Специалистите по винарство и винопроизводство са категорични, че само след 4-5 години, младите ни лозови насаждения ще наберат сили и тогава ще дойде ред на българският звезден миг – на винените балове пред нашите бели и червени Пепеляшки ще има тълпа от обожатели и то не какви да е, а претенциозни и заможни ценители на пенливата гроздова напитка. И то напитка от сой, защото България има закон за винопроизводството още от ХІХ-ти век.

   "Създаването на българското законодателство в областта на винопроизводството започва веднага след Освобождението от Турско робство с един декрет на Александър Батемберг, с който той стимулира производството на вина и отглеждането на лозови насаждения – разказва г-жа Неда Проданова, председател на клуб "Дегустационен форум".
   През ХХ век има няколко частични промени в това законодателство – през годините 1931 – 1934, но сериозният закон за виното е създаден 1978 година. Обстоятелствата го налагат - точно тогава България започва отново да изнася качествени вина за Европа и по тази причина страната ни, в лицето на ДСО “Винпром” тогава, била длъжна да се съобрази с европейските изисквания. И ние сме ги спазвали оттогава до едно. И сега, когато започнахме да правим закона за виното, т.е. да го хармонизираме с европейското законодателство през 1992г, си дадохме сметка, че всички директиви на европейската комисия по отношение на виното, са били известни на ръководството на тогавашното обединение “Винпром”, включително и районите на България, селищата и местностите, които могат да бъдат използвани като наименования на вино с произход - т.е. за качествени вина. Общо взето във всички страни законите за виното касаят предимно производството на качествените вина – при тях изискванията са изключително високи. Качествено вино употребявам в смисъл на една правна юридическа категория за вина от определени райони с определен минимум качества, които подлежат на един изключително строг контрол от държавните контролни институции. Наистина в момента имаме около 138 изби, които произвеждат и предлагат качествени вина, но има и изби, които са в процес на изграждане. Интересното е, че съвсем е правилна насоката да се изграждат малки изби /или сравнително малки/. Какво значи малка изба? Малка изба значи да произвежда 500-600.000 хиляди бутилки годишно. Всъщност това са избите, които ще произвеждат вината с впечатляващите качества – тероарните вина. Това са вина с качества, които съответстват на микрорайона. Такива вина, които всеки консуматор ще хареса и ще ги заобича. А ако ги заобича такива, каквито са, и следващите години ще разчита на това, че като купи това вино , то ще отговаря на неговите представи, на неговите спомени за виното, което той е харесал. Аз не мога да твърдя, че познавам дейността на всички изби. Това, с  което се занимавам в момента е да дегустирам вина от пазара, да познавам всяка изба какво може да направи – и добро, и лошо. Само с дегустация се занимавам в последните 10 години, а с вино се занимавам 40 години".
- Какво значи да си дегустатор?
- Това е едно умение- да можеш да дегустираш, да описваш виното, да го оценяваш. Да познаваш вината. За да можеш да дегустираш, трябва да имаш много опит. Трябва да се занимаваш едва ли не постоянно с това. Да формираш така наречената сетивна памет, да формираш критерии за високо качество. Това е една работа, която за мене лично е изключително интересна, свързана със сетивност, с теоретични познания, с итерес, с любопитство към това, което се предлага. Последните 10 години за мое щастие това е моята работа и моето хоби едновременно.
- Учи ли се това нещо или  е въпрос на вроден усет, на дарба някаква?
- Учи се разбира се. Трябва да има една основа, една подготовка; самото приучване към дегустация е нещо, което се учи – как да създадеме тези асоциации в мозъка, как да създадеме тази сетивна памет.
- Подготвя ли някой дегустатори в момента? Как става?
- Чрез "Бакхус" се организират курсове и аз там по определена програма провеждам курсовете по дегустация. Бих казала, че една част от хората, които участват в бизнеса с виното са тръгнали точно от този курс – има търговци на едро, има ресторантьори,  които са се учили в този курс. Има и хора, които имат природен интерес към виното. Те дегостират различни вина и може би могат да кажат на първа ръка за какво става въпрос. Но не можеш да се ангажираш с преценка, затова защото на първо место, хората, които обичат виното, обичат определен тип вино. А тогава не може да се дегустира. Тогава човек е деформиран по някакъв начин от собствения си вкус, от собствените си изисквания към виното. А деустацията, макар че е субективен метод, всъщност тя трябва да се обективизира чрез приучване на сетивата – т.е. не можем да кажем, че най-хубавото каберне в света примерно произхожда от Напа Вале и Калифорния. Ако кажем това, значи не можем да оценим австралийското каберне-совиньон, френските вина каберне-совиньон. Трябава да имаме създаден един критерий, една база данни.
  - За колко време се усвоява минималната база данни?