С много любов започваме този проект, с много оптимизъм и много надежда. Просто защото вече не искаме да ставаме и да лягаме с лошите новини за детската престъпност, за жената, която е безработна, за майката, която излежава присъда за убийство. Този път ще се занимаваме само с жени, които през тези 18 години на прехода са създали дом, отгледали са и са възпитали децата си, запазили са работата си или са намерили нова кариера, ново поприще; които са помагали на хората около себе с. Да не мерим успеха само с броя на колите и броя на часовниците си. Налага се да премерим успеха и по друг начин - с човечността, иначе не ни чака нищо хубаво.
   Ще се оглеждаме за всички успели и все още неизвестни млади жени независимо дали живеят в България или в чужбина. Има много преуспели българки в момента в чужбина, за които ние не знаем. В този проект няма да коментираме жени от ранга на Райна Кабаиванска – големи и известни, а ще говорим за българки като една Кристалина Георгиева например / за нея научих тези дни/, която е директор на световна банка; наскоро разбрах и за една изключително млада, но номер едно вече в света оперна певица Веселина Кацарова Тя е малко известна в България и много,много известна в Миланската скала”.

А екипа на  “Зона Здраве” наскоро  научи за Ралица Чолакова – цигуларка номер едно в Канада, която само преди броени дни много успешно  представи  своя нов диск, “Душата на тангото”, в българското посолство там. Дълго уговаряхме разговор с нея по телефона и накрая успяхме да го проведем:

- От колко години живеете в Канада?
- От почти десет, но имам много труден живот като музикант, защото се опитвам да правя концертна кариера. И успявам – аз съм първата българка, която е стигнала до мястото, на което се намирам в момента в музикалния свят на Канада - не свиря в оркестри вече от доста години.
- Имате ли много ангажименти?
- Нямам концерт всяка седмица или два пъти в седмицата, но имам достатъчно за една година – между 35 и 45 концерта на година.
Всичко се случва обаче с много предубеждения. Никак не е лесно, но в същото време не е и невъзможно. Всъщност точно отличните резултати са причината да продължавам да се занимавам с това, което правя.
-Предубежденията с какво са свързани – с това, че сте жена или с факта, че идвате от страна двърде далечна и не особено известна?
-И с двете.
-Как се приемат там на жените, които вместо да си гледат само семейството, имат професионални амбиции?
-Тук има много жени, които имат кариера и обществото подкрепя това малко или много. Факта, че се занимавам с изкуство дори ме прави по-интересна в очите на обикновения канадец.
-Този род изкуство доходоносна дейност ли е в Канада?
- Всъщност не. И тук фондовете за изкуство се съкращават, както е навсякъде по света. Положението с класическата музика е особено драматично, тъй като пазарът намалява. Хонорарите, които дават на музикантите през последните 10 години, не са се увеличили. И става все по-трудно и по-трудно да оцеляваш като музикант. Интересът на публиката спада към този род изкуство, защото вече има други форми на забавление. В момента се изгражда ново поколение, което има друга естетика - тя е насочена към по-различен звук от акустичния. Това ново поколение предпочита да ходи на концерти, които са поп или джаз. Джаз - музиката през последните две години има много висок имидж в Канада. И не само тук. Навсякъде, където съм ходила виждам, че тези концерти се посeщават много. Най-големите джас- фестивали в света всъщност са в Монреал и всяка година милиони туристи идват тук, за да чуят определени музиканти.
- Явно това е свързано и с вкуса на времето?
- Дa... но е проблем и на самите класически музиканти, защото това, което правим ние, през последните 200 години не се е променило ни най-малко – ние имаме един оркестър, който е на сцената и който е облечен почти по един и същи начин. И поведението на оркестрантите е едно и също. Като че ли хората сега искат нещата да са по-мултимедийни като представяне.

- Ако зависеше от Вас, бихте ли променили нещо и какво?
- И да, и не. Сега в Северна Америка е изключително популярно, когато се изнася по-камерен концерт, да се представят пиесите и композиторите, които се изпълняват. Получава се нещо като концерт- лекция, защото публиката се запознава с живота и творчеството на композиторите и по-специално с музиката, която ще се слуша след лекцията. А това малко или много променя формата на концертите. Много хора от публиката казват, че това на тях им харесва и това е причината може би, поради която музикантите го правят.
Другото интересно нещо е, че много от концертите вече, които са свързани със съвременна музика, са също мултимедийни. Аз имам един приятел в Торонто, който е композитор и пианист. Той прави композиции, които са импровизации – на голям екран текат кадри от НАСА –съзвездиия и други космически неща под формата на кратък филм, който е без звук, и докато този филм тече, той импровизира заедно с други музиканти.
- А как дойде идеята за диска?
- Бях в Аржентина за първи път през 2004 година и останах изключително впечатлена от хората, от страната, от музиката и реших, че искам да запиша музика от аржентински композитори. И всъщност в този случай записахме преди всичко Пиацола.
- Тангото вълнува ли Ви като танц?
- Да. Изключитено много. Дори си намерих преподавател по танго и мисля да започна да взимам уроци и да се готвя за следващото ми турне в Аржентина, което ще бъде през юли.
- А промоцията на диска как мина?
- Диска беше представен в българското посолство в Отава. Там беше арженстинският посланик с неговата съпруга. Получи се много интересно, защото имаше и други аржентинци, които танцуваха - докато течеше музиката, те се вдъхновиха и започнаха да танцуват танга. Стана много интересно и много приятно. А аз си представях в този момент тези “милонга клубове “, в които съм била и ми се искаше в този момент да съм в Аржентина
- Този диск ще стигне ли и до България?
- Честно казано , не знам. В момента компанията, която го издава, прави определени бройки, които са само за североамериканския пазар. Не знам дали тази компания работи с България, но разбира се аз винаги мога да го донеса.