Начало arrow Календар
 
Monday, June 26 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
Календар


БЕЗЦЕННАТА КАПКА... Печат Е-мейл
15 Jun 2016
ImageНе е златна, не е платинена – тя е просто обикновена капка човешка кръв, която е по-скъпа от всичко на света, защото дарява живот и спасява живот... Знаем ли това? Уважаваме ли достатъчно хората, които дори не броят капките, които два пъти в годината пълнят кръводарителските сакчетата с тази безценна червена течност и дават шанс на много хора отново да видят слънценто, да усетят вятъра, да прегърнат и целунат  близките си, да се

Продължава...
 
ДНЕС ПОЧИТАМЕ СВЕТА МАРИНА Печат Е-мейл
17 Jul 2008
ImageСвета Великомъченица Марина е дъщеря на езически жрец от Антиохия – град, основан от Александър Македонски. Тя е живяла през III век, като останала малка без майка , а баща й я възпитал в идолопоклонничество. Независимо от това Марина приема християнството още на 12 годишна възраст, но понеже в Антиохия и близките околности нямало свещеник, който да извърши светото тайнство “кръщение”, тя останала непокръстена. Нейното съкровено желание обаче било да получи Свето Кръщение, защото в един момент от живота й Господ Бог й помогнал да узнае истината за християнството и я призовал да го приеме като своя религия.
За зла беда,тъкмо навлязла в 16-тата си година, тя среща управителя на източните римски провинции Олибрий. Той бил поразен от хубостта й и веднага я поискал за жена. Девойката не скрива от него, че е християнка и заявява , че нейният единствен жених е Христос. Разгневен от дързостта й, Олибрий не само я издава на баща й, който станал и нейният пръв съдник и гонител, но я подлага и на жестоки изтезания. Веднага я задържали и започнали да я измъчват,приковавали я към дърво, опалвали раните и с огън. Но тя не преставала да се моли Богу да я дари със Свето кръщение. Затова накрая я вързали с вериги и я захвърлили в грамадна каца с вода. Младото момиче приело това изтезание като вид кръщение с вода и започнало да се моли на Господ да й развърже веригите. Едва свършила молитвата и чудото станало – оковите се разкъсали, неизвестна светлина огряла Марина, а тя започнала да пее хвалебствена религиозна песен.
За своето странно христово кръщение девойката получила смъртна присъда – била посечана с меч.
Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.

Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.


В много от царквите и манастирите, които носят нейносто име има лечебни води, които са особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли.
ImageMанастирът “Св. Марина”, който се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска е един от най-старите български манастири. Той е възникнал по време на Второто българско царство /1187-1396/.
След завладяването на България от османските турци манастирът бил опожарен и постепенно бил забравен. Възстановяването на втория манастир започва в началото на ХІХ век.
Недалеч от разрушения манастир била построена църква. Тази църква, посветена на св. великомъченица Марина била подновявана и съществува и днес. Архимандрит Вениамин в своята книга “Кратка история на манастира Св. Марина” пише, че като постъпил в светата обител над входната врата на църквата била написана годината 1890-та.
Преданието гласи, че в един юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставел сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи. Детето като се пробудило тръгнало да търси баща си. Тичайки то стъпило във вода. Пило от нея и след като умило лицето си прогледнало. Денят бил 17 юли – денят на св. Марина. За благодарност към светицата друговерецът подарил нивата с извора с поръчение като идват там болни да има място за настаняване.
Всяка година, когато се чества денят на св. Марина, тук се провежда голям събор. Празникът се почита от хората в четирите съседни села - Каран Върбовка, Помен, Баниска и Могилино. Те идват пеша с целите си семейства, за да запалят свещичка и да отпият от лечебната вода. На място пристигат и християни от цяла България - тези, които вече са се излекували, и тези, които вярват, че ще се спасят от болестта си.
Вратите на манастира са широко отворени целодневно за поклонници.

В красива долина, недалеч от с. Сяново, Тутраканско, се намира Сяновският девически манастир “Света Марина”.
Той е възстановен през 1991 г. Тогава бил разкрит и извора, над който издигнали параклис. Всяка година на храмовия празник – 17.07 на Св. Великомъченица Марина, там се стичат множество богомолци от близо и далеч.

Православен манастир на името на Св. Марина” има и в с. Ботево. Наричат го
“Манастирът на добруджанци”
, Той се намира на около 35 км. от гр.Варна. Ако се движите по главния път от Варна за Добрич, на около 6-7 км. преди с. Стожер ще видите указателна табела, която ви приканва да завиете наляво за селата Крумово и Ботево.

ImageИ една пещера-светилище носи нейното име.Специален поклоннически маршрут може да ви отведе до нея – там поклонението обаче се прави на 30 юли – деня на Света Марина по стар стил. Обикновено той започва
от центъра на село Сливарово,/ било добре да имате водач, ако тръгнете неорганизирано/. От там за около 40 минути, по насипан с чакъл път, се стига до местността. Мучиево. После по черен път се продължава в южна посока. След около половинчасово спускане, се стига до пещерата-светилище "Св. Марина". Параклис “Св. Марина” е пещерно светилище с аязмо разположено на около 2 км източно от село Сливарово. В миналото жителите на всички околни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел в пещерата-параклис. Древна е традицията в пещерата да се оставят изображения – умалени и изработени от тенекия мед или сребро, на болния орган или на цяла човешка фигура. Вярвало се и се вярва , че болестта ще остане върху изображението в пещерата.
Света Марина е много популярна и тачена светица. Тъй като празникът й се чества в разгара на лятото, тя се смята за  покровителка не само на здравето, но и за пазителка от змии.
В народните вярвания Света Великомъченица Марина се смята за покровителка на водите и закрилница на нашето Южно Черноморие, а всички които носят нейното име, празнуват на 17-ти юли имен ден – Марина, Марин, Маринка, Маринчо.
Да им е честит празникът, да са живи и здрави и да се повеселят днес сред близки , приятели и роднини!




 
7 ЮЛИ-ДЕН НА СВЕТА НЕДЕЛЯ Печат Е-мейл
07 Jul 2008
ImageСпоред християнския календар днес се почита паметта на СВЕТА НЕДЕЛЯ.
Света мъченица Неделя е родена в Мала Азия. Още от детството се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре
девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на Неделя изповядва християнската вяра.

Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, а Неделя била подложена на жестоки мъчения. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Осъдили я да бъде посечена с меч. Разрешили й да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство - Търново, а- св. Евтимий, Патриарх Търновски, написал "Похвала на светата великомъченица Неделя"

Все по- малко са жените, които носят името Неделя и Недялка, но днес те имат имен ден - да им е честит празника, да са живи и здрави и дано внуци и правнуци запазят името им от изчезване. Именници днес са Неда, Недко и Недьо.

Един от площадите в центъра на столицата ни днес носи името на Св. Неделя.Там се издига и катедралният храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е посветен на Св. великомъченица Кириакия /или Неделя, на славянски/.
 ImageДревното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.

В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.

През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на храма временен покрив.



През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св. Неделя" и сключват договор с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден. Той премахва временния покрив, увеличава височината на зидовете с няколко метра, поставя три купола с две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север, запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.

През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на големия общославянски празник 11 май. Поради липсата на архиерей службата се води от архимандрит Хрисант Дойчинов от Самоков в съслужение с дванадесет свещеници и много дякони. Вероятно освещаването става с полагане на предварително осветен антиминс с втъкани в него свети мощи. Присъстват над двадесет хиляди души, между които и много гости от епархията.

На 15 октомври 1872 г. архимандрит Мелетий Зографски (1832-1891) е избран и хиротонисан за Софийски екзархийски митрополит. Той пристига в София на 3 март 1873 г. и поема управлението на разстроената епархия. Освещаването на централния престол е извършено от него на 12 август 1877 година.

При временното руско управление (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.

В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на младия български архитект Никола Лазаров. Без да бъдат прекъсвани службите в храма, за три години е извършено грандиозно преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола - един голям централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север, запад и юг. За цялостното обновление на храма били похарчени 136 000 златни лева.

На 20 юни 1915 г. почива екзарх Йосиф I. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма.

На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в храма присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който малко закъснял. Опелото извършвал лично Софийският митрополит Стефан, когато мощен взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена. Убити са общо 193 души, а ранени - около 500.

След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. При проведения търг се приема офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.

Олтарната част на новия храм била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен - в чест на св. архангел Михаил и южен - на св. първомъченик и архидякон Стефан (все още неосветен). Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В близост до нея се намира дърворезбеният архиерейски трон, изработен от Иван Травницки. В западната част на храма били разположени притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.


Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.


През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.






 
ЕНЬОВ ДЕН Е Печат Е-мейл
24 Jun 2008
Image Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Събраните в ранно утро на Еньовден билки са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

От няколко години наш запален билкар отглежда 79 култивирани и природни билки в Боженския балкан край Габрово.  
Билковата градина е създадена от Емил Елмазов в землището на с. Храчери върху 100 дка. площ и се нарича “Билкария”. Неговото желание е догодина билките да станат 150, а по – нататък да стигнат и до 250.
Най-редките и атрактивни билки, които се отглеждат в градината, са зимзелен, клинавиче, медицинска лайка, женска билка и роза дамасцена, от която се добива розовото масло и която е нетипична за Габровския балкан, но успешно вирее в “Билкария”. Г-н Елмазов възнамерява да превърне “Билкария” в парк на билките.

Днес празнуват именния си ден Еньо, Енчо, Яна, Янка и Янина. Честито да им е. Да са живи и здрави, да предадат името си на внуци и правнуци.

Православната църква отбелязва днес рождението на св. Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.


 
ДНЕС Е СПАСОВ ДЕН Печат Е-мейл
05 Jun 2008
ImageДнес е Спасовден - празник на хлебари и сладкари. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всичкипокойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.
Спасовден е и празник на хлебарите и сладкарите.
Според етнографите, народът си е измислил обряд за всяка беда, за да търси и намира по магичен начин изход от проблемите си. Такъв е случая с безплодието при жените. Смята се, че то може може да бъде излекувано само в нощта срещу Спасовден. Според обичая бездетната жена трябва да преспи под растението росен. То пък в народните поверия е самодивско цвете. Младата невеста обаче не трябва да е сама, а с придружител. Има и още едно изискване - с този придружител тя не трябва да има кръвна връзка - вероятно тази роля може да изпълни и съпругът й. Росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден и то за много кратко време - до сутринта листата му започват да капят. На хубаво е ако част от тях паднат върху жената и нейния придружител. Но преди това двамата трябва да подредят трапеза под самодивското цвете - да разпънат червен месал/ покривка/, да сложат върху него спасова пита, варена кокшка и бъклица с вино и... разбира се да хапнат и да пийнат. Какво друго се случва, етнографията не уточнява. Знае се само, че към полунощ, те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, двамата трябва да оставят храната под цветето и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Така безплодието остава под росена. Ако жената зачене, то става по магичен начин, по божия промисъл и не се тълкува като прелюбодеяние.


 
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>

Резултати 1 - 9 от 12
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България