- Златен ключ за сърцето й. Магията на гръцката музика бих сравнил със златен ключ, с който можеш да отключиш сърцата на хората, да накараш очите им да заблестят, мечтите им да тръгнат към непознати места... А когато концертът свърши , в душата им да остане светлина и на устните – усмивка.
- Казват, че интересна история слага началото на дългогодишно приятелство между Вас и Микис Теодоракис?
 - Това беше преди  много  години... не ми е удобно да се хваля сам.../ тук се намесва преводачът му и разказва с охота/ "Панагиотис тогава пееше в едно бузуки /място за хранене с музика на живо/, което имаше 4000 седящи места, и Теодоракис е отишъл да хапне там. Заслушал се в неговите песни, минало доста време и вечерята му истинала. И разбира се последвала разправия с калнера, защо му и сервирал студена храна. Човекът обяснил, че храната е била топла и току що приготвена, когато я сервирал, но оттогава е минало почти час". 
- С  какво грабнахте сърцето му тогава?
- Просто пях.
- И продължихте после заедно?
- Да, така се случи.
- Колко години?
- Много. В трудни времена сме пътували до държави, в които хората преживяваха тежки моменти. Искахме да им кажем, че човек трябва да е прав и да гледа винаги високо, а не на колене и с наведена глава. Всеки е част от света, дори и тогава, когато не е облечен в красиви дрехи и животът му не е осветен от красиви прожектори. Един гръцки поет, Янис Рицос, има стих, който искам да изпратя като послание към всички мои приятели в София: Ние, братя мои, не пеем, за да се отделим от света - ние пеем, за да обединим света.
- Кой е най-топлият ви спомен, преживян с Микис Теодоракис?
- Вижте, Теодоракис е не само голям композитор, той е и голям човек. А един голям и велик човек винаги може да ти подари моменти, който не можеш да забравиш, докато си жив.
- Един от тях?
- Начинът, по който ме научи да пея. Той винаги ми казваше, че всяка песен е като една животинка , която диша, чувства и живее. И едва когато приемем тази животинка в сърцето си и усетим нейното дихание, ще можем да я изпеем като жива.
- А вашата почти емблематична песен “Тъжната събота” по стихове на Лефтерис Копадокулус?
- О, тя имаше много голям успех – пях я в много страни на Европа. И днес усещам радост и гордост, когато си я слушам. Наистина се гордея с нея.
- А когато ви е весело и... както казваме ние в България , душата ви пее, какво си тананикате?
- Аз не тананикам – в такива случаи направо пея с цяло гърло.
- Какво пеете?
- Пак ще кажа нещо, свързано с Микис Теодоракис - веднъж той ме попита: “Когато пееш така с висок глас, какво си мислиш?” А аз му казах, че все едно си отварям ръцете, за да прегърна целия свят. За един певец това е върховно желание.
- Сигурно не веднъж и светът ви е прегръщал с хиляди ръце, докато вие пеете на сцената?
- Тогава ти си единствен за всички и част от всички, а песента е гласът на душата ти и тя е направила път към всеки...