Алеята на славата, присъди обща златна звезда - единадесетата по ред, защото единственият възможен вариант да се достигнат световните върхове във фигурното пързаляне по двойки, е двамата на леда да са едно  красиво, впечатляващо и неповторимо цяло. А когато един невероятен изпълнител застане до още един невероятен изпълнител, за ужас на математическите правила, резултатът е равен на 11 – число господарско, според астролозите, и знак за амбициозност и решителност, а може би и за нещо още по-хубаво...  -Късмет ли е това? -/Албена/ Късмет... може да се каже. Късметът  се дава отгоре, но и много труд трябва.

-Такава ли е цената на успеха?
-О, цената на нашия успех, както се казва, е прекалено голяма – много, много лишения; много много труд; много, много пренебрегване на всеки един позив на тялото и на сърцето, за да се стигне до тук.
- Колко неща оставихте на заден план?

- /Максим/ Всичко, което е възможно – отсъстваше от живота ни дом... всичко отсъстваше – развлечения, забавления. Такава е цената. - Има само едно нещо и това е работа? - Така се стига до върха, иначе не става.

- /Албена/ Не само в нашия спорт – във всяко едно нещо, ако искаш да успееш, няма как по друг начин да го направиш, ако не мислиш, не се занимаваш и не се трудиш само за него.
- Как разбрахте , че фигурното пързаляне е вашият най - правилен професионален избор. Кога го почувствахте?
- Още от детската ми възраст. Аз винаги съм обичала да се занимавам със спорт и смятам, че фигурното пързаляне ме накара да се влюбя в него много от ранна възраст И така, в един момент тогава, реших че... това е моят спорт. Пък и след това имах успехи – първо на републиканско ниво, след това на международно и това те увлича, набираш ускорение и няма спиране.
- Рано сте усетили, че това е вашето птиченце, кацнало на рамото?
- Не мога да кажа така, защото при нас това птиченце много често кацаше и излиташе, но ... сега всичко показва, че още тогава съм направила правилния избор.
- /Максим/ У нас се казва не кацнало птиченце на рамото, а се е изакало птиченце на рамото за късмет.
- Така ли? На Вас такова нещо случи ли Ви се?
- На колата ми по-често се случва.
- А Вие кога разбрахте, че това е вашия шанс за изява?
- Даже вече не помня ... 26 години се занимавам с този спорт и след всичките случки с него... но и аз от малък съм започнал.
- А вашата среща - в личен и професионален план, можем ли да я наречем вече" звезден миг" за вас двамата?
- Вие пък какъв ретро въпрос ми задавате... не беше много звезден този миг и Албена ще каже.
- Ами срещнахме се на летището в Москва – там се видяхме за първи път. Той беше така с анцунг, съвсем спортно и не много добре изглеждащ. На мен пък съвсем ми се беше изпарило всякакво желание да продължавам с фигурното пързаляне. Тогава все нещо не ставаше, както аз исках – вече бях правила няколко опита да си намеря партньор за леда, но все не ставаше. И така общо взето тази среща беше в малко минорно настроение... Но после бързо се обърнаха нещата и разбрахме, че си пасваме и че сме подходящи един за друг.
- Тогава ли още си го набелязахте за партньор?
- За какъв партньор по-точно?
- И за двата вида.
- Ние сме се набелязали и сме се търсили за професионални партньори. А това, което е сега, стана спонтанно и по-късно.
- Не на летището, така ли?
- Не, категорично. Ако съдя по впечетлението ми на летището, по-скоро тогава го отбелязах с черна точка.
- Черна точка? Максим знае ли го това?
- Знам, но черната точка започна да избледнява все и все и сега вече я няма.

И дано никога не се появи такава точка нито на леда, нито в личния живот на Албена и Максим - такова е пожеланието от екипа на “Зона Здраве”. И още едно –златните медали да станат три / за щастие/, а ако дойдат и още, да са добре дошли, както за звездната ни двойка, така и за България.