Начало arrow Тялото arrow ДИСЛЕКСИЯ - КАКВО ЗНАЕМ ЗА НЕЯ
 
Thursday, October 23 2014
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ДИСЛЕКСИЯ - КАКВО ЗНАЕМ ЗА НЕЯ Печат Е-мейл
24 Jan 2009

 Image“Дислексията не е болест, а състояние - категорична е проф. Ваня Матанова. Децата с дислексия виждат света по особен начин.
- Кой е първият знак за това?
- Първият знак за това е т.н. специфично нарушение на способността за учене.
- Как може да се разпознае?  
- Като се направи диагностика. Но за да се направи такава диагностика, родителите трябва да могат да видят, че детето има проблем и да го заведат на специалист. 


Смята се, че ако едно дете не може да се научи или има някакви трудности при овладяване на грамотността, то непременно е умствено изостанало. А често това си е просто дислексия. Говорим за специфични нарушения на способността за учене. При дислексията трудностите в придобиването на грамотност не се дължат на умствена изостаналост, говорни увреди и тежки емоционални разстройства. Те не се влияят и от средата за обучение, нито от програмата, по която се води то. Това означава, че въпреки доброто обучение, въпреки факта, че детето е с нормален коефициент на интелигентност, въпреки че вижда и чува, то не може по общоприетия начин да придобие умения за грамотност – да чете, да пише, да смята, да разпознава часовника, да учи чужди езици..
 Според статистиката такива проблеми имат 10 % от децата по света, но у нас те са много повече. 
- Защо има такава разлика? Имате ли обаснение за това?
-Едното от обясненията е, че дислексията много трудно се разпознава и по тази причина се изпуска периода, през който би могло превантивно да се действа, за да не се стигне до нея. За съжаление и световната практика е такава. Тези деца обикновено ги смятат за невъзпитани, за деца с нарушено внимание, за деца, които са буйни… а те имат проблем с обработка на информацията и затова стават такива. А в същото време методиката за обучение е една. И какво се получава на практика – ако има дете, което има някакви нарушения в зрителното възприятие няма никакъв смисъл това дете да го карате сто пъти да напише някаква дума, защото то и стоте пъти ще я направи грешно – то просто така я вижда. Това е знак, че този начин за обучение, зрителния, трябва да бъде изключен от ограмотяването му.
Или обратно – ако едно дете трудно различава близки по акустичната си характеристика звукове, няма смисъл да му диктувате и да го карате да пише определена дума, защото то я възприема погрешно. Този начин на ограмотяване също трябва да бъде изключен. Затова такива деца не могат да се обучават по общоприетия начин. И в никакъв случайне трябва да мислим, че четенето, писането и за смятането са единствените проблеми на тези деца.
Представете си едно дете втори–трети клас, даже четвърти, което всеки ден е обект на присмех и всеки ден преживява неуспех.
И то в периода, в който шестиците в училище са важно нещо. Това не е десети, единадесети клас, когато и да имаш двойка, можеш да се похвалиш с това. При големите това не е толкова важно, но при малките не е така. Те постоянно преживяват неуспех, те са различни, не като повечето, не са в статистическата норма като другите деца на тази възраст. И това ги води до ниска самооценка, до неадекватено мнение за самите тях – те имат ниско мнение за себе си. И това ги отделя от другите. Формира у тях други качества на характера и от там идва другят тип поведение. Затова много често те са хиперактивни, за да привличат вниманието на другите. След като не могат с това, с което другите успяват, те търсят друг начин. И може би това, че дислексията рефлектира и в емоционалното, и в поведенческото , и в социалното им поведение, дава основание и на учители, и на родители, да ги наричат невъзпитани, лоши и какви ли още не. А в основата на техните изяви всъщност са тези техни трудности с придобиването на грамотност.
 Тези неща в зависимост от възрастта се променят и задълбочават - децата започват често да казват, че ги боли корема, че ги боли глава, за да си останат в къщи, за да не преживеят поредната обида и поредния неуспех. Между 5-ти и 7-ми клас те започват да се държат като клоуни, бягат от училище и вече в горния курс може да се стигне до грубост, до приобщаване към съмнителни приятели.
-Коя е правилната помощ в такъв случай?

-За тях е нужна извънучилищна форма на обучение, за да се подкрепят и детето да си каже – аз не съм глупав, аз мога да рисувам, мога да пея, мога да бъда отличен фотограф, моден дизайнер, мога да се занимавам с музика, независимо от това, че аз имам някакво затруднение, когато трябва да чета, когато трябва да пиша и да смятам. Мога още много неща, които другите не могат. И това е вярно – тези деца често са много надарени, занимават се с изкуство, имат различни дярби. Но някой трябва да им помогне да повярват в себе си, да открият своето можене и да вървят напред с него.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                                              Споделен опит

.Синът ми е в четвърти клас. Той е с хиперкинетичен синдром. В началото, когато започнахме занимания с него - почти на 5 години - имаше моторна алалия, увреден център на Брок, дислексия - фонетична, аграматична, свързана с трудности в четенето и най-вече свързването на звуковете в срички, а от там в думи и изречения, дисграфия - трудности в писането и диктовки , дискалкулация - нарушения в абстрактно-логическото мислене и трудности в математиката. В първи клас беше кошмар - трябва да сте наясно, че в нормалното училище учителите не знаят как да работят с деца с проблеми - не са наясно с изредените по-горе дислексия, дисграфия, дискалкулация и най-често, когато едно дете има такива трудности в обучението, според тях е "бавноразвиващо" и не е за тях. Изобщо не им се занимава и по всякакъв начин искат да премахнат тези деца от класовете си. Създават проблеми и на ресурсните учители - пречели им. От четвърти клас вече имаме ресурсен учител и за мен е много добър помощник, но трябва да знаете, че вие сте основния учител на своето дете.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


          В Русе вече работи първият център за деца с дислексия. 
Нарекли са го „Ателието на Леонардо”. Негов основател е г-жа Жасмина Йонкова. Децата, които го посещават, са от цялата страна и са около 20 на брой. Заниманията с тях са през почивните дни, за да могат родителите да ги водят.
„Ателието на Леонардо” развива творческите умения на деца с дислексия.
Установено е, че при децата страдащи от дислексия, са силно развити креативните умения. Именно затова арт-терапията е един от най-успешните методи за преодоляване на това състояние. „Ателието на Леонардо” предвижда да развива тези дарби у децата чрез работилници по рисуване, мода, фотография, спорт и музика. 
За целите на инициативата в терапията на децата, със своя талант и умения участват активно редица водещи в своята област популярни имена: 
мода - Виргиния Здравкова; 
флейта – Теодосий Спасов; 
фотография - Дилян Марков; 
изкуство - Борис Десподов; 
музика - Митко Кърнев и Дидо от Д2; 
готварство - Иван Матев(Супер Любо) и спорт – Симона Пейчева. Инициативата „Ателието на Леонардо” се реализира по проект на центъра, финансиран от БТК и ще продължи 3 години. Идеята е чрез арт-терапия да се повлияе състоянието на децата
В момента се работи по разкриването на национална телефонна линия за консултации на хора с дислексия.
Съветници на проекта са изявените професионалисти в областта на психологическите и педагогическите науки у нас проф. Ваня Матанова и проф. Георги Бишков.

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
tinki winki
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България