Начало arrow Почивката arrow ДА ОТСКОЧИМ ДО ПЕКИН
 
Sunday, August 20 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ДА ОТСКОЧИМ ДО ПЕКИН Печат Е-мейл
10 Jan 2016
ImageМоже би така ще си казваме след време, когато бъде изградена транс континенталната високоскоростна железопътна линия, посветена на някогашния път на коприната. Китай инвестира 17 милиарда долара, за да възстанови този древен път и България ще бъде една от неговите спирки. Но дотогава нека се доверим на разказите на хора, които вече са били там.  Евелина Стефанова посети Пекин преди коледните празници и сега набързо ще сподели впечатления за този огромен, екзотичен и примамващ като


магнит град, който не само е столица на  Китайската народна република, но има и статут на град-провинция със своите четиринайсет окръга и две селски общини. Разположен на площ от около 1800 кв. км, с население повече от 20 000 000 жители, Пекин се нарежда сред най-големите и най-населени градове в света.
„С думи може да се каже много, но не всичко – разбирам това още с кацането на пекинското летище. По пътя до хотела ме зашеметяват пространствата, небостъргачите, широките булеварди с безумния трафик и неизбежните задръствания. За щастие прословутият пекински смог го няма в този момент и успявам да се насладя на невероятни гледки. От двете страни са неизменните велосипедни алеи, макар че велосипедите май са на изчезване и са отстъпили място на доста лъскави автомобили. 
Тук съм с делегация от Съюза на българските журналсити по покана на Общокитайската асоциация на журналистите.
По програма ни предстои посещение в Столичния музей. Модерното съоръжение, отворило врати през 2007 година, побира както постоянните, така и различни временни експозиции. Споменах вече, че пространствата в този град са огромни и не се пести място. Тръгнаме поред в залите – от етнографските през историческите възстановки, до костюмите на традиционната китайска опера – едно синкретично изкуство между театър, опера, пантомима и танц. Не знам как се отзовам в конусовидната част на музея, където успях да се загубя, но пък очите ми видяха прекрасни калиграфски експонати и уникален китайски порцелан.
 ImageСтоличният музей 
Независимо от умората след дългото пътуване, емоциите в музея, натоварващите емоционално срещи с различното, още първата вечер в Пекин правим и една разходка по една от огромните централни търговски улици със скъпи и много луксозни магазини. Така хлътваме в един пъстър оживен безистен, където въпреки късния час е пълно с хора, ехти  глъч /китайският език звучи малко като караница/ и прави още по интересно това море от сувенири, ухания на скара и екзотични аромати.
Image Безистен в една от търговските улици 
На следващия ден ни предстои посещение на „Небесният храм“ и „Забраненият град“, построени по време на династията Мин. Всъщност тогава китайската култура и изкуство достигат своя апогей. За съжаление видимостта спадна само на няколкостотин метра от забележителните древни сгради и силуетите им потънаха в прегръдките на мъглата. Но затова пък направо пред очите ни се открива нещо друго твърде интересно - в парка пред входа на „Небесният храм“ виждаме хора, които на групи правят така наречената тай-чи гимнастика, други танцуват, а трети рисуват с вода по настилката - странни за нас, но традиционни за китайците занимания.
 Image 
 Image 
 Image 
Величественият комплекс „Храм на небето“ е построен през 1420 г. Той святото място, където императорите са се прекланяли пред небесните сили и са се молели за богата реколта. Най-импозантната сграда с триетажен покрив е „Залата за жътвени молитви“.
 ImageСградата "Зала за жътвени молитви" 
Впечатляващ и като архитектура, и като усещане за безвремие е откритият просторен мраморен олтар. От централната му плоча, която притежава необикновена акустика, императорите някога са отправяли молитвени слова за дъжд при суша и са извършвани жертвоприношенията в деня на зимното слънцестоене.
Image Мраморният олтар за молитви и жертвоприношения 

„Забраненият град“, в който простосмъртните китайци нямали право да влизат в продължение на 500 години, е бил императорски двор на цели двайсет и четирима императори. Те господствали от началото на династията Мин през ХV в. до падането на династията Цин през 1911 г. Величествените сгради, разпрострени на площ от 735 декара, са били свидетели на грандиозни церемонии, интриги и политически стратегии. Тук националното ни самолюбие приживява една много приятна изненада - има електронен гид на български език. Това улеснява нещата и прави разходката ни из „Забранения град“ пълноценна. Най-важната информация ни беше поднасяна винаги на точното място – там, където се намираме по време на обиколката. Така разбираме, че това чудо на някогашната архитектура и строителство е пострадало твърде много от пожари и плячкосвания през вековете и от него днес е останало само подобие на оригиналния образец - повечето от богатствата и пищните мебели отдавна са изчезнали.

Image Забраненият град 
Image 

Не можеш да не си представиш някои от сцените във великолепния филм на Бернардо Бертолучи „Последният император”, снимани тук. Припомних си трагичната съдба на последният китайски император Пу И от династията Цин, изгонен от двореца и изпратен в град Чанчун в североизточната провинция Дзилин. 

Image Тронът на последния император 
И архитектурното чудо и символ на Китай – Великата китайска стена, ни посреща за жалост в мъгла. Това е единственото човешко творение, видимо от космоса. С обща дължина от 6500 км и височина от 3 до 8 метра, стената се вие през осем провинции. Строена е в продължение на три века - в периода V-III век пр. Хр., с цел да защитава империята от набезите на нахлуващите от север номадски племена.
Image  Китайската стена
Някои от групата ентусиазирано поеха нагоре, но аз не подложих на изпитание физическата си издръжливост, съобразявайки се с инструкциите за безопасност на табелата в началото на стръмните стъпала. Но пък в подножието на стената има чудесни храмове, които с удоволствие разгледах.
Image  В един от храмовете в подножието на китайската стена
 
Наред с историческите паметници модернизацията е завладяла града. Достатъчно е да застанеш пред сградата на пекинската опера, за да разбереш това и да оцениш ролята й за имиджа на огромния град днес.
Image Пекинската опера /през деня /
Image Пекинската опера /през нощта/ 
Тя е проектирана от френския архитект Пол Андрю и е разположена сред красиво изкуствено езеро. Откриват я през 2007 г. Цялата е облицована в титан и стъкло и разполага с три основни сцени - оперна , музикална и театрална с общо 5500 места.
 Image Стадионът "Птичето гнездо"
Само година по-късно обаче в Пекин се появява стадионът „Птичето гнездо“, център на Олимпийските игри през 2008 г. и още тогава успява да изпревари по известност операта. Дизайнът му е дело на швейцарска фирма, а артистичен консултант е китайският художник Ай Уайуей. Уникалната му, обвита в ленти конструкция, заслужено го поставя днес на челно място сред символите на града".






 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България