Начало arrow Душата arrow В ЦАРСТВОТО НА ЛЮБОВТА...
 
Friday, June 23 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
В ЦАРСТВОТО НА ЛЮБОВТА... Печат Е-мейл
12 Jun 2016
ImageАко го имаше някъде, един от коронованите му владетели със сигурност щеше да бъде и поетът Евтим Евтимов. Той напусна този свят само преди броени дни и може би душата му веднага е полетяла към звездите над Беласица - те първи са осветили и благословили неговата поетична дарба и са му подарили първото любовно стихотворение. След години , пак там, му се случва 
нещо необикновено: „Беше 1964 година, на 4-ти април - разказва ми той /преди три години/ с увереността, че ще помни тази дата до края на живота си. Още като се запознахме с Петя/ поетесата Петя Йорданова/се случи това. Те дойдоха с един литературен кръжок на учителите от София – беше към Централния дом на учителите, да се срещнат с нас – петричкия литературен кръжок. Известен беше. И сега има около 30 писатели да членуват в него. Тогава се запознахме. Тогава се появи това чувстно в мен. И вечерта като се прибрах в къщи... всъщност стихотворението дойде в душата ми по пътя... Ходихме на Беласица планина всичките – и гостите от София, и ние от нашия кръжок и гледахме отвисоко Петрич. А над нас грееха едни звезди, неповторими звезди... Помня ги. Под нас светеха къщите на града и... те ми се видяха като звезди... и очите й...
- Две очи между многото звезди на небето...
- Може би така идва любовта. Непоръчана, без поръчка от някой да те срещне нарочно... Нещата станаха случайно, внезапно...
- От пръв поглед...
- Ами има и такава любов. Дал Господ. И човек започва да пише.
 Image 
Аз за три жени съм написал много стихотворения – Снежана Илиева, първата ми съпруга и майка на сина ми Венко Евтимов, Петя Йоранова  и Романьола Мирославова, която сега е до мен. Тоест при мен поезията дойде от любовта. От любовта дойде... Така написах „Горчиво вино“, „Обич за обич“, „Целия ми свят е свързан с тебе“, "Ако ти си отидеш за миг“, както се казва тази книга, за която искате да говорим. Съжалявам, че не мога да Ви я покажа – още и аз я нямам в къщи.
- Тя е съставена по Ваш поетичен дневник, така ли е?
- Това е просто един дневник в стихове за една любов, който аз писах в продължение на десетина години навремето. Тогава не съм го мислел за книга. Самата Петя по-късно научи, че съм си водил такъв дневник.
- От кого научи?
- От мен. Но тя така и не разбра причината за него, дори не погледна какво съм писал ... следствие здравословните събитията, които се развиха... Но Романьола Мирославова, съпругата ми, ми вика един ден: Искам да прочета този дневник. Казах й: Той има значение за мене само, но ще ти го дам. И после ми каза:“Не мога да пипам нищо тука. Не мога да редактирам... то е така написано..." Появи се  и издателят Пламен Тотев. Като му казах какво имам, той веднага се хвана за този ръкопис. Може да се каже, че това беше забравен ръкопис. И той постъпи като истински професионалист– взе ръкописа, сам се зае с него, подготви го, провери някой данни, дали са точно документално казани или не, защото това има значение и ми изпрати по интернет книгата. Прегледахме я с Руманьола, даже се изненадахме, че се е получила една много нова книга. И това всъщност е книга за двама. За една продължителна любовна връзка. То по-право не беше връзка, то беше живот, дето се казва. Даже и аз още не мога да усетя книгата си. В нея са публикувани стихотворения и от Петя Йорданова, и мои стихотворения, които са популярни от едно време. Има ги във всички антологии. Но при така композираната книга, всичко звучи като ново. В книгата има и много снимки, има много мисли – писани, записвани... Дето се казва, „не са пипани“... както са се появили в съзнанието ми, така и съм ги записал. Тая книга, за да се възприеме, трябва да се види. Не съм имал за цел да се покажа какъв любовник съм бил, какво е имало между нас и т.н. Изразявал съм своите чувства. Те не са задължителни за другите хора, но те имат значение за мен и за Петя Йорданова. Знаете, че тя беше една добра поетеса, една много добра авторка на детски стихосбирки, на текстове на песни. Впрочем и Романьола Мирославова е поетеса. Моят живот е свързан все с поетеси – и духовно, и физически.
- Нормално е, в такава среда живеете.
- Сега, трябва да ви кажа, че не мога да се оплача. Аз съм благодарен,че така трайно навремето се свързахме с Петя, макар че беше семейна. Много трайно. Въпреки изискванията по онова време. Тогава на такива любовни взаимоотношения се гледаше с криво око. Даже тогава, аз не съм пострадал, но към Съюза на писателите от 50-те години е имаше една комисия по битовото разложение на писателите и виждате ли... в нея влизаха писатели пак, съдници. Аз познавах председателите на тая комисия. Знам за хора, които са ги изправяли там пред комисията и са ги питали: „Защо си ходил с тая, защо ти имаш дете от еди коя си ..." Няма да споменавам имена, но едно такова ограничение е много страшно.
- Особено за човек, който твори.
 Image 
- Твори и обича. Не говоря за временен флирт – мине и замине. Както ми казваха някой мои приятели за Петя. Но аз издържах. Не се отказах от нищо, до последния й дъх в правителствена болница.Там я лекуваха, но неизбежното се случи. За добро или за лошо остана написаното и записанато. Сбъдна се една моя приказка срещу поговорката „казана дума, хвърлен камък“. Аз предпочитам „написана дума“, защото като я напишеш – даже и глупост да напишеш, тя остава ... остава написана.
- Може ли един човешки живот да бъде хубав и пълен без любов?
- Без любов, без жена не може... изобщо. Жената е по-голяма и от самата любов. Самата жена е любов. Не може... Ти трябва да си много затворен в себе си, както се казва, за да не изпиташ това велико чувство. По-велика чувство няма. Любовта ме накара да вярвам, че най-хубавото създание, което Господ и природата са създали е жената. Питали са ме навремето : Какво значи голяма любов?“ и аз съм отговарял:„Аз не сам теоретик на тези неща...“
- Но знаете какво изпитва човек, когато е влюбен...
- Голямо чувство... голя-я-мо... но ако питате мен, голямата любов е несбъднатата. Не я пожелавам на никого, но тя е голямата... Тая любов, която човек цял живот гради в мислите си... тая любов, която не е оскърбена, не е смачкана, не е обидена, не е подиграна, както често става в живота. Животът без любов не е живот. Защото има ли любов, има живот. 
- Има стихове, има творчество...
- Ами то е налице – добро или лошо. Писано е. И не е писано ей така. То ми е идвало от вътре някъде. Любовта те кара да правиш неща, които иначе никога не би направил. Кара те да вярваш в неща, в които не си вярвал...
- Да летиш, да страдаш, да плачеш, да се радваш...
- Всичко! Любовта е всичко. Не съм единствен. Много хора вярват в любовта. И аз съм й повярвал... Живял съм много добре. Любовта и творчеството при мен бяха свързани със съответната жена. Без това да е поръчано от някого. Имаше резултати, имаше нещо направено, нещо написано, нещо изпято – много песни по мои стихове се написаха. Много композитори са писали песни по моите стихове.
- И Тончо Русев е един от тях?
- Той е писал най-много. Всичко това, ти не можеш да го поръчаш... и да искаш. То е дошло отнякъде. Казват, че идва от душата. А в тази душа откъде е дошло!? Някъде отгоре е дошло, сигурен съм...
- Казват, че е химия за двама...
- Може и така да е... необяснима химия... Любовта за мен, наред с всичко друго е и талант – талантливите хора обичат. И знаят как да обичат. Самата любов е и дарба. Дарба е. Самата поезия, самото творчество също е дарба. Всичкото това като се събере на едно място, става чудо. И накрая спокойно си казваш: „Все пак е имало за какво да се живее, за какво да се пише, за какво да се сънува... Защото любовта е едно съновидение в живота на човека.
 Image 
И аз не съм разгадал всичките тайни на любовта до край... И никой не го е направил до сега, няма и да го направи, но съм сигурен, че тя прави живота по-красив. Тя прави хората поети... 

 
Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България