Начало arrow Любопитното arrow ЧУДНИЯТ СВЯТ НА ПАЯЦИТЕ
 
Saturday, August 30 2014
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ЧУДНИЯТ СВЯТ НА ПАЯЦИТЕ Печат Е-мейл
10 Jan 2009

ImageОт 10-ти до 17-ти януари можете да надникнете в него – показал го е д-р Стоян Лазаров във фоайето на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките. Изложбата се нарича "Музей на паяка".
“Това е една моя много стара идея, уточнява д-р Лазаров. Над 15 години работя над тази голяма група животни – паяците. И в един момент реших, че съм им длъжен. Започнах да мисля какво да направя, че повече хора  да разберат какви животни са те. А паяците всъщност имат изключително интересно поведение. Дълго време мислих, докато един ден видях, че има една   младежка инициатива, която финансира  такъв тип проекти. Това е програмата  „Младежта 

в действие”. Тя дава  европейски пари и целта беше да се обединят известен брой млади хора, да им бъде разказано, да бъдат обучени в областта на науката за паяците, и те вече от своя страна да направят тази композиция “Музей на паяка” .Така и обществеността ще се запознае с тази група животни, защото много хора изпитват неприязън към паяците. Има една сентенция - „Има ли нещо по-страшно от паяците” и отговорът е : Да – невежеството”. Защото човек, когато знае, когато е запознат с тези животинки, няма да изпитва страх и няма хората да ги избиват в къщите си. Малко хора знаят, че паяците са едни от най-старите съквартиранти на човека. Още в пещерната епоха, когато човек е обитавал пещерите, те са били негови съквартиранти, и това съжителство продължава и до ден днешен. Неуморните плетачи на паяжини ги има във всеки дом. И добре, че ги има, защото те помагат много в борбата с хлебарките, досадните комари и мухите.
-А какво представлява този т.н. музей на паяка? Какво съдържа?
-Самата композиция представлява едно табло с 54 въртящи се елемента, където на български и на английски се дава  различна информация за паяците и хората. Така те могат да се запознаят с отделни видове български и тропически паяци, както и с особеностите , свързани с тяхното зрение и поведение. Паяците имат много интересно поведение - паякът “Доломедес” например е записан в червената книга на България. Той може да бяга по водната повърхност и се храни с малки рибки, попови лъжички и водни насекоми.  Голям е и  е много атрактивен паяк. Показваме и други защитени видове в композицията. За хората обикновено голям интерес представлява паякът “Черната вдовица”, затова за нея съм отделил две табла. Всички обикновено се чудят защо този паяк се нарича така и защо само той е отровен за хората. А това е характерно за него, защото той има много интересно поведение. Трябва да се знае, че отровата на всички паяци е предназначена главно за безгръбначни животни - единствено черната вдовица е опасна за хората. Когато женската  от този вид снася яйцата си, тя задължително влиза в дупката на гризач и там отлага пашкулите със своите яйца. За нея гризачът е неприятен досадник, затова тя го ухапва и той умира за около няколко минути. Другото интересно нещо при този паяк е, че женската сама се обрича на вдовство. Обикновено при нея се събират няколко мъжки да я ухажват и когато единият мъжки надделее над другите и започне момента на популация, тя пред погледа на всички други мъжки го изяжда. Мъжките паяци от други видове обаче не остават по-назад. Те също имат своите начини на отмъщение спрямо женската - например след популация някои мъжки циментират половият отвор на женската / епигината/, за да не може никой друг мъжки паяк да я оплоди.
 И въобще в царството на паяците има какви ли не случки. Например мъжкият паяк „Пизаура” – един от най-разпространените паяци в България, има много интересно поведение. Когато започва своите брачни танци, той улавя една муха опакова я в паяжина и я поднася като подарък на женската. И докато тя се наслаждава на поднесената вкуснотия, той се възползва от този момент и се съвъкуплява с нея. М ного от случаите обаче този паяк се опитва да хитрува - вместо да донесе истински подарък със сочна хубава муха вътре, той изяжда вкусната част от мухата, опакова с паяжина само нейните остатъци и докато женската се усети, той си е свършил сексуалната работата. Освен че тези паяци са големи свалячи, те се грижат и за поколението си. Някои паяци увиват яйцата си в пашкули и ги носят на гърба си. След като се родят малките, те непрекъснато ги разнасят  със себе си. Други са така устроени, че стават храна за своето поколение. Много е интересен и паякът Brachypelma boechmei. Той е донесен у нас от Южна Америка и името му няма превод на български. Женската от този вид не хапе и не е отровна, но ако някой я ядоса, тя мигновено започва да изстрелва към него косъмчета от корема си. Особено е неприятно усещането, ако ви улучи такъв космат патрон.
-Вие имате и свои открития
-Аз съм открил и описал около десетина вида паяци – нови за науката. Първият вид, който открих и описах е от най-едрите български паяци. Той носи името на моя приятел Марио Алангуров,дащото той ми донесе първото количество от научния материал за това животно. След него описах други два нови вида , които открих в Средна гора - първият е кръстен на моя пръв учител д-р Христо Делчев -“Хърпактея Делчева”, а вторият съм нарекъл „Хърпъктея Средногора”. Последствие ми хрумна една идея и започнах да назовавам новите видове, които откривах, на български владетели, за да може научната общност в нашата област да се запознае с българската история и да научи за нашето славно минало. Така се появиха “Хърпактея Аспарухи”, “Хърпактея Кубрати”, “Хърпактея Круми моменти” и “Хърпактея Тервели”. Имам и един описан вид, малко като урок по история към моите приятели от Македония - “Хърпактея Самуили”, защото в етимологията на всяка статия авторът описва защо кръщава този вид така. И аз съм написал, че този вид носи името на великият български цар Самуил.
 Аз главно се занимавам със семейство “Дездериде” и видът, по който работя е род хърпактея. Хърпактея означава пират на латински. Това са едни много интересни паяци, които обитават земната постилка. Те не се виждат много често навън – срещат се под камъни или дълбоко в земята. В момента с моя колега Павел Стоев от природонаучния музей работим по един проект за изследване на подземната фауна и поставяме едни специални капани наричат се MSS капани – това е една тръба, дълга един метър, която се забива на тази дълбочина в земята. Така успяваме да уловим голяма част от животните, които обитават пещерите и които са характерни за горния почвен слой. Паяците от това семейство доста често падат в тези капани – т.е. те обитават точно тази част и друго характерно за тях е, че някои са специализирани ловци като наприме “Диздера прохота” – тя се е специализирала да ловува изцяло мокрици. И общо взето не се храни с абсолютно нищо друго – има снимка как яде мокрица. Наякои от тях предпочитат други животни, с които малко паяци се хранят – например мравките. Те идеално ги имитират, използват мимикрията и се хранят с тях. Влизат в самите мравуняци, защото се правят да приличат на мравки и там, необезпокоявани от никого, си хапват до насита.
Има и видове, които се срещат в човешките жилища. Много интересен е и паякът шивач - в северните части на България той живее в човешките жилища, а на юг живее навън. Той успява с едни специални жлези, които изпускат лепкава течност да залепи мухата, като буквално я зашива – просто прави една интересна шевица и после отива и я изяжда.
Двама мои приятели художници – Николина Колева и Асен Игнатов са нарисували паяци, които са истински произведения на изкуството. Специално за проекта Асен нарисува тигровия паяк, а другите са от паяците, които той е рисувал за червената книга на България. А двете картина на Николина са с паякът Александра – паякът, който точно аз съм описал и носи името на моята съпруга. 
Какъв ли е нравът на Александра!?


 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs
tinki winki

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България