Това ще стане след броени дни – на 11юли и то много, много далече от България. Според г-жа Йоанна Кокотанекова – ръководител на астрономическа обсерватория към Младежки център Хасково и един от специалистите ни по слънчевите затъмнения, това пълно слънчевото затъмнение  ще се наблюдава от Великденските острови. И то само от тихоокеанския регион.

 - Ще бъде ли по-различно от слънчевите затъмнения, които сте наблюдавали до сега?

- Интересното при него ще бъде това, че сянката на слънцето почти няма да попадне на суха територия. Тя ще бъде предимно по вода. И за съжаление много малко астрономи и любители на астрономията ще могат да го наблюдават, защото е много далече и пътуването до там е свързано с много средства.

-  А в България? Кога ще  има по нашите земи  пълно слънчево затъмнение?

 -  След много, много години. Пълно слънчево затъмнение у нас ще има 2081 година чак и то ще може да се наблюдава само по южните граници на страната. А със сигурност пълно слънчево затъмнение , което ще може да се наблюдава от централните части на България, ще има 2135 година.

-  Кое е най-вълнуващото слънчево затъмнение, което Вие сте наблюдавали от наша територия?

- За мен най-вълнуващото беше пълното слънчево затъмнение от  1999г. в региона на Силистра и Шабла. Тогава малка част от територията на България се видя като пълно затъмнение, но пък наистина беше много красиво, много интересно. След него съм наблюдавала и друго затъмнение, но това беше нещо специално. Между другото това, което е популярно, че слънчевите затъмнения са изключително редки, не е вярно. Аз ви цитирах тука едни далечни години, но това е само за територията на нашата страна. Иначе всяка година някъде по земята има поне по две пълни слънчеви затъмнения, но те се наблюдават от толкова тясна ивичка земна територия, че е възможно в рамките на един човешки живот, човек никога да не види такова явление.

- Освен ако  няма професионален интерес и не пътува?

-  Ако  човек може да си разреши да пътува, нама проблем – всяка година може да наблюдава по едно или две слънчеви затъмнения. За съжаление при тези наши финансови възможности ние българите няма как да си позволим такива пътувания. Миналата година имаше пълно слънчево затъмнение в  Китай и само два екипа от по двама астрономи успяха да пътуват до там и много малко любители. Поминалата година пълното слънчево затъмнение беше в Новосибирск. За там пък въобще не можа да се организира експедиция. Само по-богати любители, които могат да си го разрешат, пътуват по света и всяка година  се радват на това рядко явление.

- Как обикнахте слънчевите затъмнения? Или просто работата Ви има пръст в тази ваша любов?

- Просто на мен така ми се случи. Не мога да кажа… може би първата ми учителка по физика. Тя така запали любопитството ми към астрономията. А специално отношението ми  към слънцето си е моя любов. Тя е от ученическите ми години, после от университета…. Там имах шанса да работя с един от най-добрите учени в областта на слънцето, но той почина. След него се опитваме да правим слънчева наука, полагаме много усилия, но комбинацията между липса на средства и един велик локомотив, който да тегли всички напред, ни лишава от големи постижения.

-   Е, Вие скромничите в момента, защото чух, че имате с какво да се похвалите.

- Наистина, в България преди 3-4 години пуснахме на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” специализиран телескоп за слънчеви затъмнения – коронограф, който е уникален прибор по две причини. Първо това е петият в Европа коронограф – тези уреди са изключитено редки. Има ги още само в четири държави. И другото уникално е, че коронографът е изработен изцяло от български специалисти.

- Какво може да се види благодарение на него?

-  На практика той прави изкуствено слънчево затъмнение и затова не сме толкова нещастни, че не можем да пътуваме и да наблюдаваме всяко  слънчево затъмнение. Този коронограф ни позволява да видим част от короната на слънцето  т.н.  протоберанси на слънцето. На снимките те изглеждат като огнени езици, но всъщност са точно обратното нещо – те са плътни и студени образования в горещата корона на слънцето - сто пъти по-плътни и сто пъти по-студени от обкръжаващата ги Среда. Това е все едно да сложите топка сладолед във фурната и тя да не стопи в продължение на 6 месеца. И ние всъщност изучаваме как и защо се случва това. Какво ги поддържа стабилни и силни тези образования.

-  Какво разбрахте за тях до сега?

-   Разбрахме , че най-важното, което ги поддържа и изобщо поддържа цялото ни слънце, а то пък поддържа нашия живот, е магнитното поле. Магнитното поле на слънцето прави нещо като обвивка, около тези образования и така те успяват да се противопоставят и на топлината, и на гравитацията. Просто баланс на силите се получава там.

- Сега много хора си  позволяват да прогнозират и да гадаят как един ден слънцето ще угасне и ще затвори огненото си око…  

-  О, не. Невъзможно е. Това е страшно дори и да си го помисли човек. Ние астрономите сме убедени, че поне още четири и половина милиарда години слънцето ще ни свети, ще ни грее и ще ни топли. Не трябва да се вярва на такива разни прездказания от страшни по-страшни. Вселената е активна и жизнена, но няма непосредствени опасности за нас хората. Спекулациите, които си разпространяваме помежду си, са всъщност истинската опасност.