да се пробвам до колко съм научила езика. Аз го уча от съвсем малка – от трети клас, и нещата се получиха. Пиша предимно