Начало arrow Душата arrow ЧАСТИЦА ОТ ЕДИН ДРУГ ЖИВОТ...
 
Friday, April 20 2018
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ЧАСТИЦА ОТ ЕДИН ДРУГ ЖИВОТ... Печат Е-мейл
26 Mar 2018
ImageНосят я хората, които благодарение на дарен трансплантиран орган, живеят втори живот, в който  понякога започват да се случват странни неща… те не са били част от техните навици, от техните предпочитания, от техните мечти и възможности преди… Дали пък тази частица от другия живот, която тялото е приела като свой спасител, все пак пази в себе си спомени, с които поръсва новото си местообитание, новото си битие , новото си съществуване, за да

усеща от време навреме атмосферата на първия си телесен дом с любими занимания и предпочитания…

Разговаряме с д-р Марияна Симеонова, директор на Националната агенция за трансплантации, и покрай всичко друго свързано с трансплантирането, става дума и за това и тя изведнъж се сеща, че  е била свидетел на подобен случай преди няколко години:

“Просто станах свидетел  как  един изключително сериозен човек, който претърпя трансплантация на сърце, наистина изключително сериозен, който спортува, който се храни здравословно… правил го и преди трансплантацията, да нарушава правилата. Увреждането на сърцето му идва следствие една на крак прекарана инфекция. Аз го видях този човек с цигара на една среща на трансплантираните спортисти и погледнах с ужас, защото това е страшно , защото това не може да си го позволява и причинява той самия.  Направо не можех да повярвам на очите си, защото лично го познавам. И той в този момент ми каза: “Не, не. Не си мисли, че съм започнал да пуша, никога няма да си позволя такова нещо. Все едно да затрия живота си и това, което ми е дарено. Освен това аз никога не съм пушил”. И все пак аз с очи попитах, защо го виждам с цигара в ръката. И той тогава ми обясни, че след трансплантацията нещо го кара от време на време да запали цигара и да дръпне. Много рядко се случвало, но го правел. И после сподели, че е попитал майката на младия човек, от който е получил сърцето,  дали той е бил пушач. И така разбрал, че той пушел.

Това, което със сигурност зная от трансплантираните хора е, че те винаги мислят, че  другия човек, този, който им е дарил орган, който им е дарил възможност да са живи, е винаги с тях. Не го забравят нито за миг.

Сега се сетих и за един друг случай, в който трансплантиран човек, българин, започва да харесва изведнъж определени цветя. Той беше трансплантиран преди три години. Тези цветя  никога преди не ги е харесвал и не е проявявал интерес към тях, въобще не е проявявал интерес  към цветя изобщо. И отново по някакъв начин е разбрал, че човека, от който е получил сегашното си сърце, е харесвал тези цветя. И  за него това е много странно – той е полицай, със съвсем различни типично мъжки сериозни занимания, при това реалист човек и изведнъж започва да се занимава с определени цветя- отглежда ги, полива ги. И той самия казва: “Това е факт, аз не мога да го избегна”.

Така че частица от другия човек  остава да живее… и в съзнанието може би…”

СТАМАТИНА НИКОВА

 

 
Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България