Открил го е за себе си преди много години фотографът Михаил Заимов и сега  за трети път го показва  на всички, които обичат подводната фотография. Художествените си подводни творби той е изложил в Музейна галерия за Модерно изкуство на ул. Оборище 10 в София. Всяка от тях успокоява, пречиства и... разказва по една своя невероятна история. Ако пък имате късмета да  случите и самия фотограф там, няма да усетите как са отлетяли два-три часа  в призакзки за моретата, океаните и техните екзотични обитатели.

-   Кога за първи път се гмурнахте под водата! 

- Мисля, че съм бил на 8-9 години максимум, когато ми се случи това нещо. Бях щастлив, че имам маска, но нямах плавници. Още от тогава авантюристично бях закърмен с книгите на Тур Хеердал, на Тим Северин, с големите приключения в книгите от библиотека „Море”  и „Океан” - варненските издателства издаваха такава хубава литература на тази тема навремето...  И това така ме е запалило, че ме държи до ден днешен, а  вече съм на 43 години.

 - Нещо във Вас подсказа ли ви тогава, че след време ще поемете  с фотоапарат под водата на морета и океани?

-   Ами голяма мечта ми беше да имам фотоапарат. И тук случайността си каза думата - бях 15 годишен, когато се сдобих с такъв. И от тогава съм започнал да снимам и не съм спрял до ден днешен. Само че моето оборудване сега тежи 60 кг  – само фотографското ми оборудване, не включвам другите неща, с които се гмуркам.

-   При мен не е задъжително, но модните фотографи примерно винаги са с голям екип – те имат асистенти, осветители, друг помощен екип, защото светът под водата е много сложен за режисиране, за аранжиране. При мен...  моя приятел Владо Явашев много често ми свети с една трета светкавица за по-далечните фонове.

-   Макар че един творец обикновено обича да преживява нещата сам и сам да ги избира…

-   Да, но обича и да ги споделя след това. И аз всъщност затова правя с тази изложба.

-   Какво ви грабва сърцето и очите, когато се гмурнете под водата?

- Ако трябва да бъда пределно откровен – липсата на хора, защото това е последната бариера, с която хората щат не щат все още се съобразвят – просто не всеки го може. И слава богу никой все още не се е опитал да въведе човешки ред в подводния свят. Това е една много естествена среда със свои норми и закони, които са близки до съвършенството.

-   И все пак допускат понякога хора в този  съвършен свой свят?

-   За кратко. Нашата възможност да останем под водата не е много дълготрайна и водните обитатели според мен се радват, когато си тръгваме. Ние просто ги плашим с начина, по който изглеждаме.

-   Подводната фотография е плод до голяма степен на случайността. Вие не можете да повикате вашия модел – той трябва да ви допусне до себе си. Пространството е голямо. Трябва да имаш добра техника, добра екипировка. Малките, компактните фотоапарати не могат да изчисляват подводните уравнения – те са прекалено сложни за тях, защото и една малка вълна на повърхността може да пречупи лъча светлина и всичките ви усилия да пропаднат. Просто трябва да се правят много снимки и да се трупа опит. И да може човек да избира. Тук от изложените фотографии има такива, за които съм правил над 3000, за да излезе една. Имам едни малки мандарини-рибки, които могат да бъдат заснети единствено на свечеряване, когато се чифтосват. Те са много бързи, много малки и трудни за снимане, но са много колоритни и си заслужава да направи човек даже повече от три хиляди снимки, за да ги хване добре.

- Кой е добрият сезон за подводни снимки?

-  Целогодишно. Който има сух костюм, най-добре е да снима, когато е по-студено, защото тогава водата е по- бистра.

-   Даже и зимата?

- Съвсем спокойно.

 -Кои подводни светове сте поопознали до сега?

-  Какви красоти крие във водите си Черно море!

- Нашето Черно море е прекрасно, то е пълно със живот. Малко хора знаят, че то събира водите на цяла Централна и Източна Европа – от Виена насам всичко се излива в  него. В последните години то се прочиства, хората вече имат една по-добра екологична култура, лошата индустрия на бившите соц. страни замря и доказателство, че водите му са вече много по-чисти е огромното количество делфини, които  се забелязват във всеки наш залив – направо десетки, а някъде и стотици делфини могат да се видят.

-   А някога е имало и тюлени?

- Може  пак да има.

- Имате ли в тази изложба снимки от Черно море?

- Имам няколко и аз смятам, че са много успешни. Едната от тях е на едно раче, което е легнало върху един килим от пясък, който всъщност много прилича на родопска черга, защото в тази фотография има много носитено синьо, турско синьо, има бордо и куп още цветове. То да же е с една щипка, но при тях те израстват отново. И ако е живо и здраво още, сигурно вече си има нова щипка.

- Забелязах  фотография на непозната за нас  животинка с големите дълги мустаци?

- Това е една животинка, която съм заснел в Малайзия на остров Сипадан. Казва се рачешка скарида и макар че на снимката изглежда голяма,  тя е малка колкото нокът на малко женско пръстче, а двата й мустака са дълги по близо педя. Много забавно и сладко създание, с наситено син цвят и малка бяла опашка.

-  Стигнахме и до фотографиите с риби. Те са ви любими герои?

- Те са неизбежните герои на подводните фотографи. Показвам на изложбата  фотография на една петниста риба... тя се казва “ suit liрs”- „сладки устни” и леко напомня на жена, която доста си е напомпала устните със силикон.

- В тази изложба конкретно, аз съм се постарал да търся абстрактния израз. Имам една макрофотография на голяма мида „Тридактна” – тя е седефена мида и аз съм снимал месото й, което е в наситено син цвят. Снимах я в много близък план със сто милиметров обектив и стана нещо разкошно.

-   Май сте снимали и подводен фоерверк?

- Това любов завинаги ли е?

- Надявам се. В страшните си мисли съм си представял, че ако ми се случи нещо и не мога да се гмуркам повече,  ще е страшно… всъщност , просто не мога да си го представя… Също като при Люк Бесон – френския режисьор. Той направи един филм, който е направо свидетелство за голямата му любов към морето преди двайсетини  години. Филмът  се казва „Голямото синьо”. После обаче той преживя една голяма злополука, вследствие на която вече не може да се гмурка. И в книгата  си за „Голямото синьо” пише с такава мъка за това…

- А къде ще бъдат следващите ви подводни снимки? Какво планирате?

- Тази година основно ще снимам  в Черно море. Следващата ми изложба искам да бъде само за Черно море, за да станат хората по-чувствителни. Да разберат, да видят какво имат и да започнат да го ценят повече и да го пазят повече.

-  В кои райони?

-   В по-запазените – Маслен нос, Тюленово…  Колкото по-малко урбанизирано, толкова повече красота.