|
 “Дислексията не е болест, а състояние - категорична е проф. Ваня Матанова. Децата с дислексия виждат света по особен начин.
- Кой е първият знак за това?
- Първият знак за това е т.н. специфично нарушение на способността за учене.
- Как може да се разпознае?
- Като се направи диагностика. Но за да се направи такава диагностика, родителите трябва да могат да видят, че детето има проблем и да го заведат на специалист.
Смята се, че ако едно дете не може да се научи или има някакви трудности при овладяване на грамотността, то непременно е умствено изостанало. А често това си е просто дислексия. Говорим за специфични нарушения на способността за учене. При дислексията трудностите в придобиването на грамотност не се дължат на умствена изостаналост, говорни увреди и тежки емоционални разстройства. Те не се влияят и от средата за обучение, нито от програмата, по която се води то. Това означава, че въпреки доброто обучение, въпреки факта, че детето е с нормален коефициент на интелигентност, въпреки че вижда и чува, то не може по общоприетия начин да придобие умения за грамотност – да чете, да пише, да смята, да разпознава часовника, да учи чужди езици..
Според статистиката такива проблеми имат 10 % от децата по света, но у нас те са много повече.
- Защо има такава разлика? Имате ли обаснение за това?
-Едното от обясненията е, че дислексията много трудно се разпознава и по тази причина се изпуска периода, през който би могло превантивно да се действа, за да не се стигне до нея. За съжаление и световната практика е такава. Тези деца обикновено ги смятат за невъзпитани, за деца с нарушено внимание, за деца, които са буйни… а те имат проблем с обработка на информацията и затова стават такива. А в същото време методиката за обучение е една. И какво се получава на практика – ако има дете, което има някакви нарушения в зрителното възприятие няма никакъв смисъл това дете да го карате сто пъти да напише някаква дума, защото то и стоте пъти ще я направи грешно – то просто така я вижда. Това е знак, че този начин за обучение, зрителния, трябва да бъде изключен от ограмотяването му.
Или обратно – ако едно дете трудно различава близки по акустичната си характеристика звукове, няма смисъл да му диктувате и да го карате да пише определена дума, защото то я възприема погрешно. Този начин на ограмотяване също трябва да бъде изключен. Затова такива деца не могат да се обучават по общоприетия начин. И в никакъв случайне трябва да мислим, че четенето, писането и за смятането са единствените проблеми на тези деца.
Представете си едно дете втори–трети клас, даже четвърти, което всеки ден е обект на присмех и всеки ден преживява неуспех. И то в периода, в който шестиците в училище са важно нещо. Това не е десети, единадесети клас, когато и да имаш двойка, можеш да се похвалиш с това. При големите това не е толкова важно, но при малките не е така. Те постоянно преживяват неуспех, те са различни, не като повечето, не са в статистическата норма като другите деца на тази възраст. И това ги води до ниска самооценка, до неадекватено мнение за самите тях – те имат ниско мнение за себе си. И това ги отделя от другите. Формира у тях други качества на характера и от там идва другят тип поведение. Затова много често те са хиперактивни, за да привличат вниманието на другите. След като не могат с това, с което другите успяват, те търсят друг начин. И може би това, че дислексията рефлектира и в емоционалното, и в поведенческото , и в социалното им поведение, дава основание и на учители, и на родители, да ги наричат невъзпитани, лоши и какви ли още не. А в основата на техните изяви всъщност са тези техни трудности с придобиването на грамотност.
Тези неща в зависимост от възрастта се променят и задълбочават - децата започват често да казват, че ги боли корема, че ги боли глава, за да си останат в къщи, за да не преживеят поредната обида и поредния неуспех. Между 5-ти и 7-ми клас те започват да се държат като клоуни, бягат от училище и вече в горния курс може да се стигне до грубост, до приобщаване към съмнителни приятели.
-Коя е правилната помощ в такъв случай?
-За тях е нужна извънучилищна форма на обучение, за да се подкрепят и детето да си каже – аз не съм глупав, аз мога да рисувам, мога да пея, мога да бъда отличен фотограф, моден дизайнер, мога да се занимавам с музика, независимо от това, че аз имам някакво затруднение, когато трябва да чета, когато трябва да пиша и да смятам. Мога още много неща, които другите не могат. И това е вярно – тези деца често са много надарени, занимават се с изкуство, имат различни дярби. Но някой трябва да им помогне да повярват в себе си, да открият своето можене и да вървят напред с него. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Споделен опит
.Синът ми е в четвърти клас. Той е с хиперкинетичен синдром. В началото, когато започнахме занимания с него - почти на 5 години - имаше моторна алалия, увреден център на Брок, дислексия - фонетична, аграматична, свързана с трудности в четенето и най-вече свързването на звуковете в срички, а от там в думи и изречения, дисграфия - трудности в писането и диктовки , дискалкулация - нарушения в абстрактно-логическото мислене и трудности в математиката. В първи клас беше кошмар - трябва да сте наясно, че в нормалното училище учителите не знаят как да работят с деца с проблеми - не са наясно с изредените по-горе дислексия, дисграфия, дискалкулация и най-често, когато едно дете има такива трудности в обучението, според тях е "бавноразвиващо" и не е за тях. Изобщо не им се занимава и по всякакъв начин искат да премахнат тези деца от класовете си. Създават проблеми и на ресурсните учители - пречели им. От четвърти клас вече имаме ресурсен учител и за мен е много добър помощник, но трябва да знаете, че вие сте основния учител на своето дете. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В Русе вече работи първият център за деца с дислексия.
Нарекли са го „Ателието на Леонардо”. Негов основател е г-жа Жасмина Йонкова. Децата, които го посещават, са от цялата страна и са около 20 на брой. Заниманията с тях са през почивните дни, за да могат родителите да ги водят.
„Ателието на Леонардо” развива творческите умения на деца с дислексия.
Установено е, че при децата страдащи от дислексия, са силно развити креативните умения. Именно затова арт-терапията е един от най-успешните методи за преодоляване на това състояние. „Ателието на Леонардо” предвижда да развива тези дарби у децата чрез работилници по рисуване, мода, фотография, спорт и музика.
За целите на инициативата в терапията на децата, със своя талант и умения участват активно редица водещи в своята област популярни имена:
мода - Виргиния Здравкова;
флейта – Теодосий Спасов;
фотография - Дилян Марков;
изкуство - Борис Десподов;
музика - Митко Кърнев и Дидо от Д2;
готварство - Иван Матев(Супер Любо) и спорт – Симона Пейчева. Инициативата „Ателието на Леонардо” се реализира по проект на центъра, финансиран от БТК и ще продължи 3 години. Идеята е чрез арт-терапия да се повлияе състоянието на децата
В момента се работи по разкриването на национална телефонна линия за консултации на хора с дислексия.
Съветници на проекта са изявените професионалисти в областта на психологическите и педагогическите науки у нас проф. Ваня Матанова и проф. Георги Бишков.
|
Тялото 
