Начало arrow Чувствата arrow РЕВЕРАНС КЪМ РОДНИЯ ГРАД
 
Saturday, December 16 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
РЕВЕРАНС КЪМ РОДНИЯ ГРАД Печат Е-мейл
15 Jan 2013

ImageХудожникът Марчел Ямелиев и неговата съпруга Жаклин Ямелиева откриха в Русе поредната си годишна изложба. ”Тази е девета самостоятелна изложба, която правим в  Русе с моята съпруга  - разказва за ZonaZdrave художникът. Преди девет години ние почти на шега решихме да направим изложба в родния ми град, където дотогава не бяхме правили изложба. Всяка година все повече ни харесва да правим това, защото много хора посещават изложбите ни. И се радваме, че

отново показваме картините си в Русе.

-          Цяла година ли се готвите за нея?

-         Ние… както за всяка изложба подготвяме неща, които преживяваме някак сърдечно още преди да започнем да ги рисуваме.  Тази изложба ще съдържа най-новите ни картини, които сме направили специално.

-         На каква тематика са те?

-         Ние със съпругата ми още като завършихме, започнахме да работим във всички жанрове и така продължаваме и до днес. Хората, които харесват картините ни , ни задържаха в цялото това пространство. Затова във всички жанрове има картини на тази изложба. Отново има няколко картини, които са свързани с християнската тематика и три от тях представляват наши манастири…

-         Кои са те?

-         Соколският манастир, Преображенски манастир и патриаршеската църква на Царевец – тя е зимна картина.

-         Русе е вашият роден град, а много често рисувате Велико Търново? С какво ви омайва този град, защо го харесвате толкова?

-         Аз харесвам всички наши градове, ако трябва да бъда честен и постоянно се чувствам предизвикан да рисувам пейзажи от тях. Но признавам, че по-голям интерес за мен представляват старите им части – има нещо по-възвишено в старите постройки, в старите къщи, в малките разкривени прозорци  с поостарелите пердета и хората, които обитават  тези къщи. Те са малко по- различни като начин на живот и  всичко това на мен ми е много интересно. Тези неща загатват за живота в тези къщи. Пък и много години живеем вече в Търново

-         И все още не сте му се нарадвали?

-         Ами всеки ден там, то е една картина. Всеки 365 дни в годината и 24 часа в денонощието градът изглежда по различен начин и това постоянно ме подтиква да го рисувам.

-         Виждала съм накачените една върху друга къщи на много ваши картини?

-         Една  част от тези картини са и на съпругата ми – тя е една от най-добрите художнички на стария град. Голяма част от творчеството й е отдадена на пейзажите от Търново. И повярвайте ми, аз винаги се чувствам изненадан, когато видя нейна нова картина  обикновена все по-различна и като цвят, и като усещане, като чувство за светлината на деня или на нощта… защото тя прави и нощни пейзажи и не са наистина нещо съвсем уникално.

-         Морето също се е настанило във вашия творчески свят?

-         Вярно е. Преди години, половината от годината прекарвахме на морето и това е оставило така дълбок отпечатък в работата ни. Обичаме да рисуваме морето и лодките, и рибарския живот… И аз като родом от Русе,  се чувствам длъжник на хората, които обичат Дунава, защото всичко, което виждам и мога да нарисувам от дунавския бряг, водата, лодките, рибарите също е вълнуващо.

-         А селото… то привлича ли ви? Запомнила съм един много горд ваш петел.

-         Аз обичам да рисувам петли, обичам животните… Когато работихме на Албена, в един момент реших, че френските туристи нямат там нещо, което да ги погъделичка така да се каже и реших да нарисувам един хубав петел. Но така стана, че съвсем скоро край мен минаха семейство българи, харесаха го и го купиха. Така че, жеста ми не беше разпознат. И до днес продължавам да рисувам петли. Рисувам и други птици и животни, но петелът е нещо …към което имам сантимент.

-         Към какво още изпитвате сантимент и желание да рисувате?

-         Към старите Боженци, Етъра – селото само по себе си е много интересно. И Трявна ми е интересна. Въобще навсякъде, където има остатък от българския дух – от старите къщи, от стария начин на живот, от който много бързо се отдалечаваме. Това е мъчителна  раздяла, връзката на  човек със земята е много дълбока и колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-малко трудности бихме си спестили и болка разбира се.

-         Ако трябва да нарисувате своето пожелание към хората за 2013 година какво би било то?

-         Една голяма сърдечна усмивка към всички приятели, почитатели … към всички хора въобще.

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България