Начало arrow Тялото arrow SOS - ГЪБИЧКИ
 
Friday, November 21 2008
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
SOS - ГЪБИЧКИ Печат Е-мейл
07 Sep 2008
Image Всеки четвърти човек в света страда от тях. Заразата плъзва неусетно, затова винаги след престой по хотели, хостели и почивни станции преглеждайте добре краката си, особено ако не си носите свои чехли или имате навика да ходите боси - не е за вярване, но дори и на плажа можете да пипнете това заболяване Заразяването с гъбички обикновено става от мокета или банята в хотелската стая, от носенето продължително време на обувки от изкуствена кожа, от лоша хигиена на краката и използването на чорапите повече от един ден. Инфекцията може да дойде и при непосредствен контакт с болен човек или негова обувка или дреха.  Даже и
от предмети, с които той си служи – ножици, нокторезачка, пила. Много хора имат навика да предлагат на гостите си чехли, без да държат сметка, кой преди това ги е обувал и каква зараза би могъл да остави в тях - ако ви се случи такова нещо, намерете причина да откажете. По-добре помолете да ви дадат нещо за забърсване на подметките на обувките, но в никакъв случай не слагайте чехли, които  не са ваши.
Инфектирането може да дойде и от дребни травми, лошо подсушените гънки между пръстите и изпотените крака. Сухата кожата също е уязвима.
Човек рядко обръща внимание на зачервената и напукана кожа между пръстите на краката си, докато един ден тя не започне да се лющи, да сърби и да боли. Ако и тогава не се потърси помощта на кожен лекар, гъбичките могат да плъзнат по целите стъпала и да се стигне дори до образуване на мехури.
Затова дори да отседнете в луксозен хотел, не ходете боси по килима, защото неговото дезинфектиране е много по-сложно, отколкото на теракота. Винаги използвайте чехли, когато сте в хотелски стаи, и джапанки, когато сте в обществени къпални, фитнесзали и сауни.
Преди да ползвате ваната и тоалетната, проверете дали са дезинфектирани.
Проветрявайте обувките си и сменяйте чорапите всеки ден.
Изпирайте чорапите, кърпите за бърсане и всичко, което влиза в контакт с инфектираните части, с вряла вода и по възможност добавяйте белина.
След къпане подсушавайте внимателно кожата между пръстите. Поддържайте краката си винаги сухи.

Изолирайте малките ранички и пришки с лейкопласт преди къпане. Те също се атакуват от гъбичките.
Не изрязвайте ноктите до дъно, за да не увредите нежната основа на нокътя.
Ако кожният лекар ви е предписал лечение на гъбичките с препарати, трябва задължително да обработите обувките си с формалдехид, 25-процентов разтвор на формалин или с оцет. Сложете ги за 2 часа в найлонов плик след като ги намажете с един от трите разтвора и после ги проветрете добре.
За облекчаване на болката и сърбежа правете студени компреси.
Не носете тесни обувки.
Не използвайте чужди джапанки, хавлии и обувки. През лятото задължително носете проветриви обувки или сандали, които позволяват на стъпалата и на пръстите да дишат.
Опитайте се да не ходите с едни и същи обувки всеки ден, особено ако краката ви се изпотяват – ако това се случва често, трябва да ги дезинфектирате редовно и да ги оставите да изсъхнат преди да ги обуете отново.
Страдащите от микози/гъбички/ по кожата, задължително трябва включат в менюто си и продукти, богати на сяра - яйца, извара, зеленолистни зеленчуци. Рибата, месото, плодовите желета и мармаладите пък помагат на ноктите да запазят целостта си и да не позволят на гъбичките да ги атакуват.
Има и няколко противогъбични лекарства, продавани без рецепти, известни с груповото име азоли, но не ги ползвайте без консултация със лекар.
Внимавайте заболяването да не се усложни с гъбична инфекция по ноктите. Ако забележите, че ноктите на краката ви задебелеляват или променят цвета си, трябва задължително да потърсите помощ от кожен лекар.
Докато поражението върху кожата и ноктите не е голямо, можете да си помогнете с противогъбични средства - мехлеми, кремове, лакове, спрейове.
Сега съществуват и т.нар. системни препарати за вътрешен прием. Те гарантират излекуване от микозите на стъпалата и ноктите почти в 95% от случаите. Но те пък имат странични ефекти, действат отрицателно на стомаха, червата, черния дроб.
Системните препарати често са противопоказни за децата, бременните и кърмещите майки и не бива да се приемат едновременно с някои други лекарства /някои видове антибиотици, препарати за понижаване на артериалното налягане; хормоналните контрацептиви/.
Най-безопасни са локалните противогъбични средства. Те не проникват в кръвта. Но за да се избавите от гъбичките, ще ви се наложи да ги прилагате по-дълго.
При кожни микози - 2-4 седмици, при гъбички по ноктите - няколко месеца.
Но при тежките форми на заболяването, когато например е поразена цялата нокътна плочка, подобни лекарства не са в състояние да се справят самостоятелно с инфекцията.
Щом лечението приключи, мажете 2-3 седмици ноктите с 2-процентов разтвор на йод. Така ще ги предпазите от повторно заболяване.
Освен това продължавайте да .пудрите краката си с противогъбични пудри, които се продават в аптеките. Особено ефикасна е чесновата пудра.
Мийте краката си всекидневно със смес от равни части оцет и вода. Подсушавайте ги добре и намазвайте болните зони със зехтин,
Можете да киснете краката си в разтвор от две чаени лъжички сол в един литър топла вода в продължение на 10 минути. Повтаряйте тази процедура всеки ден до излекуване на кожата.
Разтворете 20 капки масло от чаено дърво в малък леген с вода и правете бани на краката 3 пъти дневно по 15 минути. Щом извадите на краката си от легена, трябва да ги подсушите внимателно и да нанесете по няколко капки масло от чаено дърво върху засегнатите зони - чаеното масло е силен естествен противогьбичен фактор.
За облекчаване на зачервяването, напукването и сърбежа при гъбички на стъпалата втривайте в тях масло от смирна и лавандула преди лягане.


 
< Предишна   Следваща >
Реклама
tinki winki

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България