Начало arrow Нещо различно arrow Авторското право - алюзии, аналогии, антиномии
 
Thursday, October 19 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
Авторското право - алюзии, аналогии, антиномии Печат Е-мейл
01 Nov 2006
Съдържание
Авторското право - алюзии, аналогии, антиномии
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
"Ние сме свикнали да възприемаме авторското право като нещо подразбиращо се само по себе си. На въпроса за неговото предназначение неизбежно се отговаря: „Това е начин авторите да изкарат насъщния си“. Сериозен аргумент. Още повече, че е единственият сериозен аргумент в съвременната концепция за авторското право."
Александър Сергеев

ДАТА НА РАЖДАНЕ – НЕИЗВЕСТНА

Според историческите мерки, авторското право се е появило съвсем наскоро. Но перипетиите на неговото възникване са трудно различими в мъглата на времето. В учебниците и монографиите този въпрос е засегнат изключително повърхностно, отбелязвайки основните етапи на засилване на защитата на авторското право. За сметка на това, те не спират да подчертават неговото значение за развитието на културата, демокрацията и свободата. Откъснати от историята, тези аргументи звучат особено убедително, не напразно именно развитите демократични държави повече от другите настояват за засилване на законодателството в областта на авторското право.

Толкова по-неочакван се оказва факта, че раждането на авторското право е неразривно свързано с появата на цензурата и деленето на културното наследство на античност и средни векове. В Европа всичко започва през 1557 с издадения от кралица Мери I [3] закон, който давал на печатарите монополното право да издават отново вече отпечатана от тях книга (без значение дали е нова или отдавна известна) при условие, че тя е била одобрена от официалната цензура. А какво е това, ако не авторско право? Наистина, авторите остават малко встрани, затова като първи закон, отнасящ се до авторските права обикновено разглеждат влезлият в сила през 1771 г. закон на кралица Ана, в който вече авторите са споменати, макар че по същество и в него се регулират само правата за преиздаване на книгите.

В Русия, първият документ, регулиращ авторските права („Положение на правата на съчинителите“) се появява през 1828 г. едновременно с въвеждането на новия Цензурен устав.

По този начин авторското право първоначално е възникнало за осигуряване на държавен контрол върху печатното слово и регулирането на издателския монопол, а не за осигуряване благополучието на авторите на произведения.

В ИМЕТО НА МИРА И ПРОГРЕСА

И така, появата на авторското право е предизвикана от нуждите на издателският бизнес и цензурата. В средните векове нямаше да са необходими никакви допълнителни обяснения, но в либерална Европа е необходимо друга, по-възвишена обосновка. И то не закъсня да се появи от дълбините на теорията за прогреса.

Съгласно тази концепция, държавата дава на авторите изключителни права върху използването на собствените им произведения с цел да стимулира творчеството, насочено към развитие на културата, науката и техниката. Облагодетелстваните от държавния протекционизъм автори са могли да продава своите особени права на издателите, за които тази схема също е много удобна – достатъчно е да купят правата от автора, за да получат цялата мощ на държавната защита.

За известно време, авторското право наистина е подпомагало развитието на културата, доколкото е поддържало дейността на издателите – посредници между авторите и публиката. Но с появата на Internet, рязко намаляващ разходите за публикация, необходимостта от посредници бързо намалява. Днес, набралото сила авторско право вече не подпомага, а пречи на развитието и разпространението на културата, тъй като блокира творческото използване на публикуваните произведения и ограничава кръга на хората, имащи достъп до тях.

ВСЕКИ ЗА СЕБЕ СИ, САМО БОГ ЗА ВСИЧКИ

Развитието на съвременната култура настоятелно изисква радикално съкращаване на срока и обема на защита на авторското право. Но международните авторско-правни организации упорито приемат точно противоположни решения.

Например, световната организация за интелектуална собственост (WIPO) смята за свое голямо постижение увеличаването на срока за защита на авторските права от 50 на 70 години след смъртта на автора. Което ни кара са попитаме: а трябва ли ви това? А между другото, съответното изменение на националното законодателство е задължително условие за приемане на Русия в Световната търговска организация (WTO).

Експертите на WIPO се кълнат, че увеличаването на срока е в интерес на авторите. Вероятно те смятат, че издателствата ще плащат по-скъпо купувайки авторски права с увеличен срок на защита. А може би се надяват, че шансът да поработят не само за благото на децата и на внуците си, но и за правнуците си ще вдъхнови авторите за създаване на нови шедьоври … Не знам [господа автори, кажете вашето мнение, адреса за писма е на края на статията]. А това, че ние с вас ще трябва да плащаме отчисления на собствениците на авторски права още допълнителни двадесет години, е съвсем сигурно.

Но не е прието да се пита публиката за нейното отношение към промените в законодателството отнасящо се до авторското право. Дискусиите за него винаги се водят от представители на държавата, крупни компании и авторски общества. Интересите на обществеността не се представят от никого – тя просто не се смята за страна в тези отношения. В съвременния свят няма механизми за лобиране на интересите на потребителите на авторска продукция.


 
< Предишна
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България