Начало arrow Почивката arrow НАБЪРЗО ПРЕЗ ВРЕМЕТО
 
Sunday, December 17 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
НАБЪРЗО ПРЕЗ ВРЕМЕТО Печат Е-мейл
09 Feb 2014
ImageДенят почти си е отишъл – през  зимата той тръгва към тъмните владения на нощта още към 16.30. А ние, група журналисти, тръгнали на демонстрационен тур из Родопите по програма за Европейско териториало сътрудничество "Гърция - България 2007-2013", влизаме в историческия музей на гр. Смолян някъде към 17.00ч. Казват, че е един от най-старите и най-големите в средните Родопи. Основан е през 1935 година от  Стою Шишков –  учител и общественик с европейски измерения. 
От 1982 година музеят се помещава в специална сграда в центъра на 

Смолян, носеща всичките белези на соц. строителтвото - камък, мрамор и простор. От 1989 година в него е подредена постоянна експозиция, наречена „Културно историческо богатство на Родопите от древността до наши дни“ 

Първо тръгваме към зала „Праистория“ - студена и оскъдно осветена. Вероятно, за да е по-автентично прекрачването за минути от 21 век в праисторическото време по тези места.

“Тук можете да видите следи от човешко присъствие, които датират от епохата на късния палеолит, от 18/13-то хилядолетие преди новата ера - започва своя разказ уредничката на музея. Имаме изложени резци, страгалки, кремъчни ядра, които праисторическите хора са използвали в своето ежедневие. Те са намерени в района на хижа „Орфей“ и са от типа на временно и сезонно пребиваващи ловни групи. Тъй като хората започнали трайно да отсядат в планината чак по време на бронзовата епоха“.
Image Глинените съдове с характерна украса. 
В една от витрините са наредени глинени съдове с характерна украса и съд с oваглено жито, намерени в Ягодинската пещера. Точно то, овъгленото жито, накарало специалистите-историци да предположат, че хората, дори и тогава, са се занимавали със земеделие. 
В тази зала е подреден и кът на домашните занаяти - тъкачество, предачество... „тези занаяти се появяват през неолита“, пояснява сладкодумната уредничка. И пак тя насочва вниманието към най-интересните експонати в тази зала. „Това е колекцията от бронзови предмети – брадвички, ками, чукове. Даже имаме запазени калъпи за отливане на бронзови предмети. Те са намерени в района на с. Могилица.“

Част от групата вече поема към зала „Тракийска цивилизация“ - на огромни фотоси там са показани тракийски некропооли и намерените в тях съдове. Догонвам ги и хващам част от обяснението: „Траките са погребвали своите мъртви по два начина. През периода 11 – 8 век преди новата ера е преобладавала кремацията. А през периода 8-6 век, те са полагали тялото на мъртвия заедно с дарове, защото вярвали в задгробния живот. Всичките урни, фибули, монети, както и резци и страгалки, са намерени в тези некрополи. Но най-интересната и най-уникалната фигура е нашият скарабей, който е открит през 1976 година в района на с. Любча, в централната част на Родопите...

- Това истински скарабей ли е или нещо стилизирано?

- Нашият скарабей е формено манисто като фигурка на свещен египетски бръмбър. Вероятно е пренесен в нашите земи от Египет с търговска цел. Д-р Васил Добрев, световноизвестен френски египтолог от български произход, работещ от 1995 г. във Френския археологически институт (IFAO) в Кайро, преди няколко години посети нашия музей и разчете символите на скарабей. Можете да ги видите през лупичката", посочва екскурзоводката.

Наистина точно пред манистото има поставена лупа и никой не се отказва от удоволствието да разгледа през нея този изключително важен и рядък експонат.

- Какво точно е разчел д-р Добрев?
- Той разчете „ неп тау ире“. „Ре“ е господар на египет и според него наистина е съществувал такъв фараон, Нептауире, който е известен много малко. Фараонът е от 11-та династия. За него е изработено това манисто. Изписването на името му върху камъка-скарабей е доказателство за тесни търговски връзки между Тракия и Египет.

От беседата разбираме, че в света били намерени до сега 5 подобни скарабея, изработени специално за този фараон, като един от тях е в смолянския музей. А в страната ни имало още две подобни стилизирани фигурки и те се намират в археологическия музей в гр. Созопол.

Втората важна спирка в тази зала е пред железния тракийски шлем, който е намерен през 1972 година край село Беден в централни Родопи. Шлемът е от групата на 9 бронзови и един железен шлем, намерени на територията на нашата страна, като уникалното при него е, че край него е имало и 6  тортви.

 ImageЖелезният тракийски шлем. 
Тортвите са вид накит, като огромни гривни, носени от знатни мъже и жени в миналото. Според легендата, тези накити трябва да са шест, защото толкова на брой са и стъпалата до рая. 
Image Шестте тортви - пет от тях са цели, а от  шестата се е запазила само половинката. 

Музеят притежава и една фигурка на бог Дионисий, също изложена в тази зала и една напълно запазена стилизирана лампичка, която е от епохата на римско ателие. Тя е еднофитилна, с глава на сърна. Намерена е при разкопки в село Хвойна. Изглежда като току що излязла от ръката на майстора – остава да й налееш масло и да запалиш фитила...
 ImageЛампата с глава на сърна.  
В „Зала Средновековие“ на всеобщо внимание се радват накитите, част от които са аналогични с накитите, открити в Плиска и Преслав и християнските погребения със скритите за очите на турската администрация железни кръстчета в тях. Според уредничката, когато “България пада под османско владичество през 1396г., в Родопите е имало 3 масови вълни на помохамеданчване, но местното население се опитвало да запази своята религия и своите обичаи. Те са погребвали своите мъртви в посока изток-запад  противно на мюсюлманските обичаи и са слагали знак – кръстчета, част от които са били невидими за турската администрация". В музея има изложени няколко от тях, с различна големина.

В „Зала етнография“, която включва традиционно народно облекло, традиционни ритуали, традиционни занаяти и традиционна архитектура, вече се диша по-различно - приближили сме се до не съвсем далечното време на старите българи - пра-пра баби и пра-пра дядовци – тук вече се говори за годежи и венчавки, за сватби, за обичаи и празници, а наоколо е от шарено, по-шарено.
 ImageГодежни китки.
На голямо пано се извива кръшно хоро с традиционните за региона носии, подредени са богато изписани и украсени сандъци за чеиза на булките, годежни китки и накити, великденски хлябове, сватбени дарове, кожели...
 ImageШарените кожели.
Обясняват ни: „ Кожелът се поставял върху самия чеиз на момичето. Той се е изработвал в четвъртък и събота преди сватбата в двете къщи – на булката и младоженеца. Имало поверие, че ако случайно кожелът падне, нещо лошо ще се случи на младото семейство.
Image Една от витрините с красиви сватбени  хлябове, украсeни с огромни орехи. 
Замесвали са се и три вида пити – първата е за бъклицата на девера, втората за кума, а третата била за самата булка и се наричала „Меденица“. Украсявали я със стафиди и пуканки и тя символизирала здравето. 
- А сандъците... много са красиви!?
 ImageКрасиво изписан измирски сандък за чеиз. 
- По-богатите момичета са имали по 6 или 7 измирски сандъка, а по-бедните по 2 или 3. Те са били много скъпи, защато са изписани със специални шарки и са само за по-богатите. По бедните са си поръчвали по-скромни модели, само от сковани дъски, като имало и в по-малки размери..."
 ImageПо обикновените чеизни сандъци. 

Младото семейство получавало в дар от кума и специално изработена за сватбата ръкавица – само една, като знак, че богатството на семейството не трябва да преминава в друга ръка. До ръкавицата са наредени шарените родопски чорапи и терлици, манистените колани, престилките и торбите, бъклиците за вино и ракия, еньовденските китки и венци, сребърните накити, които младата жена можела да носи само докато роди първото си дете...  И още, и още...

 ImageЧаст от шареното  хоро на родопските носии. 
 Image 

За да разгледа човек всичко, да го осмисли и да го запамети с очите си, два часа не са достатъчни, един ден също... Може би трябват два или три ...

Image  Хорът на чановете.

Усещаш това особено на тръгване, когато на главата ти се разлюлеят, закачените на дълги въжета медни чанове и звънливият им глас хем те изпраща, хем те примамва да се върнеш пак и отново да извървиш времето от някога до днес, макар и набързо -  само за няколко часа...

 


 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България