zonazdrave - НА "ТИ" С ОГЪНЯ И ВОДАТА

пожарникар, и аз продължих неговия път. Кандидатствах в София, завърших Висшата специална школа и като лейтинант постъпих на работа в пожарната в Разград. Преминал съм през всичките нива на службата – от началник на дежурен екип през инспектор и началник на районна служба.
- С какво ви спечели най-много пожарникарската работа?
- Аз много пъти съм бил в пожарната, когато баща ми работеше там. Тогава имаше едни открити противопожарни автомобили, огнеборците заставаха отстрани на автомобила – стъпваха на специални платформи и се държаха. Най-приятно ми беше да стоя там, на платформата. А да подържа за малко маркучите за вода, това беше голяма работа.Попипвал съм ги със стахопочитание. Даже съм давал дежурства наравно с баща ми, защото майка ми работеше на смени и аз все при него. Така че още от малък от всичко съм опитвал.
- Вероятно затова сега нямате страх от огън?
- Мисля, че го познавам огъня и знам, че човек може да се справи с него. На огъня може да се гледа като на живо същество. Когато те е страх от него и не го познаваш това същество, тогава е страшно.
-Той не е ли и коварно живо същество?
- Коварно е наистина. Някой път поднася и изненади. Имаше един филм “Обратна тяга” - това, което се случва в него, въпреки режисьорските трикове, е много близко до реалните условия.
- Помните ли първия си пожар?
- Помня го разбира се. Пък и кой ли не го помни?
- Къде беше?
- Той беше край едно село край Разград – Гецово. Тръгнахме да го гасим, а в екипа имаше и пожарникари, които бяха на възраст и с опит. Те се заеха да гасят пожара, а аз като новобранец, трябваше да спасявам имуществото на хората от мазето. И като съм грабнал в цялата бъркотия едно каче със зеле и като го катеря по стълбите навън, и като го стискам ... После беше голям смях.
- А кога беше най-страшно – от всичко преживяно до сега?
- Страшно е, когато в пожара има деца. Това е най-трудно. А иначе така съм си казвал: “И този път се отървахме.” Спомням си един случай ... около 5 тона пропан-бутан беше изтекъл от повреден кран на земята и беше се образувало езеро. Пропан-бутана замръзнал. С един колега тогава преминахме през езерото, за да спрем крана. И мислехме, че сме взели всички мерки за безопасност, за да не се взриви облака над езерото, защото то се образува облак. И чак тогава видяхме електричката, която мина наблизо, но добре че нищо не се случи и се отървахме. То по време на пожар трудно се мисли – гледаш да спасяваш, да гасиш. Гасили сме и горяща цистерна с бензин във влакова композиция. Трябваше да разкачваме вагони, да ги избутваме на ръка... да гасим в същото време и цистерната, която всеки момент можеше да се взриви и да стане страшно, защото в района имаше и петролна база. В такива моменти наистина нямаш време да мислиш. После като се приберем в пожарната – там има едно кътче с една чешмичка и една пейка, сядаме, отдъхваме и си казваме:”И тоя път добре си свършихме работата”.
- В къщи треперят ли Ви много?
- Те си знаят. Притесняват се разбира се. Особено вечер като ни вдигнат под тревога и направо трябва да излетя от леглото понякога, звънят... питат. Аз даже по едно време им забраних да звънят, но ... после пък си мисля, че всеки така би постъпил.
- Как разтоварвате в свободното време след толкова напрежение?
- Имам си пчели. Те не търпят нервни хора – наказват ги с ожилване. И щеш не щеш трябва да се успокоиш. Там се вижда какво нещо е добрата организация. Ако и в нашия свят имаше тяхната организация на живота в кошера, нямаше да имаме никакви проблеми.Те се трудят както трябва, имат йерархия, спазват правилата...
- А време за семейството остава ли?
- Остава. Като се разпредели правилно ...стига за всичко и за всички.