Начало arrow Новото arrow АУТИЗМЪТ - ЕДНО СТРАННО ЗАБОЛЯВАНЕ
 
Saturday, October 21 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
АУТИЗМЪТ - ЕДНО СТРАННО ЗАБОЛЯВАНЕ Печат Е-мейл
28 Apr 2017
ImageПрез нов етап на обучение за диагностика и терапия на деца аутисти преминаха специалистите от Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ на столичната Александровска болница, за да могат по-точно да оценяват специалните образователни потребности и проблеми в развитието  

на децата с това заболяване.Доц.  Димитър Терзиев е началник на дневното отделение, в което се диагностицира аутизма към Клиниката по детска психиатрия на Александровска болница - затова се доверяваме на неговата информация за болестта аутизъм и битката с нея.
“Аутизмът е разтройство на психичното развитие. Децата и възрастните – порастналите вече деца, имат дефицити и отклонения в своето психично развитие. Най-типични са отклоненията във възможностите за комуникация и в социалните умения, както и в  недостатъчността в общуването с жестове и мимики при малките деца.
- Как се проявява тя?
- Например те не поглеждат, не реагират при повикване по име; не проявяват интерес към това, което правят другите деца и родителите им. Когато станат по-големи, те обикновено започват да правят това, но речта не се появява или се появява, но е доста механична. Децата, при които има проявена сравнително богата като набор от думи реч, не умеят пък да водят разговор, защото разговора включва взаимно разбиране и непрекъснато отчитане на това, което казва другия, на неговите намерения. Големите аутистични деца и възрастните с аутизъм обикновено не могат да се впишат в това взаимно общуване и затова изглеждат много странни на околните.
- Ако родителите забележат такива прояви в децата си към кого е редно да се обърнат и кога?
- Възможно най-рано родителите трябва да заведат детето си там, където има екип, включващ детски психиатър и психолог, който да направи оценка на състоянието на детето. За жалост в Бългапия тези места са много малко – в София в Александровска болница в Клиниката по детска психиатрия, във Варна в университетската болница „Света Марина“, където има детско психиатрично отделение и в Русе. В рамките на Центъра по психично здраве там има детско-юношеско отделение по психично здраве, но то обслужма само населението от гр. Русе.
- А как се прави тази оценка на състоянието на детето?
- Това е едно детайлно психиатрично и психологично наблюдение на детето в продължение на плюс минус 10 астрономически часа. То е като тест, на който присъстват и родителите. Не е необходимо детето да се отделя от тях. Важно е това наблюдение да е през деня – така детето остава в семейството си. Родителите го водят за часовете, които са им определени за тези наблюдения. Понякога се използват и стандартизирани инструменти...
- Какви са тези инструменти?
- Това са набор от въпроси, които обаче задължително се задават на родителите по определен начин и една съвкупност от проби, които се правят с детето по един и същи начин от различните специалисти навсякъде по света. Точно два такива инструмента бяха въведени и в България за първи път чрез проект по програма „Инициативи за обществено здраве“ на Александровска болница. Самото обучение за работа с тях е толкова скъпо,че не може да бъде поето индивидуално от български професионалисти.
- Провеждате теста, констатирате, че детето има аутизъм и какво следва после? Какви са възможностите за това дете? Какъв е пътят за неговото лечение или облекчаване на състоятието му?
- Поставянето на диогнозата има смисъл, ако след това може да се каже на тези родители какво да правят по-нататък. За съжаление аутизмът е един пожизнен дефицит, различно изразен при отделните деца. Някои от тях могат да завършат и университет, но други дори не успяват да проговорят и се налаги да ги приучават на най-елементарните неща, свързани със самообслужването. Те живеят доста инвалидизирано. Важнно е това да се обясни на родителите и да им се даде разумна надежда, съобразена със състоянието на детето, както и да бъдат насочени към места, където се провежда подходяща и полезна работа с родителите на такива деца и самите деца .
- Какво имате предвид под „подходяща работа“?
- Тя включва стимулиране на общуването между родителите и децата и създаване на условия за взаимодействие между професионалистите и самото дете. Така детето се поддиква, в рамките на неговите особености, да влиза все повече и повече в контакти и да общува. Важен е и потенциалът, който е заложен в самото дете. И ако работата с това дете започне рано, към 3 годишна възраст например, прогнозата за неговото развитие ще бъде по-добра.
- Психологът ли е по-подходящ за тази работа с детето или психиатърът? Кой е по-подходящ?
- Тази работа се извършва от обучени психолози,логопеди. Дори и педагози могат да я вършат – важното е тези хора да са специално обучени за работа с деца аутисти и техните родители. В много редки случаи се налага включване на психиатър и това става при деца, които имат много тежко себеувреждащо поведение.
 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България