Начало arrow Любопитното arrow БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА И НЕЙНИТЕ ДИРЕКТОРИ
 
Tuesday, October 17 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА И НЕЙНИТЕ ДИРЕКТОРИ Печат Е-мейл
09 Dec 2008

ImageТака се нарича книгата, чиито електронен вариант ще бъде представен в сряда, 10-ти декемри, по повод 130 годишнината от организирането на Първата българска публична библиотека – сега Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”. Неин автор е старши научен сътрудник д-р Ружа Симеонова. 
“Отначалото тръгнахме с идеята да представим директорите на Българската Национална библиотека повече във визия, отколкото с текст, но в периода на проучването се оказа, че

 


за много от тях хората нищо не знаят - разказва тя  специално за читателите на ZonaZdrave. За тях не е писано до сега и животът им остава скрит зад завесата на времето. И затова нещата се изместиха – съсредоточих усилията си да открия какво са правили тези хора  от своето назначение до напускането си, как са се отнасяли към библиотеката, какво са направили за промяната в нейния статут, какви са били техните идеи и как са виждали бъдещето й. Получи се нещо интересно – може би не чак толкова пълно, колкото би трябвало, но и времето , с което разполагах не беше кой знае колко много – само три месеца. Така че в крайна сметка се получи един труд, в който наред с разказите за тези хора, които са свързани с библиотеката и които са я ръководили в определен момент от живота си, са показани и изобразителни материали, свързани с тях. 
Хубаво е, че се намериха портретите на всичките директори, 31 на брой – от първия, Георги Кирков, до проф. Боряна Христова - директорът, който в момента изпълнява тази длъжност. Това са не само техните персонални портрети, но и портрети, които показват моменти от живота им в библиотеката. За да бъде още по-пълно изданието, за да могат хората да се запознаят, да придобият един по-пълен поглед върху библиотеката, дейността й, същността й и мястото й в нашето общество, съм показала и част от най-ценните притежания на Националната ни библиотека – един Евтимиев служебник, Бусинското евенгелие,  Венецианските издания... Все свързани по някакъв начин с дейността на някой от тези 31 директори, всеки от които има отношение към българската наука, към просветата, към културата. Съдбата им е различна, престоят им на директорското място също. Някои от тях наистина ръководят библиотеката много кратко време – като Петко Рачов Славейков , който е бил директор за по-малко от месец. За не много време директор е и Константин Иречек, който макар и чужд поданник, е считан от нас за българин, защото има изключителен принос към нашия народ. За кратко време ръководи библиотеката и Давид Панаьотов от Велико Търново. Стоян Заимов също не за далго е директор на библиотеката – той обаче не успява да се справи с тежките задачи, които стояли пред нея тогава, може би защото поема прекомерно много обществени задължения, свързани с изграждането на паметници, посветени на Руско-Турската война.
 Много интересен директор е Райчо Райчев. За него почти никой нищо не знае. Той е съден от Народния съд и умира в неизвестност. Аз успях обаче да намеря информация и за неговата работа. В нашите фондове се пазят материали, свързани с порцеса и делото срещу него. И от тях ми стана ясно, че независимо от обвиненията, че неговото бездействие е станало причина библиотечно имущество да загине по време на бомбардировките, този човек от 39-та година - от началото на военните действия непрекъснато пише до Министерството на Народното просвещение / тогава библиотеката не е била самостоятелна институция, а била на подчинение на това министерство и ръководството й не е могло нищо да предприеме, без съответното разрешение на въпросното министерство и неговия министър/. Райчо Райчев непрекъснато е изпращал искания и предложения как да се опази имуществото на Народната библиотека, какво да се направи. Искал е да бъде командирован из страната, за да търси подходящо място, най-вече манастири, в които да се евакуират книгите на библиотеката, за да бъдат съхранени. Но не му разрешили. Независимо от това, той успява да направи всичко, което е било по силите му и когато падат бомбите върху библиотеката и тя изгаря заедно с музея на Иван Вазов, тогава в предверието са били оставени само каталозите и дублетните издания на периодичните списания. Ако са се вслушали навремето в гласа на Райчо Райчев, всичо е щяло да бъде спасено. Благодарение на него най-ценните неща – старопечатните книги, ръкописите, книгите и архивите са били спасени - архивът на Българското Възраждане също.
- И вместо признателност този човек е злепоставен, съден...
- Той е бил подложен на истински терор. Има един момент, в който дори и адвокатът му се отказва от него и той, подпомогнат единствено от съпругата си, е трябвало да събира документи за свое оправдание, да се бори, да доказва, че е направил всичко, което е могъл. Можете да си представите какво му е коствало това. Хубаво е, че споменът остава, и след толкова години ние сме благодарни на този човек за това, което е направил тогава. Разказът за него описва точно тези негови битки – как се опитва да намери камиони, да намери хората, които да му помагнат, как падат бомбити и как вижда горящата сграда. Това е много тежка участ – да работиш в библиотека, да знаеш какво се пази вътре и пред очите ти всичко да пламне. И да изгори. Добре че справедливост рано или късно има.
- Сигурно сте попаднали и на още много изненадващи факти?
- Общо взето цялата книга беше изненада за мен, защото аз тръгнах от позицията, чрез снимки да покажа историята на директорите на Народната библиотека. Самата аз работя със снимки и с историческа фотогарфия – това е моят професионалн живот и затова така виждах нещата в самото начало. Но в последствие разбрах, колко малко знаем за тези хора. Ето Пенчо Славейков например – ние го познаваме като поет, но не го познаваме като директор на библиотеката. А той се оказа един истински библиотечен рицар, който има собствена визия за това как трябва да се развие библиотеката. И той води битки, отстоява ги доколкото може; опитва се да разчупи клишетата, опитва се да се пребори за нова сграда на библиотеката. Тя в началото се помещава в Биюк Джамия,  но преминава с времето през различни постройки.  Нито една от тях обаче не е била подходяща, не е била направена съгласно изискванията за една национална библиотека - това са били или сгради под наем, или сгради, които по някакъв начин са пригодени за библиотека. Може би има хора, които знаят, че така наречената сега градинка "Кристал" пред Военния клуб, е била определена за построяване на Народна библиотека – тя трябвало да се издигне с част от парите на фондацията на братята Евлоги и Христо Георгиеви и да събере под един покрив еднографския и историческия музей, за да се оформи като един културен център. Един от първите директори на библиотеката, Константин Иречек, също мечтаел за това. Той си представял, че от Биюк Джамия може да бъде изградена една прекрасна библиотека и около нея да се изгради министерството на народното просвещение. Там да се създадат и други културни институции. Ако сега, близо 130 години по-късно  погледнем, ще видим, че тази мечта донякъде е реализирана – Националната библиотека, до нея Софийския университет, отсреща е Художествената академия, малко по-нагоре е най-големият православен храм на София “Свети Александър Невски”.
- Откога я има тази сграда - на днешната Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”?
- За да отговоря, пак трябва да се върна към времето, когато директор на библиотеката е Райчо Райчев. Тогава тя се е намирала на бул. Раковски и вече се е задъхвала от теснотия. И понеже непрекъснато се е говорило, че трябва да се построи нова сграда, Райчо Райчев успява да издейства територията на бившия Царски манеж за строеж на библиотека. И започва изграждането. Но по време на бомбардировките и тази издигната до някъде сграда е засегната. След 1944-45 -та година, вече по времето на директор Тодор Боров, с много усилия и работа, тя е завършена в този си вид,  в който е сега. 


 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България