И на това се учат  в продължение на цяла седмица допуснатите да трето ниво курсисти по програмата “Стани здрав” към  Института по приложна психология  и физиопрофилактика  с директор Юрий Синенко.”Мисълта извиква представи, а силата на представите е безгранична. Тя може да се намеси в бъдещото ни и да управлява усещанията на тялото ни – това обяснява като за  последен преговор пред самия практически изпит Юрий  Синенко, докато натрошава пред очите на всички десетина стъклени  буркана и изсипва парчетата стъкло в четириъгълна пластмасова ваничка.  

Мисълта, че ще трябва да се стъпва в тази вана с боси крака, видимо притеснява всички, но опитният психолог бързо успокоява духовете  по възможния най - въздействащ и лесен начин – с личен пример.

- Приятно ми беше. Имаше едно трепване преди това, но в човешки план. Като се отделих от това, вече беше супер. Няма нищо страшно. Толкова е приятно. Все едно стъпваш по пясък, по  вода...

 Последва мъжка активност

-Аз бях сигурен, че ще се порежа. Но когато  Юрий ми каза, че това е нова страница в моето познание, която аз сега отварям, за мен изчезнаха всякакви съмнения. И  съответно стъпих във ваната с натрошените стъкла без всякакви проблеми.

- Да-а, точно така. Това беше една моя мечта – да мога на направя това, което правят нестинарите или нещо аналогично, за което се изисква техника и специална предварителна подготовка. Сега моята мечта се изпълни и аз сърдечно благодаря за това.

- Първоначално го приех  като едно много силно предизвикателство за мен.  Очаквах, че нещо наистина изключително ще бъде и ще се случи... А всъщност излезе нещо много просто и много приятно. И беше лесно наистина. Никакъв проблем не е.

 - Беше приятно  усещане. Стъпалата ми се разляха върху стъклата... Изпитах и възторг от това, което се случи...

- Ти пристъпи и няколко пъти?

- Да, стори ми се, че едва ли не мога да тичам по тези натрошени стъкла.

- А най - напред поне мъничко страх нямаше ли?

- Не. Страхът беше, докато тръгнах към стола, на който да си събуя обувките и чорапите. Когато тръгнах, вече нямах съмнения, че ще мога да го направя.

- Сега ако попаднеш в житейска ситуация, която те принуждава да стъпиш върху натрошени стъкла?

- Ами... вече знам как да го направя...

- За мен важното беше да почувстваш, че това някога си го правил - аз в такава посока тръгнах с мислите си.

- Би ли го направила пак?

- Естествено!

- Все едно се разхождам по камъчета, по много на брой камъчета, които не са остри. Приятно беше. Можех да си ходя и още. Аз имах ужас от това нещо и го направих просто ей така на себе си да докажа, че мога да прескоча тази бариера.

- А преди това?

- Преди това се вледених, докато гледах как Юрий натроши бурканите на парченца. А преди да прекрача във ваната по-скоро ми беше интересно, как ще излезна от нея.

Албена е една от най - опитните в групата. Тя даже не кометира преживяването.

- Просто е страхотно. Все едно, че цял живот съм си ходила по стъкла и това никога не ми е било проблем и никога не съм имала страх от стъкла.

 - Имах. Нормално е човек да се страхува от натрошени стъкла и аз също се страхувах... преди. А сега не.

- А като пристъпи първия път?

- Все едно вървях към нещо много интересно, което ме чака зад ъгъла и аз отивах да го видя. Имах огрoмното желание да стигна по-бързо и затова  Юрий каза: “По-бавно, по-бавно”. А аз исках да отида и да видя какво има там.

- Аз най-напред предизвиках в себе си усещането за интерес – все едно, че чета някаква книга, безумно интересна и никой не може да ме откъсне от нея.

- Не е истина, че съм ходила по стъкла – направо не мога да повярвам. Никой няма да повярва. Но... това си е моето постижение. В момента, в който стъпих, почувствах някакво облекчение. Целият страх, който ме сковаваше отвътре, някакси се разпръсна и изчезна.

- Юрий, Вие хипнотизирахте ли ги тези хора или какво?

- Не, помогнах всеки да намери свой път към това изпитание. Много малко помогнах в момента, защото  всички вече могат да извикват представи чрез своите мисли и да управляват усещанията си.