Начало arrow Любопитното arrow БЪЛГАРСКИ ДЕКАМЕРОН
 
Tuesday, October 17 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
БЪЛГАРСКИ ДЕКАМЕРОН Печат Е-мейл
26 Oct 2010

ImageИмаме си вече  такъв  благодарение на  д-р Тотко Найденов. Медицината е забъркана във всичките 222 любовни истории, които той разказва – затова тази негова, 30-та поред книга, беше представена в навечерието на празника на българския лекар.

 “В този сборник от разкази аз не описвам  само отношения между лекар и сестра, а също и между лекари и пациенти, между сестри и   пациенти или между самите пациенти,  на които аз или някой друг  е бил наблюдател. И аз съм ги описал – всички до една са абсолютно  

 

достоверни – разказва той при представянето на “Български декамерон”. Разбира се някъде има и художествена измислица, но така  е в литературата, иначе книгата  би била само  факти и документалистика.

- Разказваш житейски истории,  за които хората обикновено говорат на ухо?

- Историите са весели и тъжни. Плакал съм и съм се смял, докато съм ги писал.Те започват от студентските ми години в Пловдив – там бях свидетел на много любовни истории и започнах да ги описвам – после усетих  декамерновия им привкус . След това бях лекар в  Ямбол шест години, бил съм няколко месеца лекар в  с. Ръжена, Смолянско и видях какво ли не. Имаше един директор, който всички в Ямбол започнаха да наричат „стреляният директор”.

- Защо си е спечелил такова име?

Защото отива при една офицерска булка, когато мъжа и заминал на стрелби. Но става така, че той се връща най-неочаквано, заварва ги двамата, вади пистолета и започва да стреля. Но не къде да е , а в краката му. Офицерът  стреля, а директорът подскача от крак на крак – хем смешно, хем страшно.

- И какъв е краят?

- Краят вече се разбра – започнаха да го наричат „Стреляният”. А аз в разказа го наказах с това, че той вече не може да танцува – нали е стрелян в краката. 

-  Описал си  истории с герои възрастни хора. 

-  О има. „На любовта всички възрасти са покорни” е казал Пушкин. Няма да забравя… и това съм го описал. Един старец в селото, в което бях лекар, обичаше да показва, че е много як, демонстрираше мъжка сила и чупеше орехи със зъбите си. Веднъж бях у тях за преглед  и той, за да покаже пред бабата си, че нищо му няма, лапна един орех и започна да го чупи . Чу се такъв звук, че и аз и жена му си помислихме, че този път се е счупил не ореха, а зъба му. И тя извика: “Счупи си зъба, ба!” - Не съм – отвърна старецът и лицето му замръзна, за да не покаже, че го боли. Бабата обаче настоя на своето и ме помоли да погледна зъбите му. Направих го и видях, че наистина зъбът му е счупен. Но… пред жената казах, че зъбът е на мястото си и е здрав. После старецът дойде при мен и ми благодари, че съм му спасил мъжкото достойнство.

- Ти си виждал много влюбени хора – едни за дълго, други за кратко; едни влюбени открито, други по ред причини тайно и по „декамеронски” в името на “спорта”.  Какво представлява влюбеният човек?

- Той е едновременно щастлив и болен. Влюбеният човек наистина е болен, защото носи в себе си буря от хормони и това го разпъва на кръст. Сънят му е нарушен - особено когато любовта му не е споделена. Той е като луд буквално – разсеян, отнесен…

Кой изпада в по-голяма лудост – жените или мъжете?  

-  Разбира се, че мъжете. Жената е по-пресметлива, по-прагматична. Мъжът е глупак. Той се влюбва сляпо и забравя за себе си.

-  И като изтрезнее?

- Като изтрезнее, първото нещо, което си казва, е : „Как съм могъл!”. Това е. Но от друга страна, това е благословена болест и лудост. Всеки трябва поне веднъж да преживее такова нещо, за да  има цвят живота му. Иначе е много сиво...

- Ти как се влюби?

- Аз поначало се влюбвам изведнъж.

Имало ли е и разочарования понякога?

-  Много пъти. Много пъти съм се разочаровал, дори безброй пъти. Но… независимо от това, човек не трябва да губи доброто в себе си, не трябва да зачерква любовта. Защото любовта в повечето случаи е към живота, към патньора, към децата… това също е любов. Сега не говорим само за секс. Любовта си е друго нещо – тя и в Библията се препоръчва на всеки човек. Тя за мен е най-градивното чувство.

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България