1318 година от френския крал Филип V – вероятно затова днес едно от задължителните условия за всички, които я практикуват, е да говорят френски. “Това е една  хубава , но  и много отговорна професия” - твърди  един от  най-авторитетните  сомелиери на страната ни, г-н Таньо Шишков, носител на приза ”Сомилиер на България 2006”. Той наскоро се завърна

от поредния световен конкурс за сомелиери на гръцкия остров Родос – достатъчно сериозен повод  за интервю в “Зона Здраве”.
-  Докъде се простират задълженията на  един сомелиер и може ли човек да ги изброи всичките?
- Със сигурност не, защото са много. Да си сомелиер означава да помагаш на хората в ресторанта да изберат подходящото вино, подходящата храна или подходящата високоалкохолна напитка; да бъдеш добър психолог и да прецениш веднага, още като видиш даден човек, какво би предпочел да пийне в този момент. Сомилиерът няма нищо общо със сервитьора и нищо общо с бармана. Може би единственото, което ги доближава, е местоработата. Но разбира се има и други сомилиери. Например аз съм сомелиер, който не практикува в ресторант. Аз работя на свободна практика – занимавам се предимно с презентации, с PR и маркетинг на винопроизводители и на производители на други алкохолни напитки.
-   Но ако работното място все пак е ресторант?
-   Тогава сомелиерът консултира, два напътствия, избира вината на ресторанта, отговаря за тяхното съхранение, помага при избора на клиентите на масата. Задължително е той да познава всички вина до едно от избата на ресторанта и да знае всяко едно от тези вина какви характеристики има и съответно с кое от блюдата в менюто може да се комбинира.
-   Лесно ли се усвоява тази професия?
-   Ами аз бих казал, че не е ненаучаема. За сомелиерите са нужни две основни неща – първото е да имат много добре развити рецептори, а второто е много четене и много труд. Трябва ти и малко дарба, и повечко късмет... Не е безумно трудно да станеш сомелиер. По - скоро е трудно са се съхраниш и да се задържиш като такъв.
- Защо?Да не би с времето рецепторите на човека - дегустатор да се изхабяват?
- Не. Времето по-скро ги тренира допълнително, защото колкото повече
вина опита един човек, и високоалкохолни напитки, и храни, толкова по-богата става неговата култура на кансуматор. Дори да не е сомелиер, човек трябва да има култура на хранене и консумиране на вино и други напитки. Така че… с времето, колкото повече консумираш, толкова повече тренираш своите рецептори и ги държиш будни, в пълна готовност. Е... разбира се не говоря за алкохолизъм.
- Жени сомелиери има ли?
- Има и това е най-хубавото нещо в нашата професия. Не са много, защото доскоро този свят беше предимно мъжки. Но вече не е така. Тази година на световното имаше девет жени, което означава, че все пак тази професия е подходяща и за двата пола и както сега е модерно да се казва , станала е “унисекс”.Дори мога да твърдя, че някои от жените са по-добри сомелиери от мъжете, защото жената все пак е по-емоционална, по-интуитивна, а в нашия бранш човек не може да просперира без емоция и силно развит усет за нещата.
- А каква е ролята на атракцията в тази професия?
- Атракцията е нещо много важно. Един сомелиер просто не може да си позволи да не бъде атрактивен. Разбира се въпрос на личен избор е кой как да го прави, но един сомелиер не може просто да застане до масата и абсолютно заспало да каже “Добър вечер” и после да измрънка :”Сега какво ще пиете – имаме бяло и червено вино”. Това е направо катастрофа за кариерата му. Първо външният ти вид трябва да е изряден и да блести; трябва да си забавен - ако ти идва отвътре, още по-добре. Колкото по- оригинално посрещнеш клиентите си и им се представиш, толкова по-бързо ще спечелиш доверието им. Аз примерно имам навика да развам по нещо, някаква кратка история - историята на Каберне Совиньон например, ако в момента им препоръчвавам това вино, но това става набързо, без да се досажда. Мярката е много важна в този случай.
- Престижните ни ресторанти вече имат ли щатни сомелиери?
- Просто не знам как да ви отговоря на този въпрос, а не искам и да Ви излъжа – на пръсти се броят хотел-ресторантите, които имат сомелиери. В София ресторант “Чепишев” има сомелиер и в ресторант “Сомелиер” има, в” Тополите” . Във Варна има в хотел”Мусала Палас", във “Веритас” и още един.
- А престижните “Шератон”, “Хилтън”?
- Мисля, че нямат. Вижте...има желание, има интерес от страна на хотелиерите, но ... положението е такова.Специално в по-малките региони на България, също има много качествени хотели, също има хора, които искат да имат сомелиер в ресторанта си, но пък в тези случаи няма кандидати, които да искат да бъдат сомелиери там. В Португалия задължително на всеки 40 седящи места в един ресторант се пада по един сомелиер – това е принципът, който трябва да се следва. А французите пък на двама или повече сомелиери в един ресторант имат по един хед /главен/ сомелиер. Това е човекът, който ги дерижира и е пример с опита си.
- Един сомелиер вероятно е знак за възможности и добро име на едно заведение, а екип от сомелиери – за престиж? Може би част от клиентите отиват и заради самия сомелиер в определен ресторант?

- Точно така е. Някой от тях идват в това заведение само защото знаят, че там има компетентен човек по вината. Най-важното за един ресторант според мене е не да привлече клиенти, а да ги накара да дойдат пак и сомелиера има основна роля в това връщане. Той е магнита.Той прави магията. Няма значение дали сервитьора ще хване шест чинии в една ръка или и в двете по шест – важното е, когато хората са на масата,

да се чувстват добре, да се чувстват като у дома си и в същото време да са обградени с полезно и ненатрапващо се внимание. Точно сомелиера е човекът, който може да предизвика това усещане. 
- Особено ако е ходил по света...
- Особено...за да знае повече, да познава повече напитки, да знае повече истории, да е виждал и научил повече за традициите в храненето на различни народи. Във Франция и Италия се учи висше образование за това. Испания, Германия, Англия и Япония имат колежи за сомелиери.
- Коя е най-подходящата възраст за обучение в тези твърде деликатни умения?
- Аз специално съм започнал от 14 годишен, но това беше по стечение на обстоятелствата.
- Случаен избор?
- Наистина случаен. Аз даже не знаех думата “сомелиер” тогава, не бях я чувал. Но така стана, че се наложи да помагам при организирането на първите курсове за сомелиери по това време.Слушах, гледах и открих, че и аз имам някакви такива способности и някакъв талант. Започнах да го развивам , хареса ми и ето го резултата.
- Сомилиер от класа?
- Бих казал от висока класа... Но в
цял свят това става след 18 годишна възраст и в България сега е така. Осемнайсет години са една добра възраст, за да може човек да тренира своите усещания за цвят, вкус и аромат.
- А къде се обучават сомелиери сега у нас?
- В техникумите по туризъм има часове по сомелиерство, но основно Асоциацията на сомелиерите в България организира такива курсове и те са на високо ниво – повечето преподаватели са учили в Италия, Австрия Испания. Сега имаме около 30 водещи сомелиери, които също са учили в чужбина и са класа. Даже има предложение България да бъде домакин на Световния конгрес на сомелиерите догодина – през 2008-ма.”
 

Преди броени дни – на 30-ти и 31 май, у нас се проведе четвъртият Национален конкурс “Сомилиер на България 2007”. Участниците в него показаха завидни умения по разпознаване и дегустиране на вина, шампанско и високоалкохолни напитки и професионалното им сервиране в подходящи чаши; сервирането на пури, съчетаването на определени вина с подходящите за тях храни и обслужване от висока класа.

    Голямата награда заслужено грабна Любомир Стоянов от хотел “Мусала Палас” във гр. Варна – той вече е  сомилиер номер едно на България за 2007-ма година.Да му е честито!
    Второто място е за Живко Желязков от хотел “Лозенец” гр. София, а третото – за Коста Канариев от гр. Бургас – честито и на тях от екипа на “Зона Здраве”!