Tuesday, January 16 2018
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ТАЙНСТВЕНАТА МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА Печат Е-мейл
09 Jan 2018

 

 

 Image

ИМА ЛИ ШАНС ЗА БОЛНИТЕ

ОТ МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

 

Множествената  склероза е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване на централната нервна система, при което имунната системата атакува миелиновата обвивка на  аксоните на главния и гръбначния мозък на човека, което води до образуване на лезии в мозъка и нарушаване в проводимостта на нервния импулс. А то от своя страна пък предизвиква множество симптоми и може да причини инвалидизация. Това съобщи проф. Лъчезар Трайков, началник на отделение в Клиника по нервни болести в университетската Александровска болница и ръководител на Катедра по неврология в Медицинския университет в София, на семинар, организиран от Рош България.

Причините за МС не са изяснени. Тя не е  наследствено  заболяване. Смята се, че може да има генетично предразположение, или пък инфекциозни причинители да доведат до отключване на болестта. Най-честите симптоми на заболяването са умора, загуба на ориентация, замъглено или двойно виждане, загуба на зрение, мускулна слабост и скованост, нарушение на говор и слух, тремор, проблеми с отделителната система и когнитивни нарушения. МС е описана за първи път през 1868 г. от Жан Шарко.  При всеки пациент симптоматиката е с различна сила. При най-тежката форма на МС развитието на болестта  е бързо. Заболяването по-често засяга млади хора – между 20 и 40-годишна възраст.  Има и изключения, макар и рядко, и при по-възрастни пациенти, добави той.

По официални данни 2,5 милиона души в света са болните от МС, като в България те са  около 4000. Жените са засегнати два пъти повече в сравнение с мъжете.

 Диагнозата на мултиплената склероза е трудна, тъй като няма точен специфичен тест. Като диагностични методи се прилагат  ядреномагнитен резонанс на мозък, лумбална пункция с изследване на ликвор, кръвни изследвания, електромиография и тест за нервна проводимост.

За диагнозата са разработени набор от критерии, които се базират на клинични наблюдения и диагностични методи – начало на заболяването, наличие на поне две плаки в мозъка, установени при ЯМР, наличие на обективни неврологични прояви. Задължителна е консултацията със специалист.

 Проф. Трайков уточни, че симптомите на страдащите от МС оказват влияние върху начина им на живот. Променя се изцяло не само тяхното съществуване, но и това на близките им, които се грижат за тях. Според проучване на Рош 96% от пациентите с множествена склероза не могат да присъстват на нормални социални събития. 44% от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване, тъй като не могат да предвидят развитието на болестта. 86% от болните, казват че биха искали помощ при изпълнение на домашните си задължения като готвене, почистване в моментите, в които не се чувстват добре.

Промяна в работния режим се налага средно 7 месеца след поставяне на диагнозата. 25% от болните напускат работа в рамките на този период, а 10% от близките на пациенти с МС се отказват от професията си, за да се грижат за тях.

Всичко това влияе и на цената, която обществото и държавата заплащат. Според направени изследвания общите годишни непреки разходи, свързани със загуба на работоспособност на човек, страдащ от МС, е приблизително 16 000 евро. Загубата е почти двойна – 31 000 евро, за всеки, който полага грижи за пациент.

 „Диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациенти с МС е важно не само за тях, но и за обществото като цяло. Нетрудоспособността и липсата на социалните контакти са много по-значими дори и във финансово отношение от инвестицията в съвременни терапии или болнична грижа. Затова новите лечения и информираността на пациентите и техните близки трябва да е приоритет и на лекарите, и на институциите“, обобщи проф. Трайков.

Лечението на болестта е трудно и по-скоро е свързано със  забавяне на развитието й. През последните 10 години се изпитват нови терапии, които дават надежди.

При тях се получава приспиване на заболяването, а някои от лекарствата спират атрофията на мозъка.

ЕВЕЛИНА СТЕФАНОВА

 

 

 

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България