Начало arrow Душата arrow КОГАТО ДУХЪТ Е МНОГО, МНОГО СИЛЕН
 
Sunday, December 17 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
КОГАТО ДУХЪТ Е МНОГО, МНОГО СИЛЕН Печат Е-мейл
29 Aug 2009

ImageКаквото и да се случи с тялото, той намира брод, проправя път и човекът, който го носи, продължава напред – пренастройва се, изравя незнайно откъде нови сили, превключва на нова програма, която запазва част от вкуса и удоволствието от любими неща и дейности и добавя нови; запазва част от мечтите, стремежа кам тях, добротата и даже усмивката... Запазва и... част от приятелите - истинските, дори намира нови и  от това бедата малко олеква. Всичко това му минава на човек през ума, докато слуша историята на алпиниста Иван Кожухаров – 40 негови 

приятели тръгват в неделя на разсъмване/30 август в 4 часа от храм-паметник “Александър Невски”/ с автобус за Шамони, за да подготвят едно поредно чудо – изкачването на връх Мон Блан , висок 4.810м, от много тежко пострадалия преди години Иван по време на тренировчно катерене на съседен връх – Пти-Дрю. Единствената жена в екипа е Ани Пенчева.
“Иван е моят герой така да се каже - споделя тя. Той е героят, който дава пример за подражание. В случай като този, невиждан и нечуван поне до сега в Европа пък и по света може би, не са толкова важни високите рекорди, високите постижения, за които сме свикнали да говорим и коментираме. В този случай такъв вид коментари  са неуместни, защото Иван влага друг смисъл във всичко това.
- Всъщност каква е историята на Иван?
- Иван беше един изключително талантлив български спортист-алпинист. През 1990г. по време на един тренировъчен лагер в Швейцария при изкачването на връх Пти Дрю върху групата се изсипва един каменопад, но от всички пострадал само той. Веднага е настанен в болница там и лекарите са категорични, че почти няма надежда той да може да живее занапред в извънболнична обстановка. Но той си казва: „Ще видим …”. Амбицира се и започва изключително упорито да работи за своето излизане от болницата. Постига го и започва да учи. Той говори няколко езика, завършва университет там и започва да работи в една швейцарска банка. В неговото състояние това нещо е геройство, даже повече от геройство.Това е пример за всеки.
- Какво е неговото състояние в момента?
- В момента той е в инвалиден стол. В тежко състояние е – не може сам да слиза от този стол, нито да сяда в него сам. Помагат му. Живее в общежитие на червения кръст заедно със сина си, който също му помага. Но не пада духом. Прави планове, има идеи… звъни на приятели, измисля невероятни неща. Той живее и работи в Женева. И в тази експедиция разчита на приятели. Без тях не би могъл… Но и те се сплотяват около него. Той има изключително мъдри послания към нас. Все едно, че ти дава поглед към живота. Всеки човек, който познава Иван, смятам, че осмисля живота си по друг начин. Аз поне винаги се питам, защо след като той успява и постига неща , които са почти невъзможни, има толкова хора, които при първата  най-елементарна трудност започват да хленчат. Наистина с приятели, но той постига невъзможни неща.
-Той първо е пробвал силата на приятелството и духа си на български върхове?

Image - Първият връх, който Иван изкачи, беше връх Мальовица, след това връх Вихрен и Мусала. И след като изкачи всички наши първенци, естествено е да се насочи към най-високия връх в Западна Европа - Мон Блан. 

- Вие кога се запознахте с него?
- Запознах се с него при изкачването на връх Вихрен, но преди това знаех за него, защото съм завършила националната спортна академия, катедра туризъм и алпинизъм.Тогава не успях да се изкача заедно с него на Вихрен, защото имах друга задача. Голяма част от хората подготвят неговото безопасно изкачване при такава експедиция.
- Промени ли се нещо във Вас самата след тази среща?
- Запомних неговия поглед към живота и хората. Той казва, че хората, в която и част на земята да живеят, са едни и същи – едни и същи неща го вълнуват, едни и същи проблеми имат. Но просто се делят на два типа – едните търсят начин да постигнат целите и мечтите си, а другите търсят оправдание, за да не ги постигнат. Когато се замислих и се опитах аз да дам определение за това какви са хората, аз намерих много голяма истина в неговите думи и определих себе си като човек, който търси начините винаги, когато имам затруднение или грижи. Определила съм се като човек, който търси начини как да постигне нещата. А търсиш ли тези начини, 100% ще ги намериш.
- Колко годишен е Иван?
- Иван е роден 1965година, на моята възраст е – 44годишен. След 19 години в това състояние, той не си е променил начина на живот, инцидентът не го е променил като човек. Даже ми се струва, че го е накарал да търси начини и сега да прави нещата, които е обичал да прави и преди. И той наистина ги прави.
- Вие сте сега в групата от 40 –те алпинисти, които ще участват в катеренето?
- Аз съм единствената жена в групата и ще се занимавам с логистиката – настаняване, транспорт, хранене – това са много сериозни неща при една експедиция. Ние сме 40 човека от България, но ще има и международно участие. Групата е голяма.
- Специално меньо ли ще им приготвите. И какво ще има за него?
- Разбира се храненето по време на експедицията зависи от различните места и различните височини, на които се намират участниците. После то зависи и от натоварването на хората. Аз съм специалист в тази област и с тези си познания ще бъда полезна в общата дейност.
- А той какво яде? За него специална храна приготвя ли се?
- Той се храни като всички нас. Освен това макар и трудно, Иван се храни сам. Аз съм организирала много спортни събития и много ми се иска да превърна тази група от 40 и няколко човека в един отбор на приятелството. Това една жена може да го направи, която е и майка при това и има един друг поглед върху събитието. Не случайно мотото на експедицията е : „силата на птиците е в крилете, силата на хората е в приятелството”.

През 2000г. Заедно със своите български приятели-алпинисти Иван изкачва Връх Мальовица , висок 2.729 м., две години по-късно той е заедно с тях на връх Вихрен –2.914м; през 2003-та – ново предизвикателство стопля душата му – той лети в тандемен полет с парапланер, на следващата година – 2004, изкачват заедно 140 метрова отвесна алпийска стена в Рила, през 2007-ма, той изкачва заедно с своите приятели връх Мон Блан дю Такюл – 4.248м / съседен на Мон Блан/. През януари тази година, всички заедно правят зимно изкачване на най-високия връх на Балканите – Мусала – 2.925м. Те дори преспиват на открито при минусови температури – една репетиция за предстоящото изкачване на най-високия връх в Алпите – Мон Блан, където също ще има едно преспиване на открито, тъй като катеренето при всички случай за Иван ще бъде в рамките на 35 часа.
 Шест от участниците в изкачването, наречено “Споделени върхове” вече са в Шамони, за да разучат обстановката, да поискат от метеоролозите една по-дълга прогноза, от която ще зависи по кой от трите варианта ще стане изкачването – най-трудният и най-интересният е по Мон Блан де Текюл. Той е приоритетен за проекта им точно защото е и най-трудният. Взависимост от маршрута, ще се построи и тактиката на изкачване. Алпинистите разполагат с три лебедки, с 200-метрови въжета за теглене на лебедките и шейната, на която ще баде Иван. Предварително една група алпинисти ще трасира целия маршрут, ще определи местата, където ще се сложат лебедките – така стъпаловидно ще се преодоляват сложните участъци от маршрута. В равнинната част ще теглят шейната с Иван, а ако има наклони ще се правят парапети за придържане при теглене на шейната. Всичко трябва да е предварително готово. За самото изкачвае на Иван са им дадени максимум 35 часа, нито минута повече. Иван няма термочувствителност – той не изпитва нито студ, нито топлина и затова с датчици ще следят за телесната му температура, за да не го изстудят. “Той ще бъде облечен в топъл екип и завит в пухен чувал и дано господ ни помага да му дадем възможност да погледне още веднъж от много, много виско Алпите и да го зарадваме” - моли се един от алпинистите от групата. А други споделят:

-След всяко едно такова ходене с Иван, аз се чувствам като пречистен. Изкачването на върховете с Иван е като ходенето на църква.
- Ценното тук е, че се събират хора, екип, в името на едни чисти идеи. Идеята за приятелството и споделянето на всички наши мечти е най-ценното в този проект.
- Другото много хубаво в тази идея е, че изведнъж разбираш, че човек не трябва да си поставя сам ограничения. Ето за някой такова нещо може да бъде немислимо – човек в неговото състояние да стигне до върха, но ето че може. И то заедно с приятели – това за мене е най-ценното.


 
< Предишна   Следваща >
Реклама
V. Milcheva
drugs

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България