Не бягай, не се приближавай и й дай възможност да продължи пътя си – това съветват хората, които познават тънкостите на проблемното  съжителство между мечките и хората. Специален проект ще осигури у нас обучение на хора от районите, в които тези срещи са възможни, информира през седмицата г-жа Светлана Аладжем, изпълнителен директор на фирма “Екологични консултации”.

 -За какво точно става дума?

-За поредица от обучения, които са насочени към три конкретни групи от хора – ловците са от първата група, във втората влизат земеделски  

производители – пчелари, билкари, гъбари и всички хора, които разчитат на ресурсите на горите за своето изхранване и препитание... и в третата група са всички ония хора, които по един или друг начин  имат отношение към туризма. Става дума за туризъм, базиран на природните ресурси – предприемачи, водачи, информационни центрове, къщи за гости. Ние ще разработим специализирани програми за всяка от тези три различни групи и не само ще проведем обучения в един конкретен район, но тези програми ще се приложат и по-нататък, след като се изпробват и реализират, и...  евентуално подобрят. В края на проекта ние ще предоставим тези програми на всички заитересовани страни в цялата страна, за да се разпространяват и да стигнат до възможно повече хора.

- Как трябва да се държим, когато се движим из места, където можем да срещнем мечка?

-Движим ли се из такива места, ние не трябва да вървим тихо и безшумно, а трябва да вдигаме шум. Не е необходимо този шум да е силен – имам предвид да си говорим, да си свиркаме, да си тананакаме... може  да се чува музика от джобен транзистор например... В някой страни хората си слагат специални шапки със звънчета, когато тръгват на преходи из мечи места, или за гъби, боровинки, малини, капини... те си вървят, вършат си работата, а звънчетата се поклащат и звънят... Ако наблизо има мечка, тя сама веднага ще се отдалечи и ние дори няма да разберем, че е била наоколо. Мечките не горят от желание да се срещат с хора. Но ако все пак се окажем много близо до този горски обитател – големият риск идва, ако се наруши критичната дистанция от десет метра. Ако се окажем в такова положение, което е опасно между другото, тогава трябва да запазим спокойствие, да не правим никакви резки движения – особено нападателни, да продължим да говорим и леко заднешком бавно да започнем да отстъпваме назад. Спокойното монотонно говорене е най-подходящо за такива случаи. Така даваме възможност на животното само да се отдалечи от нас.   

- А ако си плюем на петите, както се казва, и хукнем обратно? 

- По-разумно е да не бягаме. Специалистите съветват да хвърлим в страни някаква дреха или раница, за да отвлечем вниманието на мечката и бавно, спокойно да отстъпваме. И още нещо – да не заставаме на пътеката й. “Мечките не обичат да се чувстват като “хванати в капан”. Ако сте препречили единствения  й изход за бягство, рискувате мечката да ви нападне. По-доброто решение в такъв случай е да се скриете зад дърво или  просто да се отдръпнете спокойно от пътя й и да й дадете възможност да се отдалечи. 

- А ако видим малки мечета? 

-Това е най-рисковата ситуация, която може да ви се случи. Мечката е с изключително наострени сетива, когато има малки. Тогава нейната основна задача е да ги предпазва. Всяка поява на друго живо същество, тя приема като заплаха за своето потомство и яростно реагира. Тя не напада веднага, но демонстрира заплаха, за да прогони всеки, който заплашва децата й. 

- Какво точно прави?

- Започва силно да ръмжи и да надава рев - силен страховит рев. Тя дори може да изпадне в ярост. Може да започне да бие с лапи  земята, да кърши близките храсти и клони. Може да се изправи на задните си лапи, за да изглежда по-голяма и да започне  да маха с предните, като в същото време сумти, показва всичките си зъби и щрака с челюсти. Човек в такива случаи трябва да се оттегли бавно, като не изпуска мечката от очи.  

- Изправянето й не е ли знак за нападение?

-Не, не. Тя просто иска да сплаши с вида си. И в  по спокойна ситуация  тази поза не е проява на агресия, а на любопитство. Мечките се изправят прави, когато искат да огледат по-широка територия пред себе си и да се запознаят с околностите по-добре. Изправената мечка не е знак за агресивно поведение. Тя даже в такава поза ще ви забележи първа и ще се отдалечи от вас.  Стига разбира се да не е ранена - мечките стават страшни, когато някой ги е наранил, когато е стрелял по тях.

- В какви други случаи можем да предизвикаме мечката да ни нападне?

- Когато силно я раздразним, когато я преследваме и стреляме по нея. В тези случаи направо човекът е виновен за всичко, което може да последва. Има хора, които се пъхат в мечите бърлоги,  пипат малките им, преследват   мечките с кучета, стрелят по тях и това кара животното в един момен да премине в атака.

“Кафявата мечка е най-големият бозайник-хищник, който населява нашите земи – напомнят от природозащитните организаци в специална  малка книжка, посветена на тази мечка. И тя като човекът яде всичко, седи, ходи,  плаче... а следата от лапата й и е досущ като човешката. Огромна и силна, според народните вярвания, тя е способна да дари със здраве болни и немощни. Затова при посещения на мечкадари по селата,  болните са лягали някога на земята, “за да ги гази мечка за здраве”. Според поверията, космите на мечката били най-добрия лек срещу уплах. С тях прикъдявали пострадалите, за да се успокоят след страшното си преживявание. Дори изразът “Мечка страх, мене не” се приемало като заклинание за смелост.

Страната ни е задължена да опазва кафявата мечка и нейните местообитания според изискванията на международни конвенции, договора с Европейския съюз и националното ни законодателство.

Съжителството с мечки е възможно  и в 21 век, убедени са природозащитниците ни, стига всичко да става по правилата.