Начало arrow Любопитното arrow БОИТЕ, ХРАНАТА, ЗДРАВЕТО...
 
Saturday, September 26 2020
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
БОИТЕ, ХРАНАТА, ЗДРАВЕТО... Печат Е-мейл
01 Feb 2019

ImageВсичко тръгва от 1856 година - най-напред за добро, но после...

Дотогава хората, които искали да боядисат нещо, независимо дали то било плат, кожа или храна, използвали екстракти от корени на растения, листа от самите растения, цветовете и плодовете  им, или животински продукти, които днес наричаме естествени оцветители. Майсторите бояджии и тогава успявали да постигнат богата гама от разнообразни цветове, но всичките те

имали един съществен недостатък – не издържали дълго на външни въздействия като слънцето и прането например. Освен това естествените багрила имали слаба багрилна мощ – огромно количество от тях били нужни за да обагрят известни метри плат.

 

Вероятно затова всички били във възторг и прегърнали възможността за значително по–богатата гама от цветове и по-голямата трайност на изкуствените оцветители. Първият от тях бил открит от английският химик Уилям Перкин. При опита си да синтезира хинин от анилин, той случайно получил лилаво багрило, което му донесло богатство и слава. Нарекъл го мовеин. Първа кралица Виктория облякла тоалет в лилав цвят и скоро целият кралски двор започнал да лилавее.

Бентът се отприщил – след анилина набързо се появили още много други изкуствени оцветители, които започнали да намират приложение не само в текстилната, но и в хранителната промишленост. Дори се стига до там, че през 1900 г. в хранителната индустрия на САЩ вече влезли в употреба над 80 изкуствени бои, които химиците добивали от въглищен катран. Чак след 37 години, след направени изследвания на заболели от рак, станало ясно, че багрилата, получени на основата на бензидин и неговите производни, причиняват зловещото заболяване.

 

Тогава последвала забрана. Но това не спряло процеса на синтезиране на нови и нови оцветители. Днес те са неизброимо много и повечето от тях се използват в сладкарството, в производството на безалкохолни газирани напитки, сладоледи, чипсове, снаксове, консервирани храни.

 

Смята се, че част от тях предизвикват кожни обриви, алергии, астма, екземи, хиперактивност при деца и дори са канцерогенни.

Един от опасните изкуствени оцветители е тартразинът – жълт на цвят, означен с пореден номер в каталога на ЕС с номер Е102. Използва се за оцветяване на различни напитки, сладкиши, сладка и мармелади, корнфрекс, снакс, консервирана риба, сухи супи. Тартразинът е лимоненожълт азокристал, който се разтваря добре във вода и с него може да се постига както жълт, така и брилянтно син цвят на хранителните продукти. Ако се комбинира със  зеления оцветител Е142, получен от въглищен катран, може да се постигне и зелен нюанс на съответния продукт – напитка , консерва или сладкарско изделие. Направо радост за очите, на която разчитат производители и търговци. Пък и децата ни толкова обичат шарените сладки...

Лошото е, тартразанът, осигуряващ този цветен магнит за малки и големи, може да причини различни алергични реакции, особено при хора страдащи от астма или непоносимост към аспирин.Той може да провокира и алергични пристъпи при деца. Този оцветител е виновникът, ако след консумация на такава храна или напитка усетите тревожност, замъгляване на зрението, кожни сърбежи, горещи вълни, чувство за задушаване, нарушения на съня или мигренозни пристъпи. Тертразинът повишавал риска от появата на туморни образования на щитовидната жлеза, казват специалистите, които го подозират и в други грехове – уврежда структурата и броя  на хромозомите и води до хиперактивност.

Вероятно затова употребата му в  Норвегия и Австрия е забранена.

А у нас?

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България