“Това е нещо като разказ на преразказаното. Мисля, че може да се направи асоциация с хубава пиеса в театъра - гледаме едно представление и след време отиваме да я видим пак – със същите актьори или малко по - други. Тази книга наистина може да мине като разказ на разказаното –разказано, но малко по - късно, вече  по - смислено. В  нея има персонажи, включително и президент, и един вицепрезидент, и един бивш министър  председател, и ... повече  и  по-малко  известни  личности... Имам  и интервю  с  един  граф.    Това не е история, а публицистика. Друг е въпросът, че публицистиката някой път се превръща в история. Като препрочитах някои от нещата, които са писани не само в 88 година , но и от годините на прехода, включително и във втората половина на 90-те, и в началото на новия век – ами те звучат така, сякаш са казани и написани  вчера  или днес, и  стигнах  до  извода,  че  миналото  ни  не  е  преминало,

  а  в някаква степен то е непредвидимо и...предстои. Защото само 18 години човек назад като се върне и като се опита да си пропомни някои неща, вижда, че в паметта на някои хора просто са се появили такива бели петна –тя направо им се е избелила паметта. И се получават едни такива биографии в днешно време – едните съкратени до 88 година, а други обогатени след 89. В последно време специално за Несебър, който е обект на широк медиен интерес, взе да се получава така, че едни хора в понеделник имат една биография и един принос, до сряда имат още по-различен, а до петък –съвсем друг. И това не е само до хора, които олицетворяват институции, а има и такива с разни мании. Просто демокрацията даде възможност за такива мутации в хората, че се получават интересни журналистически находки".