Начало arrow Любопитното arrow КОЙ СЪМ АЗ, КОЙ СИ ТИ...
 
Wednesday, December 13 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
КОЙ СЪМ АЗ, КОЙ СИ ТИ... Печат Е-мейл
21 Feb 2017
ImageС тази бърза информационна задача обикновено са натоварени визитките. И ако днес гледаме на тях като на възможност за представяне и поддържане на делови контакти, някога те имали за цел да показват фамилна принадлежност и то не къде да е, а в далечен Китай. Визитките се появили там като картички за повикване  през  XV-ти и XVIв. Всяка знатна фамилия разполагала с 

такива. Богато украсени и изрисувани с цветя и птици, те изпълнявали задачата на днешния кратък sms: “Пристигам след 5 минути”. Използвали ги знатните семейства, когато си гостували по време на празници или по повод на други тържествени случаи.  Щом в далечината се покажел домът, към който са се запътили, те изпращали по прислугата си своята картичка за повикване до прислугата на семейството, което ги очаква – това било знак, че те са вече съвсем близо и всичко, свързано с церемонията по тяхното посрещане, трябва да е на стартова позиция

Как тези картички са стигнали до Европа и как набързо са завоювали  завидно място не къде да е , а в етикета на английската аристокрация, днес никой не може да каже. Има данни обаче, че това се е случило през XVII-ти век - цели 200 години след Китай. Само че богатите английски фамилии  внесли свой акцент във външността на пришълките - заменили птиците с пищни и красиви семейни гербове, а цветята - с изтънчени гравирани орнаменти.Така всеки род се сдобил с уникална визитка, която по онова време минавала за толкова авторитетен документ, че я приемали дори за веществено доказателство, когато имало съмнения дали определена среща се е състояла или не.

   Не минало много време и търговците на Острова също започнали да си правят такива картички, но с далеч по-практична цел – да посочат къде се намира техният магазин и каква стока има в него. Първи лондонските търговци започнали да използват такива визитки и ги нарекли “търговски карти”, защото улиците им тогава нямали нито имена, нито официална номерация - пък и това било вид реклама на стоката им. 

   С времето, към тях започнали да проявяват интерес и различните занаятчии, фабриканти, предприемачи, първите банкери –лихварите, и те се превърнали в символ на професионалното и социално различие между хората. Една  единствена визитка от тези години е оцеляла и до сега – тя е от 1786 година и е правена в Германия. 

 След години малките правоъгълни картончета се измъкнали от опеката на семейните и фирмени правила и успели да си извоюват авторитетна позиция в живота на дамите и джентълмените от висшата и средна класа - дори за известно време се появили разлики в големината на визитките за мъже и за жени. Първите били по-големи и мъжете започнали да ги носят в горното джобче на саката си, а дамските били миниатюрни –вероятно, за да могат да се носят в прекалено малките чантички на дамите тогава.

   През различните епохи и отрязъци от време се променял и външният вид на визитките – т.н. днес  " дизайн". Пищната им романтична украса ту отстъпвала първенството на деловият дизайн, ту отново се завръщала с още по - разточителни идеи. През XIX век дори се появили специални художници /конкуренти на печатарите/, които се занимавали само с това – да изработват от красиви по-красиви рисувани визитки / вероятно най-вече за заможни и платежоспособни господа и дами/.Тогава на сцената излязал с целия си блясък   златният цвят  и те веднага го включили в украсата на кантовете на по-изисканите визитни картички. По - добрите майстори започнали да подреждат текстовете в тях вертикално, да използват различна по качество и цвят хартия... докато се стигне до днешното разнообразие от възможности, съобразени разбира се с вкуса и изискванията на 21 век – време, през което просто е немислимо да плуваш активно в морето на живота и да не можеш да се легитимираш със съотвентата визитка. Днес тя е задължителен елемент от всяко делово запознанство. И понякага от това правоъгълно картонче, зависи цялото ти бъдеще - стига да знаеш как точно да го подадеш, на кого точно да го подадеш и разбира се... кога да свършиш това. 

Най- много взитни картички сe разменят по време на приеми и коктейли – тогава обикновено хората са прави, непрекъснато се движат и не се задържат дълго на едно и също място. Затова протоколът е предвидил в такива случаи визитките да се дават на ръка, но не и в момента на запознанството с определена личност, а след краткия разговор, който задължително трябва да проведете с новия си познайник / ако разбира се прецените, че този човек заслужава такова внимание/.Според специалистите в областта на етикета, в момента на размяната на визитки е хубаво да кажете няколко думи, които да загатват бъдещи отношения –примерно: “Ще ми бъде приятно да се срещнем отново” или “Ще е хубаво ако можем отнаво да поговорим по този въпрос”.

Ако сте на делова среща с патньори, някои от които виждате за първи път, задължително трябва да отставите визитката си на всички тях . Този път обаче тя не се връчва на ръка, а се оставя на масата пред непознатия човек, когато всички вече са седнали. От своя страна, той е длъжен да я вземе, но не, за да я сложи в джоба си, а за да я разгледа и да я остави на същото място -  за да му е под ръка по време на срещата, ако се наложи да се обърне към вас. Ако се намирате в Япония или на срещата присъстват японци, не се учудвайте, че те ще подредят пред себе си на масата визитките на всички участници в нея и то по реда на техните места, и ще ги държат там, докато тя свърши.

Всъщност вашата визитката днес е и вашата легитимация в обществото, на което държите. Първата преценка за вашата личност ще дойде от нея. От нея най-напред ще зависи как ще ви приемат и дали пред вас ще се отворят определени врати или не. Затова... трябва много внимателно и прецизно да избирате начина, по който ще оформите визитките си и информацията, която ще впишете в тях.

Задължително е на вашата визитка да фигурира вашето име и фамилия / с титлите и званията, ако имате такива/, органицазията или фирмата, за която работите, логото й, вашата длъжност и служебните ви координати - телефон, мобилен телефон, факс и електронен адрес за кореспонденция. 

  Обикновено големите фирми сами определят вида и съдържанието на текста на визитките на своите служители и изборът не винаги е много удачен – особено ако във визитката има изредени дълги професионални позиции , но... там вината не е на притежателя й. Ако обаче сами избирате, внимавайте много за точната мярка – ако сте едноличен търговец и се титуловате като “президент на фирма” с домашен телефон за контакти, ще изпаднете в смешна ситуация. Ако фирмата ви не е от най-известните и по името й само трудно може да се отгатне какъв е предмета на нейната дейност, тогава задължително добавета такава информация след името на фирмата - примерно шивашка, фармацевтична, за козметика ...

Златно правило е да се стои настрана от много шарените визитки – особено ако сте на възраст над 20 и държите вече с вас да се отнасят като със сериозен зрял човек, а не като с тийнейджър. В деловите среди не се гледа с добро око на хора, които подават визитки със своя снимка начело или разкрасени с разни изпъкнали картинки. Да не говорим за визитки - сърца, детелини, календарчета.

Друго си е обаче , когато художник ви е направил нещо авторско и специално – такива визитки се оценяват като уникати, а притежателите им веднага минават в графата на “неслучайните хора” – т.е. с вкус, възможности и положение. 

По принцип визитните картички се печатат само от едната страна – в случай, че се наложи, другата да е празна за допълнитела информация, която можем да изпишем ръчно. 

   Ако работите на място, през което минават много хора – аптека, хотел, ресторант, магазин, агенция, можете да се възползвате от опита на някогашните лондонски търговци и да сложите карта на мястото, където се намира вашата работа, на гърба на визитката си и да го посочите с кръгче. 

   Редно е, ако се работи с чужденци, на визитката да се изпише и кодът на страната за GSM и пощенският код. В такива случаи добра работа вършат и двуезичните правоъгълни картончета.

   Ако държим да си имаме и визитки за неделови контакти, тогава вече можем да пренебрегнем някои строги правила и да покажем собствен вкус и фантазия.Те ще свършат чудесна работа, ако ги ползваме при поднасяне на подаръци или цветя на хора далеч от професионалното ни обкръжение.

Много е важно и как запазваме визитките, които ежедневно ни връчват. Разбира се за тази работа има визитници и класьори, но няма да е зле, ако на гърба на всяка от тях предварително отбележим нещо, което да ни подсети в момент на нужда по какъв повод и къде сме се запознали с определения човек.Само така ще можем да се възползваме от възможностите, които ни дава този наш с години събиран каталог за контакти. След време една такава визитка може да се окаже безценна за нас или за наши близки, но при положение, че си спомним къде е и на кого е. 


 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България