Начало arrow Новото arrow ДА СЕ ВЛЮБИШ В... КОСТЕНУРКА
 
Tuesday, January 06 2009
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ДА СЕ ВЛЮБИШ В... КОСТЕНУРКА Печат Е-мейл
02 Nov 2007
 Image
   Такова нещо може да се случи само на много нестандартен човек, какъвто всъщност е Иво Иванчев. Музикант по професия и биолог по душа, той е основател на първата фондация за костенурки в България “Гея Чалония”. Благодарение на него това лято в с. Баня – община Несебър, се появи и уникална клиника – “Център за болни костенурки".
- Откъде дойде това ваше увлечение по костенурките? Как стана – от пръв поглед ли се заобичахте или постепенно с времето? 
- По-скоро от пръв поглед. Това ми е още от дете – все едно съм маркиран с костенурки.   Навремето имаше един японски филм “Супер чудовище”, в който ставаше

 въпрос за една   костенурка и аз го гледах повече от 20 пъти само заради костенурките.
 - Във вашия край сигурно има много костенурки?
- Аз всъщност съм от София – това е моя край. Само че покрай тази дейност прекарвам повечето време по черноморието. А сега съм в София, защото сухоземните костенурки спят зимен сън и тези месеци, които предстоят, са неактивен сезон за тях.
- Там ли е мястото, където в България има най-много сухоземни костенурки?
- Това е едно от местата, които са най-силно засегнати. До преди 30 години тук е имало страшно много костенурки, но следствие строителството по нашето черноморие, това е сега едно от най-засегнатите места.
- И затова решихте да отворите там център за болни костенурки?
- Това място не е избрано за център само поради тази причина. А самия център е единствения по рода си в България.
- Като центърът за диви птици в Стара Загора?
Нещо такова, но има и история. Преди години беше създадена една работна група за опазване на костенурките и въобще земноводните в България. Направи се и план специално за опазване на костенурките в България и според този план трябваше да се създадат три такива центъра. Един от тях сега е този – първият. Той е вече факт. Има площ от 2-3 декара Опитваме се за създадем нещо, което е по образец на други страни, които вече имат такива съоръжения...
- Нещо като резерват?
- Не, той по скоро действа като център, в който постъпват костенурки донесени, намерени или конфискувани. Тези от тях, които са в добро общо състояние, ги пускаме на избрани места в защитените територии. Ако обаче трябва да се окаже някаква помощ, тогава ги задържаме. Има и такива, които не могат да се върнат в природата, защото са увредени по някакъв начин. Тях пък ги задържаме за развъдна дейност.  Image
Костенурките, които   се  излюпват в центъра също биват пускани обратно в райони, които са със силно засегнати популации.
- От какво боледуват костенурките?
- Костенурката е доста устойчиво животно, няма механични проблеми и други болести, които биха могли да бъдат доста опасни за топлокръвните животни. Те най-много боледуват от човешката любов...
- В кавички може би?
- Да... много пъти при мен са попадали костенурки, които години наред са държани в плен / някъде в къщи, в дворове/. Те изискват много специфични условия за отглеждане. Ако дълго време държите една костенурка без нещо, от което се нуждае, тя ще се увреди твърде много. Има хора, които ги държат в щайги, в сандъци... не го препоръчвам такова отглеждане.
- А как трябва да се отглежда една костенурка?
- Една от задачите, които центърът си е поставил, е да провежда образователна и пропагандна дейност именно заради това – да се разбере от всички, че двата вида сухоземни костенурки са от най-високите степени на защитеност сред българската фауна. И практически отглеждането им в плен е абсолютно забранено от закона.
- А в зоомагазините знаят ли това?
- В зоомагазините да момента не съм чул да предлагат за продан сухоземни костенурки от нашата фауна –това е абсолютно забранено. Там най-често се срещат т.н. червенобузи костенурки, които са сладководни видове от Северна Америка. Те се развъждат в огромни ферми и се продават като домашни любимци, но те нямат нищо общо с костенурките, с които ние работим.
- А хората от този край – просвещавате ли ги, разказвате ли им за тези животинки?
- Аз вече от няколко години провеждам такава дейност и въобще в региона около село Баня всички ме знаят и познават, а аз пък съм се постарал да разберат за какво става въпрос. Там “костенурковата” култура е висока. Разказвам им, листовки им раздавам... Всеки е добре дошъл да поговорим. Хората проявяват интерес. В първият момент го смятат за вид ексцентричност, но след това разбират, че става въпрос за едно доста интересно животно, в оцеляването на което ние хората сме се намесили много пагубно.
- Кое е най-важното нещо, което трябва да знаят тези хора.... а и всеки човек, за да може да се съдейства за нейното оцеляване и отглеждане.
- Може би това, че те са пряко свързани с мястото, където живеят. Ако замърсяваме и унищожаваме тези места, фактически ние ще унищожим и тях.Освен това те са уязвими и по друга линия - много от другите животни могат лесно да избягат, да литнат, да се
придвижат , от територии, които са засегнати, а костенурката не може.. И тъй като при нея всичко става много бавно - процесcj на възпроизводство при костенурките е 
Image 
изключително бавен. Една новоизлюпена костенурка трябва да стане на 15 -18 години, за да достигне полова зрялост. Едва готава може да започне да снася яйца и да се възпроизвежда. Така че много по-трудно се възстановяват популации от костенурки, които са засегнати. Дори има места, в които костенурките все още се срещат, но дори и без негативни фактори те са обречени на постепенно изчезване. Просто трудно се възпроизвеждат.
- Има ли добро място в момента в България, което бихме могли да наречем “рай за сухоземните костенурки”?
- Има такива места. Най вече в Източни Родопи – там все още има сравнително диви места и незамърсени. Това е и една от целите, които центърът си е поставил –костенурки, които по един или друг начин биват освобождавани хаотично, просто да минават през едно такова място, каквото е центъра, за да се съберат от база данни за тях и после да бъдат заселени на по-подходящо място. Мога да ви кажа , че на мен са ми носили костенурка от градинка в Младост или от Витоша. Ясно е, че някой ги е донесъл в София и после ги е оставил навън. Но в планината или в градинката костенурката няма никакъв шанс да оцелее.
- Колко години живее една сухоземна костенурка?
-От вида шипоопашата официално регистрираната най-дълго живяла костенурка е в един замък в Англия . 165г е продължил животът й. Но в природата, според научната литература, живеят средно около 40-50 години.
- Значи и те като мечките изпадат в летаргия през зимата и заспиват “зимен сън”?
- Техния зимен сън продължава пет месеца. Трябва обаче добре да са се поохранили преди това, за да издържат до пролетта.
- А къде прекарват зимата, на какви места?
- Обикновено избират южните склонове на дерета с по-мека почва, издълбават си дупка и се напъхват в нея. Интересното е , че навън може да е -20 градуса, но в дупката тя не пада повече от –1 градус.
-  Кой издържа центъра?
- Центърът няма практически никакво финансиране . Всичко, което да момента е направено, аз съм го финансирал. Тая година фондацията имаше честта да направи първият си проект. Фонд “Биоразнообразие” отпуснаха средства и с няколко доброволци и съмишленици хербитолози успяхме да спасим над двеста костенурки от различни места по българското черноморие. Обикаляхме местата, които подлежат на застрояване в Северното черноморие - между “Топола” и “Божурец”. Там са едни прекрасни места, на които в момента се строят голф игрища и ние отидохме, събрахме каквото можахме и ги разселихме на други места.
- Може би някой ще пожелае да подпомогне дейността Ви. Как да се свържат с Вас хората?
- Ако има такива, нека се обаждат на GSM:0899 –644-624.
 
< Предишна   Следваща >
Реклама
tinki winki

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България