Начало arrow Нещо различно arrow ЗА БУРГАС, МОРЕТО И НЕФТОПРОВОДА
 
Saturday, August 19 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ЗА БУРГАС, МОРЕТО И НЕФТОПРОВОДА Печат Е-мейл
14 Feb 2008
  ImageЗа всички , които обичат Черно море и не са безразлични към проекта Бургас-Александруполис, Зона Здраве подбра части от материалите на сайт www.bgbui.com, създаден от бургазлии, но не само за бургазлии.
                 ------------------------------------------------------------------------

На 11.01.2008 представители на енергийни компании от България, Русия и Гърция парафираха споразумение за учредяване на международна проектна компания за строежа на петролопровод Бургас-Александруполис.
Според споразумението, през Бургас и залива ежедневно ще минават 700 000 до милион барела петрол, или 400 до 700 кораба годишно, с вместимост 150 000 до 300 000 тона.
Без пристанище, обаче. Преходът от танкер към самия нефтопровод към Александруполис ще се извършва по технологията моно-буй. Това е евтина, но и много рискова технология.
Разтоварването посредством буйове става, като корабът се приближава до буя (технологично съоръжена шамандура с тежест 70-80 тона) и чрез 250-300м дълги шлангове подава нефта към него с дебит 10 000 тона на час. Нови шлангове водят от буйовете към тръбопровода на дъното. Шланговете се движат с кораба, огъват се от течението и вълните. Направени от специална материя, но остават единствената преграда между нефта и водата. Влекач опъва всеки танкер да не се удари в буя, от което би последвало изтичане и експлозия. Поради технически или човешки грешки, вълнение, близост до дъното - разливите ще са неизбежни.
Оценка за влиянието върху околната среда на Бургас-Александруполис до момента липсва. В тристранното споразумение липсват текстове за защита на Черно море при инциденти. Кой и как ще финансира упоменат авариен фонд не е ясно. Не се споменават гаранционен фонд или компенсации при катастрофа. Неясно е разпределението на отговорностите при аварии.
Черно море е бедно на флора и фауна. Заливът е плитък и затворен. Водните течения са слаби. Tези елементи правят практически невъзможно разсейването на евентуален разлив. Всеки разлив ще завърши на брега в рамките на 2 дни.
Препоръки на експерти от морска администрация от 1997 г. настояват за пристанище за петролно разтоварване от страционарен тип - като Ротердам - най-екологиченият и безопасен вариант.
Вместо това, споразумението за петролопровод планира 2 или 4 буя за едноточково швартоване. Това означава, че в центъра на залива във всеки момент може да има 1 милион тона нефт. Мястото е изчислено на 7 км от бургаския бряг.
По света няма нито едно подобно съоръжение в туристически чувствителен залив със затворена циркулация на вода. Холандия например има 200 стационарни кея и нито един буй.
Транзитната тръба на проекта минава през защитени територии в Странджа и земи в Натура 2000, които са дом на застрашени видове.
При евентуален нефтен разлив туризмът ще пострада невъзвратимо. Дори без разлив, лошата реклама от танкери, разтоварващи петрол точно срещу някои от най-посещаваните плажове, ще причини отлив на туристи.
Ако отливът на туристи е в размер на само 5% от приблизителния брой за 2007, всяка година южното черноморие ще губи три пъти повече пари, отколкото ще печели България от нефтопровода.
Договорената печалба от 30-35 млн. долара годишно, които ще получава България от петролопровода, нито компенсира загубите от засегнати отрасли, нито съответства на риска, който се очаква от бургазлии и южночерноморци да поемат.
Какви може да са последствията за здравето ни?
Продължителен контакт със суров петрол причинява кожни зачервявания, едема и изгаряне.
Токсичният ефект се задълбочава от съпътстващо или последстващо излагане на ултравиолетови слънчеви лъчи.Епидермиологични изследвания показват възможността за развиване на ракови заболявания не само при работниците, изложени на редовен контакт, но и при децата.
Бургазлии ще кажат дали са за или против Бургас-Александруполис на референдума на 17 февруари 2008. Тези от вас, които не подкрепят проекта, могат да изразят несъгласието си, като подпишат петицията на инициативния граждански комитет за спасяване на бургаския залив: http://www.bgpetition.com/burgas-alexandrupolis/index.html


 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България