Начало arrow Почивката arrow ИЗМИТ- ГРАДЪТ НА ДВЕ МОРЕТА
 
Friday, June 23 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ИЗМИТ- ГРАДЪТ НА ДВЕ МОРЕТА Печат Е-мейл
04 Jan 2015
ImageКакво ли би станало, ако човек можеше с едно мигване  само или с едно натискане на копче, да се пренесе на друг континент например, в друга държава и в друг град. Сигурно някога и това ще се случи, но сега можем само да затворим очи и да си представим, че сме някъде на друго място. Като в турския град Измит например, който днес е най-голямото пристанище на южните ни съседи и има излаз на две морета – Мраморно и Черно, а някога е бил 
източна столица на Римската империя и се наричал НИКОМЕДИЯ.
Местните наричат своя град „Град на промените“ - вероятно защото открай време, а той е вече на три хиляди години, много бързо се променял в зависимост от това кой владее земите му.
Преди 3000 години в района Баш Ескели се установили първите му жители. Известни са в историята с името „Мегалар“. Те направили свое селище и го нарекли АСТАКОС, което в превод означава „морски продукти“. Кръстили го на своя основен и единствен начин на препитание – риболова. 
После дошли траките, след тях римляните и византийците, турците… градът се разраствал и всеки оставял следа в неговото развитие.
Римляните им оставили в наследство вътрешна и външна крепост – във вътрешната живеела аристокрацията; между вътрешната и външната занаятчиите, които я обслужвали, а извън външната – селяните, които се грижели за земята и животните. Разделението било толкова строго, че никой нямал право да пристъпва извън определеното му място за живеене. Още се помни, че една голяма любов станала причина управителят на външната крепост да пише писмо до управителя във вътрешата крепост с молба да разреши да се съберат двама влюбени, които живеели в различни пояси на крепостните стени. Писмото обаче останало без отговор и събирането на влюбените не се осъществило.
Днес тази история се разказва винаги до останките от външната крепост, пред която сега е разположена горичката на мъчениците – нещо като гробище за хората, които насилствено са напуснали този свят. Разбрах, че във всеки турски град има такава горичка.
 Image Останки от външната крепост.


Гордостта на града е първата появила се по тези земи джамия „Орхан джами“ – разположена е на най-високата точка на града. Тя е построена през 1331г. от Сюлейман паша, който си отдъхвал и се молел в нея, когато минавал през града. Наричали я „Стаята на падишаха“ и тя наистина повече прилича на стая, отколкото на молитвен дом – построена е от дъски в четириъгълна форма и няма нищо общо с архитектурата на османската империя. По-късно към тази постройка пристроили минаре и още едно помещение за молитви. В двора пред джамията зеленее един 850 годишен чинар, който макар и удрян няколко пъти от мълния, все още има сили за няколко зелени клончета. Грижата за него е специална – лекуват го, пазят го , както се пази истински талисман.
Image Най-старата джамия  в азиатската част на Турция. 
От високия двор на джамията се вижда и старата  баня – известна с многото си кръгли керамични куполи. Изворната й вода текла обилно стотици години, но ненадейно изворът пресъхнал. Сега е реставрирана и скоро ще бъде център за културни развлечения на жените и младите хора в града. Струва си да се види – старото каменно и ново стъклено строителство са съчетани по уникален начин. За пода да не говорим – стъклено покритие с водни капки под него,  загатват за някогашното предназначение на сградата.
 Image Интересните керамични куполи на старата баня.
 Image Старата баня след реставрация - новото и старо строителство в едно прекрасно съчетание.
Image Банята отвътре - специални уреди следят за температурата и влагата в сградата.


Най- известната улица в старата част на града е "Капанджа" – някога по нея са били разположени най-хубавите конаци - погледнеш ли я, все едно, че си в нашия Несебър. Гръцко християнско население,  евреи и турци въртели търговия някога по нея – тя е била търговската улица на града. В момента я реставрират.
Image Така изглежда днес улица "Капанджа". 
 Image Реставрирана по уникален начин къща от ул. "Капандажа"  - едната стена  отвън е оставена така, за да напомня за земетресението през 1999г. и за начина, по който някога е била построена.


 Реставрирана наскоро от общината е и сградата "Саръ Паша Конак" или т.н. „Къща на губернатора“ – много красива сграда, обзаведена някога с европейски мебели, доставяни направо от Париж. Отворена е за посещение от понеделник до събота включително без входна такса. 

Image  Саръ Паша Конак 
Image Част от красиво изписан таван в една от стаите на конака.
 Image Поднос за кафе със звънче на върха, за да се чува кога идва прислугата и поверителните разговори на господарите да спрат навреме.
Image  Един от  парижките дивани в конака.

А след нея задължително трябва да се мине и през Ловния дворец на града. Той има особена стойност. Строили го в продължание на 5 години, от 1865 до 1870г . Направен е по проект на същия архитект, който е проектирал и построил двореца „Долма Бахче“ на Босфора в Истанбул. Дворецът е в стил барок – високи колони, високи врати, които символизирали величието на това време. Погледат отвън, той по нищо не се различава от красивите сгради, построени в края на 19 век в големите европейски градове и столици. Отвътре декорацията е съобразена с предназначението на помещенията – флорални мотиви по стените и таваните красят стаите за отмора и почивка. Залите за делова работа и посрещане на високопоставени гости от страната и особено от чужбина, са декорирани по начин, който символизира силата на властта, традициите и историята на страната. По стените в тези зали са разположени османската тура, османските оръжия и мечове. След обявяването на Турската Република през 1923 г., този дворец бил използван известно време като резиденция на Губератора , а след 1960 г. е обявен за музей. Ловният дворец е изиграл и много важна роля в историята на Турция. По време на Освобождеието, в периада 1920-1921 г, точно в този дворец, Кемал Ататюрк е приемал чуждестранни делегации и в присъствието на журналисти разказвал за своите намерения и виждания за бъдещето на страната си, за нейият нов модерен облик, който Европа трябва да познава. 
Image Портата, през която ще минете, за да влезете в красивата градина на Ловния дворец. 
 Image Ловният дворец.

Зданието е пострадало от земетресението през 1959 г. и днес е реставрирано. Достъпът до него е възможен, но при определени обстоятелства и правила – туристите, които искат да го разгледат, влизат на малки групи и всеки бива информиран, че симките вътре в двореца и докосването на експонатите са забранени.  
 Два оригинални костюма на Ататюрк са изложени в двореца, ръчно изработените килими от коприна, с които и днес е застлан пода във всяка зала, са смайващо красиви, а орнаментите по стените и таваните са позлатени с четири килограма злато; оригинални мебели са подредени навсякъде... Там може да се види и нещо много ценно – всъщност безценно, защото никой до сега не е определил цената на седефената стая в Ловния дворец. Тя е подарък, не се знае от кого и представлява комплект от маса, столове и ниска масичка, която е извита така, че на нея  корана може да се поставя и отваря без затрудение и да се чете  – и всичкото това е изработено от седеф.
Този дворец е един от малкото, които по онова време са били построени извън Истанбул и това също е част от неговата уникалност.
Докато разглеждате ловния дворец, нищо чудно да чуете гласа и на другия измитски талисман – часовниковата кула. Тя е символ на града и затова присъства и в неговия герб. Построена е през 1901 година и тогава, в началото на миналия век, по нейния часовник се определяло зимното време.
Image Часовниковата кула в Измит. 

В града има и богат исторически музей с много експонати от римското и византийско време – скулптори, предмети за бита, религиозни и обредни съдове, накити и много, много образци от т.н. лакримарии – стъклени шишенца с различни размери, в които наетите оплаквачки събирали сълзите си по време на опело – после за труда им заплащали според събраното количество течност в шишенцето. 
 ImageИсторическият музей. 

Цели два дни искам да ви разкажа набързо. Има още много, но как да стане – прескачам другото и спирам пред къщата на Мивляна – философът на доброто, който има арабски произход, но прекарал живота си в Турция. Там е подредена библиотека с негови книги, восъчни фигури на дервиши, които свирят и танцуват, пресъздават обстановката, в която е живял и дават представа за дейността му. Музиката, която се разнася из къщата е от малко познат за нас инструмент – ней. Цяла година била нужна, за да се научиш да изсвириш един единствен тон на този на пръв поглед твърде прост инструмент, наподобяващ нашата свирка, но явно е нещо много по-различно.
Image Восъчна фигура на танцуващ дервиш в къщата на Мивляна. 

На толерантност и хубави, добри намерения учел Мивляна своите ученици. Обяснявал им защо всички хора трябва да живеят в мир- нещо, за което продължаваме да мечтаем и ние в 21 век.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Публикацията е осъществена с помощта на WWW.PROTRAVELS.EU

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България