Наричат го даже “пра-пра-старо аристократично лятно удоволствие” от холандски произход, защото неговата история започва в Холандия през 17-ти век, благодарение на физика Францискус Силвиъс. И днес холандците го почитат като създател на на тази прекрасна алкохолна напитка, която успял да сътвори от зърно, като прибавил и хвойнови нотки за специфичен привкус.
Странно е обаче , че в днешно време не холандците, а англичаните държат първенство при производството му и най-известният и широкоразпространен дестилиран джин е Лондон драй джинът-неговата алкохолна основа задължително минава през процес на дестилация,

а след прибавянето на билковите съставки, той се дестилира втори път.
Нелегалното преминаване на границата на Холандия станало по кралска линия и вероятно затова никой не реагирал, когато джинът се появил в Англия. Това станало след Великата революция, когато на трона се възкачил владетел от датско потекло на име Уилям от Ориндж.
В годините, когато английското правителство отменя изискването за лицензиране на производството на джин и в същото време налага големи акцизи върху вносния алкохол, джинът станал особено популярен в островната държава. През 1740-та година, литрите джин, които се произвеждали в Англия, били шест пъти повече от тези на бирата. По това време в  Англия се появили безброй магазинчета, които се специализирали само в продажбата на джин. В началото на 18-ти век в Лондон имало около 15.000 бара и магазина. Повечето от половината от тях процъфтявали благодарение на тази алкохолна напитка. Но тъй като няма нищо вечно под небето и победният ход на джина бил препънат в един момент. И то не от кой да е , а от бирата и лошото съвпадение не обстоятелствата
По онова време бирата минавала за по-безопасно питие и от водата, тъй като все пак преминавала през процес на дестилация, а чистотата на водата била под въпрос. На всичкото отгоре, незнайно откъде плъзнали и  слухове, че джинът е причинител на различни здравни и социални проблеми – никой не обърнал внимание на факта, че смъртността в Лондон изведнъж се увеличила, защото непрекъснато и чувствително растял броят на неговите жители. Грехът бил приписан на напитката джин. И той изведнъж станал толкова голям и страшен, че дори и днес английските барове с лоша репутация продължават да се наричат “джин - милс”, а за пияниците да се говори като за “джин-скоут”. През 1736 г. Британското правителство дори издава специален закон за джина, с който налага много високи акцизи върху продажбата му. В резултат на големи недоволства и стачки, той бил отменен през 1742г. Но само 9 години след това се появил нов закон, който изисквал регулация на продажбата на този вид алкохол. Той разрешавал на производителите на джин да снабдяват с питието си само лицензираните за продажбата му магазини и барове.
Любопитното е, че в онези години джинът се варял в казани и бил много по-сладък от съвременния Лондонски сух джин. Той се появил едва през 19 век, благодарение на изобретения през 1832г. колонен дестилатор. В този си вид от причинител на здравни проблеми, джинът скоро започнал да участва в оздравителни процеси – в Британските колонии с тропичен климат той си извоювал ролята на придружаваща напитка към хинина, който тогава разтваряли в газирана вода и използвали против малария. Така се появил един от най-старите коктейли, оцелял и харесван и до днес – джин с тоник.
Британските моряци първи се влюбили в напитката, която се получавала от комбинацията на джин с леката горчивина на кората от тропическото дърво ангостура. Благодарение на тях, тя била разпространена из цялата Британска империя. На много места този коктейл се нарича розов джин, а за хората от Малайските острови той е джин пахит/ от пахит, което на местния език означава горчив/.
Отдавна  медицината е признала, че както  смесения джин с тоник, така и джина в комбинация с горчивата ангостура имат своите лечебни свойства. Той парира маларичната треска и успокоява нередовните черва.
Днес розовият джин е изискано питие, което по традиция се пие без лед. Някой вече го наричат “питето на Джеймс Бонд” – той пие точно такъв розов джин в филма “Мъжът със златния пистолет”.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Един от най-известните и харесвани летни коктейли с джин е т.н. “Джин Физ”. Той се приготвя от 50 гр. джин, 30гр. лимонов сок, захар на вкус и газирана вода. Всичко това/ без газираната вода/ се разбива в шейкър заедно с лед и се насипва във високи чаши без столче. Отгоре се сипва газираната вода, разбърква се и се украсява с резенче лимон.

Ако искате да се направите само джин с тоник, то класическото съотношение е 50гр. джин и 50гр тоник, но може и с 100 или 150 гр тоник . Разбърква се, насипва се в ниска и широка чаша без столче и се сервира с много лед.


Особено приятен е и коктейлът “Пенливо шампанско”. Той се приготвя от
лед, 30 мл джин, 20 мл лимонов сок,10 мл захарен сироп, 60 мл шампанско и
половин резенче лимон за украса.Всички съставки без шампанското се разбиват в шейкър и получената семес се разлива в чаша за шампанско, която се допълва с шампанското и се украсява с резенчето лимон.