Хиперактивните деца - какви точно са те, как да общуваме с тях, как да ги разбираме!?

 Психолозите са категорични, че това са нормални деца, с нормален интелектуален потенциал, с нормален потенциал за вграждане в обществото, но просто любопитството им към света и тяхната странна настройка да регулират и да планират действията си, им пречат. Те са палави, гневни, понякога даже

агресивни; трудно се задържат на едно място, трудно се концентрират, имат неустойчиво внимание, а прага на тяхната възбудимост е много по-висок от този на останалите деца. Обикновено спят неспокойно и малко, лесно се разстройват от шум, светлина и температурни промени, не се поддават и на никакъв режим. Никой не може да ги накара да направят нещо, което те не желаят и ако родителите настояват, това може да ги доведе до депресивност.
Хиперактивността се среща много по-често при момчетата – съотношението е 1 към 4, в сравнение с хиперативността при момичетата.

Ако не се обърне внимание на проблема в ранна детска възраст, той може да се задълбочи, защото

хиперактивността не се израства с времето. Тя се трансформира в поведение, което може да бъде социално неприемливо. Например такова дете може да е по-склонно да нарушава обществените правила, да не се вслушва в съвети на родители и възрастни близки, на учители, на авторитети. Може да развие по-голяма склонност да експериментира със забранени вещества, с цигари, с алкохол; може да има по-голяма склонност да се включва в банди. Може поведението му, от едно привидно несоциално, да се превърне в асоциално.

Но в същото време не трябва да забравяме, че другия полюс на неговите нарушения може да е свързан с доброто любопитство към света  и да използваме това при общуването си с него.