Начало arrow Тялото arrow СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ ХРАНА
 
Thursday, October 21 2021
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ ХРАНА Печат Е-мейл
29 Jan 2019

ImageТова е много разпространен проблем. Среща се буквално сред всеки трети или четвърти човек. Лошото е, че хората страдат от него, а лекарите трудно го разпознават .

Най-общо съществува едно понятие “свръхчувствителност към храната”, което специалистите са разделили в две групи.

В едната група попадат алергичните реакции към храна, а във втората попадат

хранителни непоносимости, които са 3-4 пъти по-често срещани от алергиите.

Много често хората казват: “Абе имам алергия.” Най-вероятно в повечето случаи не става дума за хранителна алергия, а за хранителна непоносимост. При хранителната алергия става дума за една чисто алергична реакция, която протича по законите на алергичните реакции, когато организмът разпознава  като чужд т.н. антиген. Най-често това е белтък, който предизвиква бурна алергична реакция. Различни са алергичните реакции. Те могат да протичат с оток, с копривни трески, с астма, дори има и тип стомашно чревни оплаквания.

Докато голямата гама на нарушения на хранителния интолеранс е нещо по-различно. При тях няма алергична реакция, няма среща между алерген и антитяло, а има един по-друг тип реакция. Тя пак се изразява в различни нарушения, но поради токсични причини, поради някакви други причини, които предизвикват невъзможност за крайна преработка на хранителното вещество, вследствие на което се получават редица болестни симптоми, които възпроизвеждат нарушение на здравето.

Най -честата  от хранителните непоносимости това е лактозната. Дължи се на силно редуцирана възможност да се преработва млечната захар или на липсата на такава възможност. Вследствие на ензимен дифицит започва да страда отделянето на чревния ензим лактаза, който е отговорен за преработването на млечната захар и когато се взема прясно мляко, започват да се възпроизвеждат редица неприятни явления в стомашно чревния тракт.

Другата е фруктозната непоносимост или както се нарича фруктозна малабсорбция  – тогава тези хора имат проблем с усвояването на плодовата захар.

Целиакията също е вид хранителна непоносимост – това е състояние, при което хората имат свръхчувствителност към глутена. Глутенът е една съставка на брашната, благодарение на която се получава тесто.

Съществува и хистаминова непоносимост. Според статистиката от хистаминова непоносимост страдат около три процента от хората в Европа, от   фруктозна около 7%, от лактозна повече от 15%. Много Специалисти съобщават, че в последните години тези цифри са се увеличили значително във връзка с промяната на начина на живот, на начина на хранене. Със сигурност хранително вкусовата индустрия има своя значителен принос за това също, защото използва най-различни вещества, които изиграват своята роля. Примерно в много продукти чистата захар се подменя с  фруктозен сироп. Причината е проста – фруктозата е по-евтина и по-сладка. Затова в безалкохолната напитка вместо да има захар има фруктозен сироп и ние днес приемаме много повече фруктоза, отколкото преди 10 години. А хистаминовата непоносимост е резултат от липсата на равновесие между натрупания хистамин в организма и липсата на разграждането му.

Хистаминът по същество е едно вещество, което се отделя нормално в нашия организъм. То е вещество медиатор, вещество посредник, благодарение на което се осъществяват редица реакции в имунната ни система.  Хистаминът има и други въздействия – той може да стимулира производството на стомашен сок, може да стимулира сърдечносъдовата система, участва и в регулацията на съня. Той съществува като молекула в голяма част от хранителни продукти.

Съществува обикновено в тези продукти, които са подложени на ферментация, които са получени в резултат на ферментация. Такива са различните видове сирена, различните кашкавали, които имат технологични процеси на зреене. В хода на тези преработки на храните, белтъчините се преработват до там, че се отделя и хистамин. Ако той се приема нормално с храната и нашето тяло има нормална физиология, има един ензим, диаминоксидаза, който успява да се пребори с хистамина, да го разгради и да предотврати получаването на някаква неприятна реакция. Има обаче редица състояния, при които започва да се уврежда тази възможност да бъде преработен хистамина. Това може да се дължи на вродени генетични дефекти или придобити от този ензим, който преработва хистамина и когато  се прибави една храна, която носи хистамин, той няма да може да бъде преработен. За хистаминов интолеранс могат да  допринесат  и много вещества, които се наричат добавки, консерванти, стабилизатори, оцветители, подобрители, които  хранително вкусовата индустрия използва все повече и повече.

Те се прибавят към храната с цел нейното подобряване и по-дълга трайност. Всички продукти, които способстват храните да имат по-дълъг срок на годност влизат тук – към тях спадат сулфитите, мононатриевия глутамат и съставките, които се слагат в храните, за да ги предпазват от гранясване за продължително време.

Често хората имат не една, а няколко комбинирани непоносимости в различна степен на тежест и с различни оплаквания.

Интолерансът или непоносимостта към храни е отложен във времето процес. Симптомите му могат да започнат понякога от няколко часа до няколко седмици от поемането на интолерантната храна.

Добрата новина е, че интолеранса към храни не е застрашаващо живота състояние и то по никакъв начин не може да предизвика сериозни усложнения - в това са  сигурни специалистите от лабораторията по клинична имунология към столичната болница "Св. Иван Рилски", където вече се прави тест за непоносимост към 108 храни.,

Те  са категорични, че симптомите и страданието при поемането на интолерантна храна зависи много от нейната доза. Ниските дози на дадена интолерантна храна показват незначителни симптоми при дадения пациент. С увеличаване на дозата обаче се увеличават и тежестта на клиничните симптоми.

И още нещо важно за интолеранса към храни - това е индивидуалната поносимост на всеки един човек. Всъщност логично е да е така. Има много фактори, които участват в този интолеранс – генетичният терен, начинът на хранене и съставът на храната, начинът на  живот... Всичко това формира един комплекс, който има индивидуален лимит на толеранс или интолеранс към дадена храна. Някои от специалистите дори смятат, че началото на интолеранса към храни тръгва още от ранното  детство – от захранването на детето.

Всички са убедени, че механизмите за развитие на интолеранс към храни са много. Към днешна дата  със сигурност се знае, че хранителната диета, свързана с интолеранса към храните помага, но не е лечение. Диетата може да бъде само допълнение към конвенционалното лечение на интолерантността към храни и да го подпомага.

-------------------------------------------------

 Страдащтите от хранителен интолеранс могат да се свързват директно със специалистите на лабораторията на тел. 02/852-49-57

 

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България