Начало arrow Душата arrow Етаж нагоре
 
Monday, June 26 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
Етаж нагоре Печат Е-мейл
03 Mar 2007
 
 Image
  Със сигурност душата ви ще сe издигне с един етаж нагоре, а може и повече, още докато четете хайку-стиховете на Омила. Възможно е дори да стигнете още по-високо - до върха на онова дърво например, с кацналото върху него гнездо - “око към бога”
/ “Гнездо
на върха на дървото
Око към бога” /

и да огледате целия свой свят, да премислите и целия си живот до тук – да минете през детството си с мириса на мамината палачинка
/ “Ой, луна, луна,
палачинко мамина:
кой те метна там?/,

да усетите отново първото си влюбване
/”Животът ми започва с теб –
казах ли ти това
не помня”/,

да си спомните своята земна задача
/Небесна мисия:
да цъфнеш и да вържеш плод.
Просто е./,

да потърсите пътя, по който вървите към себе си.
/Път и пътник съм:
пътят ми е невидим-
у мен се вие./

   Много мъдрост и много зрялoст изпълват цялата книга  "Етаж нагоре" и ... подсказват първия въпрос към нейния автор. /А кой е той, ще трябва да отгатнете вие, читатели на "Зона Здраве", защото Омила е само псевдоним. Ще очакваме вашите отговори  най-късно до 8 март включително, чрез  посочения в контакти начин за връзка с екипа  -  ще има награди/.
- Вие откога пишете хайку и кога успяхте да достигнете  такава  зрялост?
--  Започнах 1994 година. Бях с  внуците си и дъщеря ми на море и там поетът Димитър Стефанов ми подари своята книжка “Гората на глухарчето”. Тогава аз за пръв път открих тази прекрасна форма. Това е една много демократична форма според мен. В Япония милиони пишат. Дай боже, дай боже и у нас да се даде път на хайкуто. Да се благослови... защото според мен, това е поезията на 21 хилядолетие - малко думи, минимум думи и много мъдрост, много съдържание, съчетани с едно изключително доверие към читателя. Това се отчита и в историята на японското хайку – че читателят е съавтор. Значи не трябва всичко да кажеш, а да дадеш възможност на читателя да интерпретира. Дори някой от моите триредия в книгата са без пунктуация – това е от уважение към читателя. Той сам да открива динамиката на речта и да събужда своите собствени асоциации. И просто да помисли, да си хвърли мостове към различни спомени, към най-различни случки; към всичко видяно, чуто, прочетено... И да се почувства в един изключителен свят - свят без претенции, естествен, чист, топъл...
- Това изисква много точни думи, а точните думи лесно ли се намират?
- Аз прочетох една мисиъл на Йожен Делакроа и тук в книгата съм я цитирала. Той казва, че "картините се скицират с метла, а се довършват с игла". Това е истина. Аз като завърших тази книга, докато открия кой ще ми я издаде, бродирах така да се каже – просто сама редактирах себе си. Права сте. Трябва да се намерят думите. И тука в момента си спомням казаното от великия Маркес: ”Всички ние имаме достъп до езиковото богатство на своя си роден език, но какво ще вземем и как ще го подредим – това е стила на автора – това е подбора”. Това е много важно - да намериш точната дума. Това е един много продължителен и труден процес. Когато всичко е готово, ти се струва, че е много леко, но не е така. Уверявам ви, че не е така. Например ...имам едно хайку:

”Ранното слънце
с дълги ръце ме обгръща.
Децата още спят”.

Това са едни мигове откраднати, когато децата още спят и може би този, които го е казал има нужда от ласка, от нежност и затова използва ранните часове на утрото. И аз сложих   " младото слънце"... Ето ви един, смея да кажа, еротичен подтекст. Така случайно ми дойде това. Хайкуто е стихотворение на образа и на чуството.. Знаете ли – да ви доверя нещо – дано да не стане скандално... Аз вече не мога да чета друга поезия. Във вестниците виждам много, много излишества от думи за нещо, което може да се каже с малко думи и дай боже и българските поети, които сега с едно изключително мълчание посрещат моята книга,  да ме преглътнат. Точна дума, точно чувство и точна философия са нужни, за да те разберат хората. И този вид творчество ще се търси и цени все повече и повече през забързания 21 век.”

   Всъщност самото хайку се ражда през VІІІ-ми век и дължи своята поява на остроумието на японската аристокрация. Тогава се пишело в 5 стиха и го наричали”танка”. Във висшите кръгове често се забавлявали и играели с “танка” – един започвал и казвал първите два стиха, а другият довършвал с останалите три, ако може да си ги спомни. Ако не успее, съчинявал в крачка друг край. По-късно това забавление се разпространило и сред по-бедните слоеве и те започнали да си общуват по този чудноват начин. Image 
   През ХІІІ-ХІV век се появила модата на нанизаните стихове “ренга”, а след още два века се стигнало до точните и изящни тристишия, които се пишат и до ден-днешен и то вече не само в Япония, но и много други страни в света – днес е познато английско хайку, френско, американско, руско, бразилско... Има и българско хайку. От близо 7 години ние си имаме и Български хайку клуб, който е член на Световната хайку асоциация,  заедно с още 24 държави.
Image    Днес хайку творят не само поетите – вече има визуално хайко. Художниците най-често го рисуват върху керамика. Фотографите също създават свое хайку с моментни снимки на природни и духовни пейзажи и отварят очите ни за нови светове в самите нас. С една дума хайкуто завоюва все нови и нови творчески територии. Коя ли ще е следващата!? 
---------------------------------------------------------------------------------------
   Тринадасет  от вас, уважаеми читатели, на "Зона Здраве" се обадиха за  първата ни загадка. Девет  от отговорите са верни, а четири  -  грешни.
   Наградата,книга "Етаж нагоре" с автограф от автора , чиито псевдоним е Омила,  печели Румяна Маринова  от  София. Името й е изтеглено чрез жребий.
   Омила не е псевдоним на Надя Кехлибарева, не е и на Гинка Билярска.Избрала си го е Цвета Джагарова-това е правилният отговор.
 Image

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България