Начало arrow Любопитното arrow ИЗ CV-то НА ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО
 
Saturday, December 16 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ИЗ CV-то НА ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО Печат Е-мейл
12 Jul 2017

ImageВиенско колело – така сме свикнали да наричаме онези огромни железни колела с накачени кабинки по тях, които подлагат на изпитание смелостта и страховете ни; дават ни възможност да погледнем отвисоко своя град или този, в който гостуваме, и които… макар и за броени минути, ни показват какво е да си на върха и ниско




долу. И макар че вече има небостъргачи и кули с асансьори, които са много по-високи от страшните за  1893-та година 75 метра – толкова  е бил диаметърът на първото въртящо се колело, от които можеш да погледнеш и да видиш и далечната околност, те никога няма да са достоен съперник на преживяванията, свързани с возенето на виенско колело. Не се забравя как въздухът те тегли с невидими пръсти надолу, а друга сила, напук те издига  високо и от тази битка стомахът ти олеква, нещо в ушите ти започва да фучи и точно, когато си решил, че ако не успееш да си поемеш дълбоко въздух, с теб е свършено, започва обратната битка - сега въздухът иска да  те държи горе и в никакъв случай да не ти позволи да си пробиеш път за слизане през него, а силата те натиска и ти политаш през въздушния тунел с усещането, че ще се разпаднеш на хиляди части при допира с ниското. Сега стомахът ти се е свил на топка и аха да се свърши, когато отново  те засмуква високото.

Така прохожда модата на атракционите, която бързо наложила като мярка за  престиж, големите градове да си имат стационарни въртящи се колела в ония далечни години, които... между другото можели да се разглобяват и с времето се превърнали в задължително забавление по панаирите, а по-късно и в увеселителните паркове.

Малко се знае,  но...” първообразът на това колело има български произход, макар че днес всички го наричат "виенско". Негов дървен модел е открит в чепеларското село Забърдо. Според хората от селото, днешната виенска атракция, наричана тогава “въртележка", е местно  изобретение, видяло бял свят през 1780 г – повече от сто години преди Джорж Уошингтън Геил Ферис младши да изобрети “Колелото на Ферис” .

Image Възстановен модел на забърдовското "виенско колело" или т.н. въртележка. 

Той го построява през 1893 специално за  Световното изложение в Чикаго, наречено “Светът на Колумб”. Това огромно и невиждано до тогава въртящо се чудо имало не само развлекателна и атракционна цел – то трябвало да възстанови нарушеното престижно равновесие между Америка и Стария Континент, след появата на Айфеловата кула, изградена за световното изложение в Париж  от 1889г. Разбира се колелото на Ферис било около 4 пъти-по ниско от Айфеловата кула, но в същото време приятно галело американското самочувствие с височина, непостигната от нито един небостъргач по онова време.

 Image 

Колелото на Ферис тежало 2000 тона и се задвижвало с помощта на 1000 конски сили, осигурявани  от специално докарани там две парни машини. То разполагало с 36 кабинки, приблизително с размер на автобус. Във всяка от тях имало по 20 седящи и 40 правостоящи места. Така общият капацитет на колелото, което правело едно цяло завъртане за 20 минути, бил 2160 души.

След закриване на изложбата в Чикаго, колелото на Ферис започнало да пътешества – разглобявали го и го местели на различни места, за да могат да го видят повече хора, да се повозят на него и да почувстват неповторимото усещане да бъдеш на върха – олицитворение на американската мечта, жива и до ден–днешен.  Незнайно защо през 1904 г. то било разглобено  за последен път.  Но още преди това да се случи, малко след смъртта на Ферис, духът на замисъла, вложен в неговото създаване,прескочил граници и континенти, заразил  хората от Европа и през 1897 г., по негов проект е построено подобно колело във Виена. За разлика от американското, то  още се  върти и дава възможност на жителите и гостите на Виена да усетят тръпката на издигането и на бързото слизане, кара ги да  изпитат уникални емоции и да скътат спомени за тях до края на живота си. Вероятно по тази причина това колело си е заслужило  името ВИЕНСКО  - Америка е дала консктрукцията, а Европа духът. 

 Image Снимка: Wiener Riesenrad 

"И винаги ще бъде така", припомниха гордо виенчани  на 3-ти юли тази година, когато целия град отпразнува 120-тия рожден ден на  един от своите символи – Виенското колело.

Всъщност то е създадено по повод 50-годишнина от управлението на кайзер Франц Йозеф, но за съжаление, в деня на празника колелото остава неподвижно, защото все още не е напълно завършено. Няколко месеца по-късно от Англия пристигат инженерите Уолтър Басет и Сесил Буут, придружавани от шестима монтьори. Към тях се присъединява и австрийски инженер и всички заедно работят по издигането на конструкцията.

 Тя е висока 64,75 м и тежи 430,05 тона. Централната ос на колелото, с тегло  16 тона, е изработена от специална стомана в Глазгоу и е докарана в Пратера на платформа, теглена от 16 коня. Голяма част от материалите за изграждането на съоръжението са внесени от Англия.

Тогава никой не си е представял, че огромното колело ще има толкова дълъг живот, и че ще се превърне в един от символите на австрийската столица. Но то надживява повечето виенски колела, построени по това време в различните европейски градове. През 1926 г. са премахнати и колелата в Лондон, Блекпул и Париж. Около 1950 г. и над Виенското колело започват да се струпват черни облаци – очаква се определяне на датата, в която  и то  ще се превърне  в купчина желязо. Но това така и не случва – сметките и финикийските знаци  се намесили в негова подкрепа. В един момент цената за демонтирането му става по-висока от цената на вложеното в него желязо. Така съдбата предопределила то да преживее Първата световна война и през 1940 година  да бъде  обявено за паметник на културата. Но същата тази съдба не му спестила  и животозастрашаващи премеждия през следващите години - пожар унищожава голяма част от вагоните му  през 1944г. Три години по-късно, адмирации за виенчани, на 1-и май 1947 г., то отново е пуснато в експлоатация. Макар и  малко поосакатено - само с 15, вместо с обичайните 30 кабинки, то тръгва отново по своя кръгъл път.

За 250-годишния юбилей на Пратера обаче, отбелязан през 2016 г., кабинките са подменени. Новите  имат отново шест, вместо четири прозореца, климатична инсталация и отопление за през зимата. Те са проектирани точно по оригиналния план от 1897 г- за втори път адмирации за виенчани.

 Image

Новите кабинки на Виенското колело

Снимка: Wiener Riesenrad 

Съдбата е благосклонна и към оцелелите  от пожара т.н. стари кабинки. Те са продадени на ценящи старините и историята на града предприемчива хора и днес някои от тях функционират като кафенета, градински къщички или заседателни зали. Една от кабинките е монтирана на хълма Каленберг, откъдето се открива прекрасна гледка към Виена, а в нея работи ретро кафене, което предлага различни видове виенско кафе и... настроение, което зависи повече от седналите на масите му – от способността им да усещат, да се вълнуват, да запомнят с очите и да мечтаят със сърцето...

СТАМАТИНА НИКОВА

 

----------------------------------------------------------------------------------

използвана е информация и от

Бюро за международни връзки на Община Виена

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България