zonazdrave - Любопитното

03 May 2007

И днес можете да ги видите – подредили са ги на видно място в експозицията на една от залите в Орешака. И ако екскурзоводката прецени, че имате нужда от разведряване, първо при тях ви спира:
“Само три керамични съда има в тази зала, защото наистина представляват интерес. Първият е стомна - шейтанка или дяволска стомна Тя е особеност в нашата керамика Всъщност по-точния превод на тази дума в троянския край не е “дявол” – така са наричали хората, които са хитри, закачливи и майтапчии . А тези стомни са точно такива - в тях има някаква закачка – една, или две, или няколко и... трябва да ги намериш всичките, ако искаш да пиеш вода.Има такива стомни с толкова много закачки, че при вода в тях, човек жаден си остава.Така че, ако те мъчи жажда ... няма накъде, трябва да ги откриеш.

Продължава...

   Един от възможните отговори на този въпрос е свързан с българската метеорология. А тя наистина е с копривщенско потекло.
   Доказателство за това е ръкопис, намерен в архива на Найден Геров, според който от февруари до юли 1850 г в Копривщица /тогава село/ са правени измервания на температурата на въздуха по три пъти на ден. В ръкописа са описани всички данни от целия този период, а самият той е със заглавие “Топлината в село Копривщица в лето 1850 ”.
   Десет години по-късно Австро-унгарското консулство в Русе организира първата метеорологична станция в собствения си двор и започва наблюдения по поръчка на Австро-унгарския метеорологичен иститут.
   След още 20 години същото консулство открива метеорологична станция и в София с уреди и упътвания от Виена.Редовните наблюдения в нея започват през септември 1880г.
   За начало на регулярните метеорологични наблюдения в страната ни обаче се смята датата 1. ІІ 1887г - тогава се открива Столичната метеорологична станция на пл. “Васил Левски”, чиито основател е гимназиалният учител Марин Бъчеваров.

Малко повече фантазия ще ни е нужна , за да си ги представим, още повече, че трябва да носочим въображението си към онези далечни години, изпълнили времето на XV-ти и XVI –ти век в Китай и да уточним, че става дума за визитни картички. Тогава ги наричали “картички за повикване”. Всяка знатна фамилия разполагала с такива. Богато украсени и изрисувани с цветя и птици, те изпълнявали задачата на днешния кратък sms: “Пристигам след 5 минути”.Използвали ги знатните семейства, когато си гостували по време на празници или по повод на други тържествени случаи. Щом в далечината се покажел домът, към който са се запътили, те изпращали по прислугата си своята картичка за повикване до прислугата на семейството, което ги очаква – това било знак, че те са вече съвсем близо и всичко, свързано с церемонията по тяхното посрещане, трябва да е на стартова позиция.

Същотото това вино, без което не минава нито един тъжен или весел момент в живота ни - пием го, когато се раждат децата ни; пием го, когато за последно изпращаме близките си, когато вдигаме сватби , когато празнуваме именни и рожденни дни; когато светлина е прекосила живота ни и душата ни се усмихва; пием го с приятели, близки и роднини – понякога с повод, понякога без повод - може би, защото от време оно, то е вплело вкуса и цвета си в дните ни, предало им е силата и енергията си , а ние от своя страна му отвръщаме с най-топлите си чувства, стихове, песни и... любов.
А сега то зрее и отлежава в 183 български винарски изби. Много от тях ще опитат късмета си в битката за пазарите на ЕС и сигурно ще има такива, които ще се класират за тях от раз. Другите ще продължават да се пробват, докато изгрее и тяхната звезда.

Къде , кога и как са се появили първите фоерверки? На този въпрос май все още никой не може да отговори със стопроцентова сигурност. Предположения обаче дал господ. Но само едно от тях, според хората, които се занимават с историята на фоерверките, е най-близо до истината.И то е, че природата сама е подхвърлила на човека идеята за гърмящото красиво удоволствие – сигурно се е случило в момент, в който някой, някъде е запалил огън под небето от зелени бамбукови пръчки.

Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България