Начало arrow Почивката arrow В ЧЕСТ НА ИЗГРЕВА, В ЧЕСТ НА ЛЯТОТО
 
Saturday, August 19 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
В ЧЕСТ НА ИЗГРЕВА, В ЧЕСТ НА ЛЯТОТО Печат Е-мейл
25 Jun 2017

  Image

Ако нещо ви е попречило да посрещнете изгрева на 21 юни тази година в Националния архитектурен резерват “Кабиле” край Ямбол и да се порадвате на  пресъздаването на един древен ритуал, с който траките са го правили преди 2000г., през 2018-та тръгнете за  “Зайчи връх” още на 20-ти, за да

 




преживеете нещо невероятно. Обредното посрещане на Бога-Слънце в древното тракийско скално светилище на Великата богиня-майка Кибела, вече се превръща в традиция  – тази година то се случи за десети път по сценарий, написан въз основа на древен орфически текст, достигнал до нас в превод на текстове от антични автори.

  Посрещането на изгрева започна точно в 5.30 и бе съпроводено от звуците на специално написано музикално произведение, наречено “Посрещане на Слънцебога. Самият обред пресъздадоха актрьори от ямболския драматичен театър “Невена Коканова”

В програмата бяха включени танци на жрици, шествие до светилището, обредна възстановка, лекция на проф. Валерия Фол за култа към Слънцето в тракийската митология, наблюдение на изгрева с телескоп, ритуално хвърляне на хляб от лимец със семена.

 Image 

Светилището датира от  от края на второто десетилетие пр. Хр. и се счита за древна тракийска обсерватория. Според историците траките са разпознавали най-дългия ден  в годината с помощта на първия слънчев лъч, който преминавал през специален улей и огрявал врязания в скалите образ на богинята Кибела. Изследвания са доказали наличието на геомагнитни аномалии на скалния връх, по които древните са изсекли траншеи, ориентирани в четирите посоки на света.

Кабиле е единственият изцяло проучен тракийски град, чиито следи са разпръснати край днешния град Ябмол. Към днешна дата част от останките му са възстановени и консервирани, а откритите в района артефакти са подредени в експозицията на модерен музей, изграден по европроект край самия археологически резерват. 


На територията на древния Кабиле няма построен съвременен град и това е улеснило археологическите проучвания и консервацията му. Животът тук не е спирал да тече повече от хилядолетие. Предполага се, че основите на Кабиле са поставени към края на 2 хил. пр. Хр. С течение на вековете селището се разраснало, появили се дебелите крепостни стени и отбранителните кули, жилищните сгради, улиците, храмовете...

През 341 г. пр. Хр. Александър Македонски завладява града. Но след разпадането на могъщата му империя,  Кабиле  отново влиза във владение на тракийското племе одриси и става резиденция на царете Спарток, а по-късно и на Скосток. Към края на 3-ти началото на 2 –ри век пр. Хр. Кабиле е един от най-проспериращите градове в тази част на Европа – имал е 7000 жители. Археолозите се натъкват  и на следи от храм на богинята Артемида, смятана за покровителка на местното население, която всъщност е наследничка на богинята-майка Кибела.

Открити са и следи на олтар на Аполон, на жилищни и търговски сгради, на голям градски площад, на склад за зърно /хореум/.

Изящно изработената посуда, пищните накити, стъклените лакримарии от Египет /съдове за събиране на сълзите на оплаквачките по време на погребенията/ и множеството амфори с печати от далечни земи говорят за едно заможно население, което било отворено към света и външните влияния. Кабиле си имал и собствен монетен двор, където са се изработвали бронзови и сребърни монети с неизменното изображение на Артемида.

{Image
 

По-късно, през римската епоха, градът се превръща в един от най-големите военни лагери в провинция Тракия.

Кабиле е един от най- големите раннохристиянски центрове на територията на днешните български земи. А базиликата от 4 век е може би най-голямата като площ у нас. Според историческите извори Северус- епископът на Кабиле, участва във Втория вселенски събор в Сердика през 342 г. Така Кабиле се утвърждава като един от големите епископски раннохристиянски центрове. Не случайно тук имаме два раннохристиянски храма. Част от мозайките на единия са изложени в музея, а другият е с баптистерий. Предполага се, че в тук са живеели едни от най-ранните християни в тази част на Европа.

Но като всеки град... и Кабиле си има своя възход и упадък. След повече от хилядолетно съществуване градът на Кибела, на Александър Македонски, на одриските царе и римските легионери загива. В края на 6 век нахлуват варварски племена – предполага се, че вероятно това  са били авари, славяни и раннни прабългари. По това време е имало и голямо земетресение, което изместило на коритото на близката река Тунджа с 2 километра встрани, сложната канализационна система  на града спряла да функционира и хората започнали да се изселват.

Image  

Така дошъл краят на Кабиле. Днес от някогашното търговско и културно средище са останали само руините и изящните артефакти, подредени в прилежащия към археологическия резерват музей. А за живота и бита на обитателите му научаваме от възстановките, организирани в изграденото подобие на „кастелум“ или римски лагер, където ентусиасти, преоблечени  като римски легионери, изнасят колоритни спектакли пред посетителите на резервата.

Евелина Стефанова

 




 

 
Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България