Начало arrow Любопитното arrow На здраве за здравето на българското вино
 
Friday, October 20 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
На здраве за здравето на българското вино Печат Е-мейл
25 Feb 2007
 Image
   Същотото това вино, без което не минава нито един тъжен или весел момент в живота ни - пием го, когато се раждат децата ни; пием го, когато за последно изпращаме близките си, когато вдигаме сватби , когато празнуваме именни и рожденни дни; когато светлина е прекосила живота ни и душата ни се усмихва; пием го с приятели, близки и роднини – понякога с повод, понякога без повод - може би, защото от време оно, то е вплело вкуса и цвета си в дните ни, предало им е силата и енергията си , а ние от своя страна му отвръщаме с най-топлите си чувства, стихове, песни  и... любов.
   А сега то зрее и отлежава в 183 български винарски изби. Много от тях ще опитат късмета си в битката за пазарите на ЕС и сигурно ще има такива, които ще се класират за тях от раз. Другите ще продължават да се пробват,  докато изгрее и тяхната звезда.

   
 Специалистите по винарство и винопроизводство са категорични, че само след 4-5 години, младите ни лозови насаждения ще наберат сили и тогава ще дойде ред на българският звезден миг – на винените балове пред нашите бели и червени Пепеляшки ще има тълпа от обожатели и то не какви да е, а претенциозни и заможни ценители на пенливата гроздова напитка. И то напитка от сой, защото България има закон за винопроизводството още от ХІХ-ти век.  Image

   "Създаването на българското законодателство в областта на винопроизводството започва веднага след Освобождението от Турско робство с един декрет на Александър Батемберг, с който той стимулира производството на вина и отглеждането на лозови насаждения – разказва г-жа Неда Проданова, председател на клуб "Дегустационен форум".
   През ХХ век има няколко частични промени в това законодателство – през годините 1931 – 1934, но сериозният закон за виното е създаден 1978 година. Обстоятелствата го налагат - точно тогава България започва отново да изнася качествени вина за Европа и по тази причина страната ни, в лицето на ДСО “Винпром” тогава, била длъжна да се съобрази с европейските изисквания. И ние сме ги спазвали оттогава до едно. И сега, когато започнахме да правим закона за виното, т.е. да го хармонизираме с европейското законодателство през 1992г, си дадохме сметка, че всички директиви на европейската комисия по отношение на виното, са били известни на ръководството на тогавашното обединение “Винпром”, включително и районите на България, селищата и местностите, които могат да бъдат използвани като наименования на вино с произход - т.е. за качествени вина. Общо взето във всички страни законите за виното касаят предимно производството на качествените вина – при тях изискванията са изключително високи. Качествено вино употребявам в смисъл на една правна юридическа категория за вина от определени райони с определен минимум качества, които подлежат на един изключително строг контрол от държавните контролни институции. Наистина в момента имаме около 138 изби, които произвеждат и предлагат качествени вина, но има и изби, които са в процес на изграждане. Интересното е, че съвсем е правилна насоката да се изграждат малки изби /или сравнително малки/. Какво значи малка изба? Малка изба значи да произвежда 500-600.000 хиляди бутилки годишно. Всъщност това са избите, които ще произвеждат вината с впечатляващите качества – тероарните вина. Това са вина с качества, които съответстват на микрорайона. Такива вина, които всеки консуматор ще хареса и ще ги заобича. А ако ги заобича такива, каквито са, и следващите години ще разчита на това, че като купи това вино , то ще отговаря на неговите представи, на неговите спомени за виното, което той е харесал. Аз не мога да твърдя, че познавам дейността на всички изби. Това, с  което се занимавам в момента е да дегустирам вина от пазара, да познавам всяка изба какво може да направи – и добро, и лошо. Само с дегустация се занимавам в последните 10 години, а с вино се занимавам 40 години".
- Какво значи да си дегустатор?
- Това е едно умение- да можеш да дегустираш, да описваш виното, да го оценяваш. Да познаваш вината. За да можеш да дегустираш, трябва да имаш много опит. Трябва да се занимаваш едва ли не постоянно с това. Да формираш така наречената сетивна памет, да формираш критерии за високо качество. Това е една работа, която за мене лично е изключително интересна, свързана със сетивност, с теоретични познания, с итерес, с любопитство към това, което се предлага. Последните 10 години за мое щастие това е моята работа и моето хоби едновременно.
- Учи ли се това нещо или  е въпрос на вроден усет, на дарба някаква?
- Учи се разбира се. Трябва да има една основа, една подготовка; самото приучване към дегустация е нещо, което се учи – как да създадеме тези асоциации в мозъка, как да създадеме тази сетивна памет.
- Подготвя ли някой дегустатори в момента? Как става?
- Чрез "Бакхус" се организират курсове и аз там по определена програма провеждам курсовете по дегустация. Бих казала, че една част от хората, които участват в бизнеса с виното са тръгнали точно от този курс – има търговци на едро, има ресторантьори,  които са се учили в този курс. Има и хора, които имат природен интерес към виното. Те дегостират различни вина и може би могат да кажат на първа ръка за какво става въпрос. Но не можеш да се ангажираш с преценка, затова защото на първо место, хората, които обичат виното, обичат определен тип вино. А тогава не може да се дегустира. Тогава човек е деформиран по някакъв начин от собствения си вкус, от собствените си изисквания към виното. А деустацията, макар че е субективен метод, всъщност тя трябва да се обективизира чрез приучване на сетивата – т.е. не можем да кажем, че най-хубавото каберне в света примерно произхожда от Напа Вале и Калифорния. Ако кажем това, значи не можем да оценим австралийското каберне-совиньон, френските вина каберне-совиньон. Трябава да имаме създаден един критерий, една база данни.
  - За колко време се усвоява минималната база данни?
-  Минималната? 20-30 часа са необходими. Един минимум вина - 80 вина, те трябва да се дегостират по определена система, за да могат да формират някакъв минимален праг, минимален обем информация, който да даде на хората възможност да преценяват виното възможно най-обективно. Ако разбира се говорим за професионално упражнено поведение, тази информация няма да бъде достатъчна в никакъв случай, защото дегустация се прави тогава, когато човек постоянно поддържа сетивата си в будно състояние и любопитни - както очите да речем. Самите професионални дегустации при създаването и отглеждането Image
 на виното са си дегустации на ниво в хода на целия процес. Има дегустации на винената критика, има конкурсни дегустации, има любителски/ хедонистични/ дегустации, търговски дегустации и на много други нива.Въобще това е едно интересно занимание. Толкова много вина има по света...Те са като човешките физиономии – имат си своите различия и своите качества.
 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България