безплатно да разговарят с часове с тях, да мислят, да съветват и да търсят заедно с наранения или объркан човек брод през бедата, която го е сполетяла. И обикновено го намират – поне  в  повчето случаи. 
   “Трябва да си добър човек, да можеш да изслушваш и да не критикуваш, докато другият отсреща говори – повдига малко завесата от иначе анонимната работа на операторите на този телефон г-жа Зорница Бранкова. Човешките качества, освен висшето образование и специалността, са много важни за всеки, който работи на телефон на доверието. Идеята е просто ти самият много да имаш нужда да помагаш и да го правиш..
 -   А как се постига усещането за доверие в човека, който ви търси?
 -   Първо човекът, който се обажда, е готов вътре в себе да си каже болката и да ти се довери. Той е нагласен така или иначе да говори с някого, дори и тогава, когато започва агресивно. После и тази анонимност - той говори на някого, но не го вижда и това го освобождава от притеснение; този глас в нощта, който не те познава, но е добронамерено настроен, създава основа за доверие. От там нататък остава да не критикуваш човека, да не подценяваш болката и страховете му. И по време на самия разговор  да продължаваш с думите си да поддържаш усещането за доверие. Когато пък насреща човекът чуе един разумен глас, един мъдър съвет, някакъв коментар, той вече приема всичко това като един вид готова помощ, която му дава възможност сам да разсъди как да реши проблема си. Затова обикновено такива хора се обаждат и втори път. В този смисъл единствената мярка за резултатите от нашия труд е второто обаждане. Понякога една криза може да трае ден-два или месец-два и ние трябва търпеливо да изслушваме едно и също нещо.Това са все хора, които в

този момент ходят по върха на бръснача, както се казва – понякога и с психични проблеми. Питат:"Как да спася семейството си?," Защо мъжът ми пак го няма – късно е,а аз не знам  какво да направя".Обаждат се деца, които имат проблем с  родителите  или  с приятелите,  или пък са влюбени  и  искат съвет. Звънят от семейства на алкохолици, наркомани... Обаждат се и жени, преживели насилие или опит за трафик. Поводи

хиляди. Но един човешки проблем, какъвто и да е той, голям или малък, е еднакво важен за нас. Особено в моментите, докато самият човек го приживява.
  - Какво се изисква от вас като първа реакция в такъв момент?
  - Просто трябва да се отнесеш със съчувствие, с доверие и с многото опит, които имаш от всички, които са се обаждали до този момент с такъв или подобен проблем, да се опиташ да помогнеш.
  - С какъв запас от опит, емоции и съвети трябва да разполага човек, за да е готов във всеки момент да реагира с адекватни думи и интонация на всяко обаждане?
  - Пак продължавам да си мисля, че водещото в нашата работа е желанието. Просто да имаш желание да помагаш. От там нещата тръгват сами – дори и при избора на начина, по който ще подходиш, и разговорите... Освен това екипът ни е от хора, които или са психиатри, или са психолози. Това са хора, които имат своите знания. Вярно е, че някои от тях не остават на тази служба дълго,защото просто не могат да изслушват или пък нямат желание да работят в анонимност. Срещу това на везната обаче аз примерно слагам чувството, че помагаш на някого и усещането, че благодарение и на твоята помощ, този някой сам намира пътя и излиза от кризата. Много е важен този момент и заради него си струва да разговаряш с часове. Да подготвиш човека сам да се справи със затруднението – той да намери точния начин, а не да му го дадеш наготово.
  - Вероятно затова вие никога не давате готови решения, а само съветвате?
  - Ами... така или иначе, човекът който ни е потърсил, е най-добре запознат със своя проблем; така или иначе той трябва в крайна сметка да го реши. Ти само го насочваш как той самия да открие отговора, защото той самия най-бързо ще познае и ще усети точния отговор за собствения си проблем.
  - Понякога подсказвате ли им нещо?
  - В разговора се подсказва. Малко или много ти даваш свое отношение и мнение, но ми се струва, че една от заслугите на д-р Захарина Манолова, основателката на телефона на доверието, е невероятния екип, който е сформирала. Понеже и аз съм част от него,  може да ви прозвучи

самохвално, но смея да твърдя, че  такива хора,  като моите колеги, много рядко срещам на друго място – това са едни изключително морални хора , които знаят как да отговорят – знаят как да подходят. Те знаят основните истини за живота. Когато човек не знае, бърка. Невежеството е причина за проблеми, за грешки. А човешките

отношения са най-сложното нещо, което някой  някога е виждал. Те са толкова сложни и многолики. И за тях няма училище. А в същото време няма човек, който да не е правил грешки. Няма такъв, който да не е преживял криза. Няма и такъв, който да не е чувствал нужда от помощ  поне веднъж в живота си, включително и ние. Може би само на телефона на доверието можеш да се посъветваш с някакъв глас и... то с уговорката, че ние все пак не сме богове, нали?    Самите ние си имаме едни изконни правила, според които се опитваме да живеем и чрез които имаме може би какво да кажем. Когато тези изконни правили и закони в човешките взимоотношения и дори в природата не се нарушават, човек не стига до грешка.
  - Иска ли ви се понякога и Вие да звъннете на някого?
  - Да. Когато аз тръгнах да търся тази работа, бях на двадесет и една-две години, и си казах – дали да се обадя аз или имам готовност да застана от другата страна. Кое точно искам – да потърся този телефон за разговор или аз да застана на него. Реших, че имам някаква стратегия, която може да ми помогне да застана от другата страна. Но това не значи, че в живота си аз също нямам нужда от подкрепа от моите колеги например, с които аз разговарям най-открито и най - спокойно. Аз не се страхувам дори и пред свои приятели да разговарям за проблемите си. Или дори пред специалист – стига разбира се финансово да мога. Докато тук нашата работа е безплатна за човека, който се обади. Така или иначе в някаква криза сам човек на себе си не може да помогне дори и да е психолог или специалст. Нужна е подкрепа – нали затова сме хора – да си помагаме. Този телефон, понеже е анонимен, дава възможност и на известни личности да звънят

– аз няма да знам, че разговарям с еди кой си. Мога да си поговоря с тях - тихо, кротко. Имало е случай, в който само един разговор с интелигентен човек решава проблема. Той не се обажда повече.Не е необходимо, но ти усещаш, че си си свършил работата. Мен лично това ме зарежда – истината е, че  най-напред  ти  се  струва,  че тези

разговори сякаш те изтощават. А после разбираш друго - аз съм намерила място, където да бъда човек. Не просто да изкарвам пари или ... да се издържам. И лично мен това не само ме крепи , но и ме мотивира да не си тръгвам от дежурство натоварена. Затова аз си тръгвам заредена, макар че работата е изтощителна.
  - Има ли случай, който ще помните дълго време?
  - Има доста случай, които помня и си заслужава да помня. Не бих откроила един или два, защото пак ви казвам – дори и някой да разказва как в момента нещо се е скрал със съпругата си или съпруга си – за да звъни, значи той така преживява случилото се, че за него то  е много важно. И ти трябва да си насреща със съответното внимание, независимо какъв е проблема. Защото човекът го боли.
  - Понякога проблемът може ли да бъде и от сорта – имам радост и успех, а няма с кого да споделя?
  - Да. Имаме и такива разговори, макар и много по-малко. Нали  презумцията е, че звъниш, защото няма на кого да се обадиш. Имало е абонати, които по-често звънят, докато им се разреши кризата. След това имат своята победа и се обаждат да кажат, че са успели. Ние се радваме на това, но мисля, че човекът отсреща е по-щастлив.
  - Разбрах, че и децата често набират вашия телефон?

- Децата най-често се обаждат за взаимоотношения  с приятели – някой по някакъв начин е пренебрегнат от групата, чувстват се изоставени и самотни. Или става дума за любовни преживявания:”Как да спечеля еди кой си?” или “Аз искам да имам гадже и не знам как да стане това". Дори и за оценки се обаждат. Има случаи, в които изискването на родителите да са пълни отличници  доста ги натоварва. Но борбата в

живота е много строга и те от малки започват да се учат да се борят.  Въобще аз си мисля, че колкото повече телефони на доверието има, толкова хората ще  имат по-голяма възможност да споделят – а те сега имат нужда от това, защото трусовете в работата и в семейството са големи, нови и непознати до този момент.”