Начало arrow Душата arrow ЕДИН ПЕВЕЦ, ЕДИН МАГ И ГРУПА ТАНЦЬОРИ
 
Saturday, December 16 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ЕДИН ПЕВЕЦ, ЕДИН МАГ И ГРУПА ТАНЦЬОРИ Печат Е-мейл
06 Dec 2007
 Image
    Певецът е Панагиотис Карадимитрис, магът – Астор, а танцьорите са от тацовия състав “Los Pambos”.
Заедно те ще забъркат невероятна магия от гръцки песни, сиртаки и илюзии пред очите ви в неделя –9-ти декември, от 18.30 часа в зала 1 на НДК по време на концерта, организиран в чест на Микис Теодоракис. Представител на Zonazdrave вече успя да поздрави с “Добре дошъл” Панагиотис Карадимитрис и да го покани за кратко интервю.
- Вие пеете от толкова много години, а в България ще Ви чуят за първи път. Защо?
-
Сигурно вината за това е моя. Наистина много пъти съм идвал тук като приятел и като гост, но не и като певец.
- Какво сте приготвили за тази първа среща с българската публика?


- Златен ключ за сърцето й. Магията на гръцката музика бих сравнил със златен ключ, с който можеш да отключиш сърцата на хората, да накараш очите им да заблестят, мечтите им да тръгнат към непознати места... А когато концертът свърши , в душата им да остане светлина и на устните – усмивка.
- Казват, че интересна история слага началото на дългогодишно приятелство между Вас и Микис Теодоракис?
 - Това беше преди  много  години... не ми е удобно да се хваля сам.../ тук се намесва преводачът му и разказва с охота/ "Панагиотис тогава пееше в едно бузуки /място за хранене с музика на живо/, което имаше 4000 седящи места, и Теодоракис е отишъл да хапне там. Заслушал се в неговите песни, минало доста време и вечерята му истинала. И разбира се последвала разправия с калнера, защо му и сервирал студена храна. Човекът обяснил, че храната е била топла и току що приготвена, когато я сервирал, но оттогава е минало почти час". 
- С  какво грабнахте сърцето му тогава?
- Просто пях.
- И продължихте после заедно?
- Да, така се случи.
- Колко години?

- Много. В трудни времена сме пътували до държави, в които хората преживяваха тежки моменти. Искахме да им кажем, че човек трябва да е прав и да гледа винаги високо, а не на колене и с наведена глава. Всеки е част от света, дори и тогава, когато не е облечен в красиви дрехи и животът му не е осветен от красиви прожектори. Един гръцки поет, Янис Рицос, има стих, който искам да изпратя като послание към всички мои приятели в София: Ние, братя мои, не пеем, за да се отделим от света - ние пеем, за да обединим света.
- Кой е най-топлият ви спомен, преживян с Микис Теодоракис?
- Вижте, Теодоракис е не само голям композитор, той е и голям човек. А един голям и велик човек винаги може да ти подари моменти, който не можеш да забравиш, докато си жив.
- Един от тях?
- Начинът, по който ме научи да пея. Той винаги ми казваше, че всяка песен е като една животинка , която диша, чувства и живее. И едва когато приемем тази животинка в сърцето си и усетим нейното дихание, ще можем да я изпеем като жива.
- А вашата почти емблематична песен “Тъжната събота” по стихове на Лефтерис Копадокулус?
- О, тя имаше много голям успех – пях я в много страни на Европа. И днес усещам радост и гордост, когато си я слушам. Наистина се гордея с нея.
- А когато ви е весело и... както казваме ние в България , душата ви пее, какво си тананикате?
- Аз не тананикам – в такива случаи направо пея с цяло гърло.
- Какво пеете?
- Пак ще кажа нещо, свързано с Микис Теодоракис - веднъж той ме попита: “Когато пееш така с висок глас, какво си мислиш?” А аз му казах, че все едно си отварям ръцете, за да прегърна целия свят. За един певец това е върховно желание.
- Сигурно не веднъж и светът ви е прегръщал с хиляди ръце, докато вие пеете на сцената?
- Тогава ти си единствен за всички и част от всички, а песента е гласът на душата ти и тя е направила път към всеки...



 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България