Начало arrow Почивката arrow С БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГОРОДИЦА
 
Saturday, August 19 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
С БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГОРОДИЦА Печат Е-мейл
15 Jul 2015
ImageАко решите да попътувате това лято и отдавна ви се иска да разгледате Родопите, непременно тръгнете от гр. Хасково и спрете първо пред монумента „Богородица“. Не защото е най-високата статуя в света на Пресвета Дева Мария с Младенеца, а защото това е една възможност да измолите благословията на Божията майка , да запалите свещица за здраве в параклиса, изграден под нея и да напишете съкровеното си желание с надеждата, че тя ще го изпълни. Той е открит през 2003 г., а две години по-късно, през 2005-та,  e 
вписан в книгата на Световните рекорди на Гинес.
 Image Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца в гр. Хасково
Изграден е на хълма Ямача, от който високата 32метра и 80см статуя на Богородица оглежда целия град – нали е негова закрилница!? Но може да стане и ваша, ако я помолите от сърце, а тя прецени, че заслужавате това. 
На петдесетина метра от нея се намира и прочутата хасковска Камбанария – построена е осем години след монумента „Богородица“ и е само с 2 м и 80 см. по-ниска от него. Но запеят ли камбаните й – осем на брой, а това се случва всеки ден по обяд, и най-предубеденият ще се остави този звън да го понесе високо към небето, ще се почувства по-близо до неземното и доброто в този наш свят, а може би ще усети и силата на онова специалното, само негово чувство за божественост, с което ние хората сме надарени по рождение.
Image Прочутата хасковска камбанария с осемте камбани 
Случи ли се всичко това, можете вече спокойно да продължите пътя си съм града и неговите забележителности – музеи, часовникови кули, паметници, шадравани, край един от които се намира и единственият в света Паметник на Завистта. Уникално хрумване на скултора Господин Тенев. Дали защото това недостойно чувство измъчва човешкия род откакто свят светува и го кара да върши страшни и срамни неща, или защото точно по тази причина е хубаво открито да говорим за него и да го държим под око всеки ден, всеки час и всяка секунда от живота си. Наричат я „Българският Икар“,  човекът с разперените за полет криле, които...   кокалестите ръце на завистта се опитват да пречупят... 
 ImageПаметникът на ЗАВИСТТА в центъра на Хасково 

А всички толкова обичаме свободата... като Петко Войвода, пред чиито паметник със сигурност ще спрете и ще помълчите за минута, или като децата, които безгрижно опъват въжето на детството от Розовия мост...
Ако пък искате да се срещнете със слънцето и заедно с него да огледате четирите посоки на света – в Родопите и това е възможно, непременно трябва да тръгнете по пътеката за скалното тракийско светилище, наречено „Глухите камъни“- един от най-големите известни тракийски култови обекти .
Image Скалното тракийско светилище "Глухите камъни" със стотиците издълбани ниши по него 
Тази среща подготвяла древните му посетители за тайнствения преход от всекидневното към свещеното. Стръмните каменни стъпала, издълбани в една от скалите, ще ви изведат високо, високо по древната пътека към небето, където ще ви чакат топлите ръце на слънцето. Някога...  след такава прегръдка, в човека настъпвала промяна - той се издигал до други висоти и добивал правото да прониква в ново, непознато дотогава божествено пространство. Може да се случи и сега – знае ли човек...!? Но дори и да не стане, достатъчно е да огледаме стотиците ниши , издълбани високо в             скалите - всяка от тях вечен земен дом на праха на човешка душа, живяла, мечтала, смяла се и страдала тук, под небето родопско и да усетим странното чувство за принадлежност към времето. Времето преди и времето сега, времето утре, след век, след хилядолетие... Дали си прах, дали си цвете, дали си скала... все едно – имало те е, има следа от теб... Върховно е...
Image  Каменните стъпала по пътеката към небето 

Грабва те същото чувство, когато прекрачиш и прага на вила Армира – другият магнит на Източните Родопи. Просреща те млада "римлянка" и те повежда към един истински дворец на мечтите с огромна зала за гости, библиотека, две спални и мраморен басеин, украсени с цветна мраморна мозайка с прекрасни орнаменти,  с мозаечен портрет на стопанина и децата му, със скупнирана глава на Горгона – закрилница на семейството и вилата. Който успее да настрои собствената си фантазия на вълна римски разкош във вилните извънградски земевладелски имения и да я подкрепи с всичко онова, което виждат очите му, ще има рядката възможност да стане ... макар и за броени минути, част от нова време, да го чуе, да го пипне и...  дори да изпита известен срам, защото стотици роби плащали с живота си за поддържането на целия този лукс.
 Image Залата за гости и пиршества във вила "Армира"

И когато прекрачиш прага на скромната каменна църква „Св. Св. Константин и Елена“ в с. Долно Луково, най-старата в община Ивайловград, построена от камък само за седем нощи, и то на лунна светлина, за да се запази вярата христова през робските турски години, малко гузно ще се прекръстиш пред старите икони – само преди час тайно си си пожел да бъдеш римлянин макар и за миг. А тук всичко ти говори за нещо различно от богатството – няма мозайки, няма мрамор, но има духовност и вяра – друга мярка за ценност в живота на хората.
 Image Каменната църква "Св.Св Константин и Елена“ в с. Долно Луково
Трудно се излиза от такова място – всеки си тръгва с мисълта,че не е видял и запомнил всичко, че не е дарил достатъчно за нейното съхранение и опазване. И в това свято място ръка на крадец е посегнала към част от иконите, преди да се вземат мерки за охрана.
Image Местата на откраднатите икони стоят и чакат нечия съвест да проговори и да ги върне 
Дали са го стигнали клетвите на местните хора, не се знае, но "сигурно един ден... господ не забравя“, уверяват три възрастни жени, седнали на дървена пейка край мегданчето с чешмата и вечнозеленото ягодово дърво. Пък и те вече се броят на пръсти – като здравите къщи в селото. Повечето са или пред срутване, или вече са се предали на разрухата. Само лозниците са живи и прегръщат с вляковете и гроздовете си старите дувари, сякаш искат да ги запазят още малко, поне и това лято... Но истината е, че един свят си отива... бавно, тъжно и мъчително, а новият след него макар и плахо, вече се показва зад ъгъла – къщи за гости, малки хотели, семейни ферми...
Image Единствената в страната ферма за биотелешко месо 

В с. Горно поле се намира единствената в страната ни ферма, „Дивата ферма“, сертифицирана за производство на биотелешко месо, в която ще ви посрещнат, ще ви нагостят, ще ви настанят в прекрасни стаи с изглед към планината, който дори и очите не могат да възприемат като реален и ще ви предложат да пояздите кон или магаре, или да слезите надолу по река Арда, където има възможност за рафтинг и каякинг.
Image  Рафтинг по река Арда - незабравимо преживяване
Ако обичате птиците, можете да се отбиете в Природозащитен център „Източни Родопи“ - представители на центъра, все млади хора, ще ви разведат из изложбената зала на центъра, ще ви разкажат безкрайно интересни неща за живота на орлите и лешоядите / в този район на Родопите може да се набрюдават белоглави и египетски лешояди и от фотоукритие/ , ще ви организират и търсене на минерали и скъпоценни камъни по река Арда - нефрит, яспис, слюда и какво ли още не ... реката е влачила с векове и сега, през летните месеци, когато част от водите й се отдръпват, можете с часове да ровите из безбройните й камъни и камъчета и да търсите своя късмет или спомен със „сантиментална стойност“ от това пътуване сред тях.
 ImageПриродозащитен център „Източни Родопи“ в  гр. Маджарово 

 Със сантиментална стойност ще бъде и вкусът на тахан и мед, който дълго ще усещате в устата си след като сте минали през таханджийницата на Руска Зафирова и Христо Атанасов от с. Бориславци, община Маджарово. По това време на годината те посрещат своите гости под асмата. Двете маси, сложени надълго, побират двайсетина човека, които веднага грабват лъжиците и гребват от тахана и меда –  можеш да смесиш тахан и мед, но ако искаш  да усетиш вкуса на чист тахан,  опитваш само от него. Такъв е редът на домакините – първо пробваш и ако ти хареса, купуваш.
 Image Руска Зафирова посреща гостите в таханджийницата с мед и тахан 
Рядко някой си тръгва оттам без препълнен с тахан буркан в ръцете и основни познания за отглеждането на сусама по тези места. А който проявява по-голям интерес, може да остане в някоя от къщите за гости в селото и да научи още много неща. В Тракийската къща за гости например срещаме хора, които се интересуват от птиците в района и сигурно започват своите наблюдения с щъркелите, защото от терасата на къщата се вижда щъркелово гнездо - съвсем близо е, спокойно човек може да се запознае с порядките на това петчленно пернато семейство. 
Повечето къщи за гости от региона предлагат и лодки, а язовир Ивайлоград е една приказка - ще бъде пред очите ви непрекъснато, до следващото пътуване и новата среща с него.
Image  Романтичната плаваща къщичка сред язовир Ивайловград
 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България