Начало arrow Храненето arrow ХИСТАМИНОВА НЕПОНОСИМОСТ
 
Friday, April 20 2018
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ХИСТАМИНОВА НЕПОНОСИМОСТ Печат Е-мейл
31 Jan 2018

ImageСпоред специалистите по хранене и диететика, хистаминовата непоносимост е резултат от липсата на равновесие между натрупания хистамин в организма и липсата на разграждането му. А какво представлява самият хистамин и как попада в човешкия организъм, обяснява доц. Даниела Попова

"Хистаминът по същество е едно вещество, което се отделя нормално в нашия организъм. Наричаме го още вещество медиатор, вещество посредник, благодарение на което се осъществяват редица реакции в имунната ни система.  Хистаминът има

и други въздействия - той може да стимулира производството на стомашен сок, може да стимулира сърдечносъдовата система, участва и в регулацията на съня. Но интересното е, че той съществува като молекула в голяма част от хранителни продукти, които поемаме.

Съществува обикновено в тези продукти, които са подложени на ферментация, които са получени в резултат на ферментация. Такива са различните видове сирена, различните кашкавали, които имат технологични процеси на зреене. В хода на тези преработки на храните, белтъчините се преработват до там, че се отделя и хистамин. Ако нормално той се приема с хрътната и нашето тяло има нормална физиология, има един ензим, диаминоксидаза, който успява да се пребори с хистамина, да го разгради и да предотврати получаването на някаква неприятна реакция. Обаче има редица състояния, при които започва да се уврежда тази възможност да бъде преработен хистамина. Това може да се дължи на вродени  генетични  дефекти или придобити от този ензим, който преработва хистамина. И когато  се прибави една храна, която носи хистамин, той няма да може да бъде разграден и ще произведе редица неприятни реакции – дихателни смущения, стомашно-чревни смущения, протичащи с диария; зачервяване на тялото, главоболие, световъртеж, уртикария и още други. Не само ензимната липса може да доведе до тези реакции. Прекаленият внос на хистамин в организма с някои храни може да предизвика същите  неприятни реакции. Интересното е това, че една  част от храните съдържат вещества, които стимулират освобождаването на хистамин в тялото и това също  може да  стане причина за подобни реакции.

При нормални условия ензимът диаминоксидаза се справя с хистамина, разгражда го и не се получават тези неприятно реакции. Когато обаче този ензим се отделя в недостатъчно количество и дори липсва , хистаминът се натрупва и започва да възпроизвежда тези неприятно реакции.

Кои храни могат да ни натоварят в повече с хистамин и кои храни могат да провокират тази недостатъчност за преработката на хистамина?

Богатите на хистамин храни са червеното вино, шампанското и бирата от групата на алкохолните напитки; различните зрели сирена и кашкавали, различните сурово-пушени меса, колбасите; консервираната, пушената и маринована риба също, множеството туршии. Въобще става дума за продукти, които са подложени на продължителна преработка , на ферментация, в хода на която в тях се натрупва повече хистамин. Има и зеленчуци, които са по-богати на хистамин сами по себе си – това са спанак, домати, патладжани, авокадо. Има и такива плодове със съдържание на по-голямо количество хистамин -  ягодите, бананите, ананасът. Повече хистамин съдържат виненият и балсамовият оцет, които напоследък доста широко се използват за дресинги в храненето. Така че доста храни фактически носят хистамин в организма и могат да го натоварят.

Интересното е и това, че освен богатите на хистамин хранителни продукти, в храненето присъстват и храни, които могат да провокират освобождаването на хистамин. Това са шоколадът, какаото, ядките, някои бобови храни, спанакът, гъбите, доматите и продуктите получени от тях, като кетчупът и доматеното пюре, пшеничените кълнове и зародиши. Когато бъдат приети, тези храни провокират отделянето на хистамин.

Има и още нещо, което трябва да се знае -  има и доста медикаменти, които ползваме при някои заболявания, но тези медикаменти за съжаление, освен своя лекарствен ефект, могат да причинят потискане на ензима, който разгражда хистамина. Така че, пациент, който приема такива лекарства и приема достатъчно богати на хистамин храни, може да попадне в категорията на неприятен хистаминов интолеранс, на неприятната хистаминова реакция, тъй като той е с потиснати възможности да преработи и да  усвои храната.

Как се поставя диагнозата за хистаминовата непоносимост?

Все още това не става никак лесно на практика. Малко се мисли за това неприятно нарушение, а много хора  страдат от такива реакции.

Най-точният път би бил, ако ние успеем да докажем, че този ензим-диаминоксидаза, е в недостатъчно количество или липсва. Има такива тестове, които могат да докажат това, но са скъпи и по тази причина не са съвсем достъпни за всеки.

Засега можем да си послужим с това,  което правим и при хранителната алергия – ако симптомите на неразположението ни насочат към тази диагноза, би следвало човекът да бъде оставен на един диетичен режим, в който да бъдат изключени тези хистамин освобождаващи храни, хистамин внасящи храни. Разбира се този човек трябва да бъде наблюдаван  и ако той се подобри след една такава елиминационна диета, то това ще  бъде и едно доказателство, че той има такова нарушение и страда от хистаминова непоносимост. Добре е, че вече съществува продукт, който помага при тези състояния. Той внася този ензим, който липсва на съответния организъм и с негова помощ може лесно да бъде преодоляно нарушението. Това е продуктът Даозин. Регистриран е като хранителна добавка и е специално за хората, които имат проблема  хистаминова непоносимост. Една капсула Даозин всъщност внася една доза диаминоксидаза – ензима, който липсва или е недостатъчен при хората, които имат хистаминова недостатъчност".

СТАМАТИНА НИКОВА

 
Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България