Начало arrow Любопитното arrow ХРЕСВАТЕ ЛИ МАГНОЛИИ?
 
Friday, June 23 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ХРЕСВАТЕ ЛИ МАГНОЛИИ? Печат Е-мейл
16 Jul 2014
ImageХаресвате ли магнолии - тези красиви декоративни дървета, с ухаещи цветове, които първи посрещат пролетта, а  някои от техите разновидности продължават да цъфтят и през юли.  Тези "красиви  американки", както ги наричат биолозите, пристигат в Европа  с кораб и...  почти нелегално. Тяхната история разказва  специално за вас Маргарита Василева от лаборатории "Клоран" .
"Историята на магнолията в Европа започва 
през 1711 година , в началото на 18 век - векът на просвещението, период на интелектуално великолепие, на първенство на научния дух, на политическата мисъл, на философията и на развитието на ботаниката.
Ролан Мишел Баран дьо ла Галасониер е един от тези страстни пресонажи на 18 век, известен най-вече с военната си кариера, която го изпраща в Луизиана, за да управлява този американски щат.
Той е роден в Рошфор – Южен Бретан, Франция и отрано проявява интерес към ботаниката и като търговец той се възползвал от многобройните си транс антлантически пътувания, за да пренася и да изпраща нелегално в Европа нови видове от чудния американски растителен свят.
През една красива лятна нощ на 1711г. на пристанището Пон Ньоф в Париж дебаркира корабът Сен Мишел. Този кораб принадлежал на Рене Даркистат, също търговец с интереси към ботаниката, който събирал и отглеждал растения в своето имение. Сред растенията, изпратени на кораба, Рене Даркистат забелязва красиво дърво, което приличало на лаврово и решава да го засади в своята градина.
Image  

За голямо съжаление той подценил неговата устойчивост на студ и вятър. И красивото дърво едва кретало без да цъфне нито веднъж. Това изпитание продължило цели двайсет години, Рене Даркистат се уморил да чак то да се покрие с красиви цветове и наредил на своя градинар да го изкорени и да ги изхвърли от градината.
Но съдбата се намесила. Тя имала други планове за това красиво някога дърво и за да ги изпълни, намесила в тях една жена – жената на градинаря . Тя се натъжила от нареждането на господаря, защото харесвала това дърво и решила да го засади на място , което е защитено от студените ветрове, на завет. Имало едно такова слънчево местенце до конюшните на Даркистат. 
Image  

И чудото станало – дали заради защитата от ветровете, дали заради слънцето, което напичало дървото, дали заради промяната на почвата или от благодарност от жената, която го спасила от гибел и го гледала с толкова любов, дървото започнало да цъфти с красиви восъчно нежни ухаещи цветове. И славата му се разнесла из областта до такава степен, че всички видни ботаници в околността започнали да идват и да му се любуват. Благодарение на това през 1764г. то официално е причислено към ботаническата фамилия. И това става в момент, когато Франсоа Бон Ами, директор на ботаническата аптекарска градина го идентифицира и класифицира. Тази класификация е направена благодарение на свещеник Шарл Плюмие, който също е имал за мисия да открива нови растителни видове по новите светове. Той пътувал много и по време на тези си пътувания, той вече бил забелязал това красиво дърво, което кръстил „магнолия“ в чест на най-големия ботаник на това време Пиер Магньол. И така през 1764 г. официално красивото дърво получава днешното си име.
Бон Ами, директорът на ботаническата градина решава да започне да развъжда магнолии, да ги възпроизведе от това единствено дърво, внесено в Европа, и до ден днешен едно от тези първи дървета, развъдени от Бо Ами, може да се види в ботаническата градина в Нант.
А онова първо дърво, донесено някога от Америка, станало жертва на Френската революция. Увредили са го по време на бунтовете, в резултат на което започва да съхне и умира през 1849 година."
 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България