Ще ви помогне да го изпитате веднага г-н Емил Николов, шеф на клуба по парапланеризъм “Смуглянка 13”, стига да сте навършили 18 години и да прежалите 450 мл. от собствената си кръв – т.е. да станете кръводарители. Вие ще спасите нечий човешки живот, а за благодарност полетът с парапланер/ и то не един, а два напълно безплатни, както и началното обучение по летене / ще ви издигне високо, високо/ даже и в собствените ви очи/, за да изживеете нещо наистина красиво,

невероятно и вълшебно. И ако ви хареса, тръпката може да се повтори пак, и пак, и пак... но все под вещото ръководство на Емил разбира се.
   Той е само на 44 години, но вече е дарявал от кръвта си цели 80 пъти /можете да изчислите 80 х 450мл, за да имате предствава какво количество от неговата кръв отдавна тече в други вени/ и се пука по шевовете от енергия , здраве и смайващи идеи. Да сте чували някой да е изписал своя девиз на собствената си каска?”Той е изписан и на екипировката ми, не само на каската” – пояснява със сериозен глас Смуглянката – така пък го наричат приятелите му. И найстина там има надпис “нека другите да живеят”
- Кога стигнахте да този извод и защо го приехте за свой девиз?
- Мисля, че през 1981 година.Тогава започнах да дарявам кръв в армията, после и като състезател, като служител...
- Агитира ли Ви някой?
- Никой. Бях чувал, бях виждал как се нуждаят хора от кръвопреливане, но трябваше да навърша 18 години, за да имам право да дарявам кръв и... започнах. И от тогава до сега не съм прескочил акция. Дори някой път съм нарушавал правилата за кръводаряване -давал съм повече от 5 пъти в годината кръв, за да може да се спаси човек.
- Завърти ли се някой край Вас, май непременно става кръводарител?
- Има такова нещо. Дори и в момента, хората, които тренират при мене са повечето кръводарители. Сред тях има и един свещеник, който вече е решил да стане кръводарител, но иска да си избере сам датата, от която да започне и той да дава кръв.
- Вие сте парапланерист?
- Парапланерист и бивш парашутист.И с двете неща се опитвам да помагам на хората. В момента създаваме един център в района на Врачански Балкан и сме намислили в него да обучаваме млади хора на оцеляване в екстремни ситуации. Сега в момента обучавам млади хора и имаме кампания “Спорт и Екология”.Искам да ги науча да не катерят върховете с колите си, да не тъпчат и да не унищожават природата. Ако практикуват екологичен спорт, могат да я пазят, вместо да я съсипват.Да тръгват отдолу пеш, да изкачат върха и ако времето позволи да излетим... да излитаме, ако не позволи... слиза се пак по пътеките обратно. И нищо не се унищожава. Имаме договор с Национален парк Рила да им помогнем в маркировката на пътеките и в опзването на животините.Обещали сме им и много снимки от въздуха – от високо.
- Какво изпитва човек когато лети с парапланер?
- Трудно се обяснява. Трябва да го изпита човек, за да го разбере. Много често ни казват, че сме луди и вместо да си седиме в къщи или някъде по заведенията, ние ходим по баирите. Аз специално ходя много по планините и то на места, които са трудно достъпни– до тях обикновено се върви 6-7 часа пеш и с минимум 20 килограма екипировка.
- А какво е най-важното условие за един успешен полет с парапланер – да се за силиш добре или ...?
- Мисля, че е по-важно да прецениш условията и да не избързваш. Не трябва да се тръгва на всяка цена, с необмислен риск. Всеки един детайл трябва да се обмисля и когато всичко е, както трябва, чак тогава да тръгнеш - за да летиш за удоволствие, а не за оцеляване и да трепериш през цялото време
- Има ли опасни моменти?
- Какво да ви кажа – има много по-опасни моменти на земята.Там отвисоко всичко се вижда.
- А има ли и жени кандидатки за летене?
- Повечето са жени при нас.Много момичета- студентки сега идват да летят. И това ме радва – те просто са запалени и искат да летят. Даже вечер не искат да ходят на хижа – искат да спят сред природата. Такова нещо много рядко се среща сред младите хора и аз много им се радвам.
- Има ли пределна възраст този спорт?
- Не, няма. Един от най-възрастните денлтапланеристи у нас и парапланерист също, който все още лети, е 30-ти набор - значи 77 годишен.
- Не се страхува за сърцето си?
- Не, няма опасност. Тези хора, които водя аз, всички до един водим природосъобразен начин на живот.
- Кои са най-хубавите места за парапланеризъм в България?
- Най-хубавите места са в Сопот, Карлово... Карловският Балкан. За мен едно от най-хубавите места са седемте рилски езера, районът на Пършевица - и там ще правим център за обучаване на хора по парапланеризъм, Петрохан, връх “Ком”...

- Вашето любимо местенце? - Рилските езера. Още от откриването на новата хижа съм си го харесал.Тогава аз минах с българското знаме над нея – това са повече от 19 години. Приятели ме заведоха там – в ония години още не беше познат този спорт в района. Сега хората като ни видят с големите раници, вече знаят кои сме , какви сме и какво ще правим.

- Този спорт откъде дойде в България всъщност?
- От чуждите списания. И от французите – те са го измислили. Хора, които пътуваха в средата на 70-те години, внесоха два парапланера, после аз внесох един 87 година и го почнахме. Идеята е да не си зависм от самолет, да не си зависим от гориво...и да е тихо, когато летиш.
- Да зависиш само от вятъра?
- Ами да, наистина само от вятъра.
- Разбрах, че после Вие сте направили и свой прапланер.
- Направих и летях с него. После реставрирах един – те го водеха за умрял – никакви данни нямаше за него, освен само малко плат, дори и върви нямаше. Две години се занимавах и в момента летя с него.
- Че и с кръводаряването сте го свързали?
- Аз отдавна я имах тази идея, защото младите хора вече искат нещо нестандартно, искат неотъпкани пътища. Ако започнеш да ги агитираш с плакати да дарят кръв, може и да има ефект, но той няма да е голям. А аз направих един надпис на парапланера -”Дарете кръв. Спасете живот сега”. И студентите после ми казаха: “Ние видяхме обявата и затова дарихме кръв”. Близо 200 човека са дали повече кръв само заради това, че ще дойдат да летят. Аз им подарявам два безплатни полета и първоначалното обучение. И някои от тях вече се включиха като членове на клуба.
- И стават редовни кръводарители.
- Наистина стават.
- Какви качества трябва да притежава човек, за да може и... да заслужи правото да погледне света отвисоко?
- Просто да има желание.
- А най-подходящият сезон?
- По всяко време.
- Без зимата?
- И зимата ... аз и зимата летя. Аз съм ходил на Петрохан при метър сняг и съм си правил партина с часове, за да стигна до баира. Много е красиво...тя всъщност България винаги изглежда прекрасно. На снимките се вижда. Ние имаме такава дисциплина и при нея трябва да се снима във въздуха. И трябва да ви кажа, че няма никакъв проблем. Имаме сайт, на който качваме част от снимките си. Имам и идея да направим филм за България, може да се направи телевизионно предаване директно от въздуха.. и радиопредаване може да стане.
- Браво на Вас. Дано да успеете.
- Ами опитваме се. Дано намерим, някой да ни подкрепи, защото този спорт е скъп. Не е лесно да се поддържа ниво.
- Колко струва едно спускане при Вас?
-  При нас не се плаща за едно спускане. Плаща се за обучение и спускане за един ден – 20 лв за един ден. С осигуряване на екипировка и абсолютно всичко.. Ако някой иска да изкара целия курс, цената е по-друга, но тогава се включват и много, много други неща.

- Колко време трябва да се обучава човек, за да добие увереност и да полети? - Зависи от човека. Аз работя индивидуално с всеки, защото всеки човек си има различна психика. Трябва да го накараш да повярва в това, което ще прави. Повярва ли, той вече е готов.

- Първото летене заедно с Вас ли става?
- Не. Смостоятелно тръгват. В нашия клуб не практикуваме возене с двуместен парапланер. Имаме перфектни парапланери, които са много надеждни. Дори и да допусне грешка човек, най-напред той лети на малка височина, в безопасен район, който позволява и кацане, и излитане... и е с мека, хубава трева, така че няма страшно.