- Аз започнах да рисувам ...бях шест годишен. На осем за първи път опитах с акварел. Девет годишен помня бях и вече рисувах Йесус Христос с трънен венец и на кръста. Тогава не знаех, че се казва акварел- ние му казвахме водни бои. Четиринадесет годишен започнах да рисувам с масло – портрети. На 21 година бях войник и ми попадна един вестник, в който пишеше, че в София се открива архитектура за първа година – аз тогава бях в Гърция. Пишеха, че дават 20 дни отпуск, който се яви на изпит за архитектурната специалност. Реших и се явих, без да имам някаква подготовка – рисуване и български език бяха изпитите. Изкарах ги добре, приеха ме. Но аз не исках да следвам архитектура, а живопис. Отидох да си взема документите обратно, но секретарката не ги дава. Вика: “Три дни си помисли и тогава.” А аз ... баща ми е майстор-зидар, целия ми род са все строители... Те ми говорят, аз мисля... Мислих, мислих и накрая се съгласих да следвам архитектура. Завърших и работих 15 години като архитект – бях окръжен архитект в Търговище.От там ме изпратиха в Италия за един месец, а аз останах една година. Знаех френски, бях учил есперанто, италианския го хванах много лесно. Там си харесах едно градче –Порто Фино и останах в него. И понеже не бях спрял да рисувам, започнах веднага...После всяка година ходех да го рисувам по 5-6 месеца. То е малко градче с около 500 жители, има три езера и един остров с два замъка –голямато кастело и малкото кастело. Не помня вече колко пъти съм ги рисувал. 520 мои картини имам в момента от там . Не можах да ги принеса и са си в Италия. Италия е много красива страна, италианците са хубав народ – много гостоприемни хора. Но най им е хубав езика- много логичен , език на музиката.Пееш и рисуваш.
   Общо съм направил от тогава до сега 23 изложби- половината в България, половината в странство.Във Франция съм рисувал, в Швейцария, в Полша... Общо взето моят живот мина в чужбина –40 години съм бил извън България- най-хубавите. Бях млад тогава... И обичах да живея и да рисувам повече край море –и Порто Фино е край море, и Венеция, и Генуа. И във Франция все отсядах край море – Сен Тропе, Марсилия...
   - Морето лесно ли се хваща?

- Ако си добър художник ...лесно. Спомням си първата картина на първата ми изложба- един акварел малък, 40 на 40 / това беше в Сирия 57-ма година , а аз бях 35 годишен/. Открихме я вечерта –салона голям, всичко много хубаво. И на сутринта, рано-рано, едно момиче около 22-23 годишно, говори френски отлично, идва и носи една шепа книжни пари-банкноти, и показва тази малка картина акварелна, на която бях нарисувал море и една скала, в която се разбиват вълни. Казва ми:”Харесах я. Цяла нощ съм играла комар...”И от тези пари цяла шепа ми даде, просто ги изсипа така и... аз ги взех. И след това така ми потръгна – за една седмица продадох всичките си картини и си купих нова кола. Аз не вярвах, но парите от комара ми донесоха голям късмет. И от тогава ми тръгна много - от комара или от момичето, което беше много красиво, така и не разбрах. Важното е, че от тогава късметът си е винаги с мен.

   Всеки ден рисувам и всичко рисувам - и стари български къщи, и животни, и природа, и портрети. В Италия съм се хващал на бас с професори, че ще нарисувам портрет на мъж, който ми позира, само за 30 минути и го спечелих. На 27-мата минута сложих подписа си под портрета и те ахнаха. Още го мога това, нищо, че съм на толкова години.Наистина всеки ден рисувам – за мене няма празник и делник. И в стаята, където спя е пълно с картини, и в съседната, където рисувам, също. Това е - живея между картините.През май ще рисувам цял месец в Италия, а през юли ще съм в Англия. Там имам правнучка, която също рисува. Тя ме гледаше много внимателно в ателието ми още от малка, двегодишна. Много й се радвам.Един ден ще й кажа, че най-важното нещо в живота на един художник е да се влюбва във всяка картина, която рисува, защото без любов няма да се получи хубава. Има и още едно нещо – човек да е свободен.Да ходи, където пожелае и да рисува, каквото пожелае.През целия си живот съм бил свободен и близо до море – това е най-големият ми подарък от съдбата.
   В момента архитект Христо Антонов е подредил поредната си изложба в Централния дом на архитектите в столицата. Картините му ще останат там до 30 януари.