Начало arrow Храненето arrow ЕЛЕКСИРЪТ МАНОВ МЕД
 
Tuesday, October 17 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ЕЛЕКСИРЪТ МАНОВ МЕД Печат Е-мейл
31 Aug 2010

ImageУ нас той се произвежда от около 120 пчелари в странджанския край, твърди председателят на Сдружението по биопчеларство г-н Димо Димов.

 - Какво представлява този мед, какъв е на цвят? 

- Мановият мед е  тъмен на цвят и е много интересен, защото първо той не е нектарен мед, а се произвежда от листата и жълъда на дъба. Листните въшки и различни хоботници също подпомагат  този процес. Мановият мед се получава при едно особено съченатие на климатични и географски фактори. Той иска влажност, топло време и дъбови дървета. Липовите гори също 

 

 

отделят мана, но най-голямо  е количеството мана при дъба. Мановият мед може да бъде произвеждан и в други райони на страната, но в Странджа е най-често стрещаното благоприятно съченатие на тези фактори- големи масиви от дъб, там те са три-четири вида, заедно с морския климат в близост до планината. Освен това  по-надолу е и по-топло.

 

 -По кое време на деня пчелите събират тази мана и правят мед  от нея?

-Технологично нещата стоят по следния начин – листната въшка дупчи листото на дъба и от там изтича един сладък сок, който тя изяжда. Но тъй като не може да изяде всичко, част от сока изтича и по повърхността на листенцето. Затова такива листа са лепкави на пипане - изглеждат сякаш са покрити с нещо черно и лепкаво. За да може обаче пчелата да го събера този сок е нужно още нещо.

- И какво е то?

-Трябва да има и мъгла. Да е влажно времето, за да се поразтвори този сладък сок. Така се получават едни микроскопични капчици по ръбчето на листенцето. Когато мъглата е по-голяма, капките сок също стават по-големи и падат от листото долу и се похабяват. Затова освен, че трябва да я има,  мъглата трябва да е и умерена. Вижте колко много неща трябва да съвпаднат, че да може пчелата да направи манов мед. Пчелите рано сутрин – между 10-ти и 15-ти юни и края на юли, излизат и събират тези капчици. През деня не става, защото от горещината сокът изсъхва. 

-  Освен високите температури има ли и още нещо, което пречи на пчелите да правят манов мед?  

-  Дъждовете. Тази година в разгара на сезона валяха дъждове и измиха маната от листата на дъба. Когато вали дъжд, няма мана. Няма и условия за възпроизводство на тези листни въшки. Затова Странджа е добър район за манов мед, защото там е по-дълго сухото време. 

-  Защо казват, че той е най-полезният мед? 

- Защото той съдържа стотици пъти повече микроелементи, отколкото другите видове мед. Това действа добре на кръвотворните органи – черен дроб, далак и костен мозък. Тези микроелементи са полезни и за имунната система. Естествено  мановият мед има и по-силен ензимен състав заради вторичното преработване от листните въшки.

-  Как протича тази сложна процедура?

- Самите екскременти на листните въшки също са сладка течност, която се смесва с останалата по листата и пчелите събират и нея. Листните въшки преработват от два до пет процента от това, което поемат, влагат в него ензими, повишават качеството на събирания продукт от пчелите и затова крайният продукт- мановият мед, се цени изключително много.

-  Значи само от дъба и липата пчелите правят манов мед?

-   Може и от боровите гори, както става  южно от нас – в Гърция и Турция. Там има средиземноморски климат, но паразитите, които дупчат кората на бора са други. Мановият мед от дъб обаче се цени най-много. Това, което аз бих ви казал е, че в момента имаме една програма за изследване на най-ценните качества на мановия мед с цел да бъде експониран той като един типично български продукт. И тези ценни качества, които той притежава, да станат предмет на неговата защита и една от причините той да има място на европейския пазар.


 

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България