Начало arrow Календар arrow 7 ЮЛИ-ДЕН НА СВЕТА НЕДЕЛЯ
 
Saturday, December 16 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
7 ЮЛИ-ДЕН НА СВЕТА НЕДЕЛЯ Печат Е-мейл
07 Jul 2008
ImageСпоред християнския календар днес се почита паметта на СВЕТА НЕДЕЛЯ.
Света мъченица Неделя е родена в Мала Азия. Още от детството се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре
девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на Неделя изповядва християнската вяра.

Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, а Неделя била подложена на жестоки мъчения. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Осъдили я да бъде посечена с меч. Разрешили й да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство - Търново, а- св. Евтимий, Патриарх Търновски, написал "Похвала на светата великомъченица Неделя"

Все по- малко са жените, които носят името Неделя и Недялка, но днес те имат имен ден - да им е честит празника, да са живи и здрави и дано внуци и правнуци запазят името им от изчезване. Именници днес са Неда, Недко и Недьо.

Един от площадите в центъра на столицата ни днес носи името на Св. Неделя.Там се издига и катедралният храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е посветен на Св. великомъченица Кириакия /или Неделя, на славянски/.
 ImageДревното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.

В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.

През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на храма временен покрив.



През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св. Неделя" и сключват договор с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден. Той премахва временния покрив, увеличава височината на зидовете с няколко метра, поставя три купола с две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север, запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.

През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на големия общославянски празник 11 май. Поради липсата на архиерей службата се води от архимандрит Хрисант Дойчинов от Самоков в съслужение с дванадесет свещеници и много дякони. Вероятно освещаването става с полагане на предварително осветен антиминс с втъкани в него свети мощи. Присъстват над двадесет хиляди души, между които и много гости от епархията.

На 15 октомври 1872 г. архимандрит Мелетий Зографски (1832-1891) е избран и хиротонисан за Софийски екзархийски митрополит. Той пристига в София на 3 март 1873 г. и поема управлението на разстроената епархия. Освещаването на централния престол е извършено от него на 12 август 1877 година.

При временното руско управление (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.

В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на младия български архитект Никола Лазаров. Без да бъдат прекъсвани службите в храма, за три години е извършено грандиозно преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола - един голям централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север, запад и юг. За цялостното обновление на храма били похарчени 136 000 златни лева.

На 20 юни 1915 г. почива екзарх Йосиф I. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма.

На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в храма присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който малко закъснял. Опелото извършвал лично Софийският митрополит Стефан, когато мощен взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена. Убити са общо 193 души, а ранени - около 500.

След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. При проведения търг се приема офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.

Олтарната част на новия храм била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен - в чест на св. архангел Михаил и южен - на св. първомъченик и архидякон Стефан (все още неосветен). Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В близост до нея се намира дърворезбеният архиерейски трон, изработен от Иван Травницки. В западната част на храма били разположени притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.


Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.


През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.






 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България