Начало arrow Полезното arrow АКО АСТМАТА НИ МИНЕ ПЪТ...
 
Saturday, August 19 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
АКО АСТМАТА НИ МИНЕ ПЪТ... Печат Е-мейл
24 Jan 2017
ImageАко това се случи, първо трябва да знаем какво представлява това заболяване и как да го държим под контрол. Доверяваме се на информацията на д-р Диана Христова, алерголог от Александровска болница.
"Астмата е хронично възпаление на дихателните пътища и произтичащите от това симптоми - задух, стягане в гърдите и кашлица. Характерното за тези симптоми е, че те са променливи във 


времето и са съпътствани от променливо ограничение на въздушния поток, което ние проверяваме с провеждането на спирометрично изследване.

Колко е значимозаболяването?

Известно е, че от астма страдат 300 милиона души по света. В детството тя е по-честа при момчетата – съотношението там е 2 към 1 / момчета момичета/. В пубертета настъпва изравняването, а след този период преобладават жените. И във възрастното население преобладават жените.

Кои са рисковите фактори?

Тук искам да поставим акцент на алергичният ренит. Трябва да му обърнем сериозно внимание, защото самият той представлява самостоятелен рисков фастор за развитието на бронхиална астма. Алергичният ренит трикратно повишава рискът от развитието на астма, като е известно, че 80% от астматиците имат и алегичен ринит, а 40% от имащите алергичен ринит на определен етап развиват и бронхиална астма.
Затлъстяването – нещо, за което чуваме твърде много и твърде често и което все по-често се среща, както сред подрастващите, така и при възрастното население. Трябва да споменем и инфекциите на респираторния тракт, тютюнопушенето и замърсянето на въздуха, както и гастроизофагиалната рефлуксна болест.

Как лекуваме астмата?

Разбира се като начало най-добре е да се избягват споменатите вече рискови фактори. Трябва да се стимулира физическата активност и имунотерапията. Имунотерапията бихме могли да разглеждаме и като един метод за профилактика за едно евентуално развитие на бронхиална астма. Основният момент обаче си остава редовният прием на контролиращите медикаменти.

Кои са контролиращите медикаменти?

Това са тази група медикаменти, които имат действие върху възпалението -  върху онова, което стои в основата на протичането на болестта.

Ниво на контрол - какво представлява?

Всички хронични заболявания са нелечими. Те трябва да бъдат достатъчно добре контролирани. И когато говорим за бронхиална астма и за контрол над астмата, ние отчитаме наличието на дневни и на нощни симптоми на астма - задух, стягане в гърдите и кашлица, съпътствани от ограничена физическа активност и разбира се от нуждата от прием на спасителен медикамент. Когато астмата е добре контролирана, не би трябвало да се получават тези симтоми. При частично контролираната астма можем да срещнем 1 до 2 от тези симтоми, но когато състоянието е неконтролирано, те увеличават своя брой на 3-4 и повече.

Кои са причините за наличието на този незадоволителен котрол при провеждането на адекватно лечение на заболяването?

Една от челните позиции заема неправилната инхалаторна техника. Т.е. Болните имат предписани лекарства, те ги прилагат, но ги прилагат по неправилен начин. По тази причина не може да се осигури достатъчно добър депозит на активната субстанция на мястото, където е необходимо да действа – в белите дробове. От друга страна честата употреба на медикамент при нужда пък говори също за едно неправилно приложение на контролиращите медикаменти. Разбира се трябва да споменем и експозицията на тютюневия дим и на алерген. И отново се връщаме към съпътстващите заболявания и рисковите фактори – затлъстяването и риносинуитите, които много често съпътстват една бронхиарна астма. И когато тези заболявания също не са достатъчно добре контролирани, те водят до състояние на по-чести изостряния на астмата.
От друга страна липсата на лечение с инхалаторни кортикостероиди, както и наличието на тютюнев дим, на химикали и на пофесионални агенти, са едни фактори, които естествено водят към развитието на една фиксирана обструкция – т.е. започваме да се движим по хода на естественото развитие на възпалението с формиране на фиброза. Или простичко казано, преминава се към ХОББ – хронична обструктивна белодоробна болест. 

Какво трябва да отбележим тук обаче?

Че всички тези фактори, които са причина да незодоволителния контрол, на практика могат да бъдат контролирани и модолирани... Болните могат да бъдат проверявани за правилна инхалаторна техника, честата употреба на медикаменти при нужда може да се редуцира, ако болните изпълняват правилно и точно режима за приложение на контролиращите медикаменти, който им е предписан от лекуващия лекар.
Когато обаче това не се случва, стигме до следващия етап – до тежката астма".

Какво е тежката астма?

На първо място тя е неконтролирана астма или недостатъчно лекувана астма, когато имаме неадекватно придържане към лечението или пък неправилната инхалаторна техника. Тя може да бъде и трудна за контролиране астма – това са тези случаи, при които съпътстващите заболявания не са достатъчно добре контролирани. И една трета група дефинираме – рефрактерната на лечение астма, при която пациентите прилагат своите лекарства в правилния дозов режим, по правилния начин, но до ефективен контрол на състоянието не се достига. За щасттие това се случва само при един-два процента от болните от това заболяване.

Но най-важното е пациентите да бъдат информирани за същността на своето заболяване, за възможните усложнения в хода на протичането на болестта и да бъдат контролирани по отношение на правилното приложение на медикаментите. Като разбира се тази информираност винаги трябва да бъде поднесена по подходящия начин, да бъде научно обоснована и казана достъпно, съобразена с  възрастта на болния човек.





 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България