Начало arrow Работата arrow ПРОФЕСИЯ ПЛАНИНСКИ ВОДАЧ
 
Sunday, August 20 2017
НачалоКонтактиНовиниВръзки
Основно меню
Начало
Тялото
Душата
Вярата
Чувствата
Домът
Храненето
Работата
Почивката
Красотата
Новото
Любопитното
Полезното
Здравен разговорник
ЗонаЗдраве Магазин
Календар
Нещо различно
Други
Връзки
Контакти
Търсене
ПРОФЕСИЯ ПЛАНИНСКИ ВОДАЧ Печат Е-мейл
05 Dec 2010

ImageВ България това е една много млада професия – разказват трима български любители на адреналиновите преживявания - Любомир Попйорданов, Михаил Михов и Момчил Дамянов. Според тях, тя се е появила в списъка на професиите у нас през 2002-2003 година и за по-малко от десет години става европейски призната.   

- Къде се обучават планински водачи в момента у нас?

- /Любомир/ Откакто професията планински водач е 

призната, имаме лицензирани повече от 10 учебни центрове по закона за професионалното обучение, но само един от тях е действащ и в момента в него тече десети курс за планински водачи.

- Къде се намира този център?

- Центърът е към асоциация „Планини и хора“ със седалище на бул. „Стамболийски“ 20-В  в София, а самото обучение става във всички планини на България. Стараем се наистина да обиколим всички наши планини по време на курса, който трае 960 часа по закон, но ние го правим с над 1000 часа, половината от коита са теория, а другата половина – практика в планината.

- И колко водачи са се подготвили в този център до сега?

- Водачите, които са преминали това регламентирано от държавните образовтелни изисквания обучение и имат съответната диплома, издадена от Националната агенцията за професионално образование и обучение, са около 150 до сега. Но колко от тях практикуват и работят по тази професия, това не мога да кажа. Може би са аколо 100 и то тук в нашата страна, защото освен обучението има и нещо друго и то се казва призвание. А призванието не се научава, то е вътре в човека – или го има, или го няма. И ако го няма, колкото и дипломи да имаш, колкото и отлично да се представяш, не става. Освен това носенето на отговорност за други хора не може да се научи за една или две години. И точно в планината се разбират дали един човек го бива за водач или не. Цялата тази информаия я има в сайта  www.planini.eu. Това обучение е сертифицирано и благодарение на това асоциацията получи международно признание и тези димпломи всъщност са международно признати. Много е важно хората да знаят защо трябва да се ползва планински водач и какво е това планински водач.

- Сигурно го идентифицират със спасител?

- Не, не е спасител. Планинският водач позволява на хората, които води, да се движат с отворени очи сред природата, сред конкретния пейзаж. Той би трябвало да отгатне техните проблеми преди те да са се появили, да им помогне по най-приятния начин да изживеят решението си да организират своята ваканция в планината. Това е нещо много повече от ходене по пътеки и не е непременно спане в планински хижи... Това е разбиране за природата, разбиране за планината - за духа на планината, за културата на планината... Това е отговорното пътуване на човека сред природата и планината. Така че... планинският водач е нещо като екскурзовод плюс още много други неща.  За нас е много важно тази професия да бъде разглеждана в този дух и да бъде разбрана от българите по този начин, за да могат вярно да оценят предимството, важността и плюсовете да бъдат в българските планината или в планните по света с планински водач. Това преживяване е нещо съвсем различно от преживането да тръгнеш сам. И разбира се може да се разбере само ако опитате и тръгнете нанякъде с водач и то с водач, който има професионална подготовка и натрупан опит с години. Планински водач не се става за една година. За една година можеш да получиш диплома, но от там нататък те чака дълъг път и усещате за мисия. То наистина е мисия.

- Българите вече търсят ли тази услуга?

- Аз така ще Ви отговоря – българинът все още си оправя колата сам, прави си зелето сам, организира си сам пътуванията по интернет, където и по света да са те. Той все още живее с чувството, че няма нужда от планински водач. И то не че няма интерес към такова прекарване в планината. Има, но ако може този планински водач да бъде само на храна и спане... по възможност без заплащане. И ако няма как, заплащането да е минимално, ама възможно най-минимално.

- А какво е реалната цена?

- Около 100 лв. на ден. Тази цена включва и компетентностите на планинския водач. Да не говорим, че когато става дума за далечни дестинации, това би оправдало неговата инвестиция той да се изгради като планински водач. Би оправдало всичките години обучение и натрупване на планинарски опит, за да може той да предложи такава услуга, каквато очакват от него и каквато се получава от планинските водачи в другите държави на Европа и Света.

- /Михаил /Аз съм започнал да работя преди 15 години – тогава дори и идея нямаше българи да си наемат планински водач. Тази работа се вършеше на доброволни начала към някои от БТС клубовете. В последните години това доста се промени и се развиха три тенденции – едната е с деца на зелено училище и то зелени училища, които наистина са зелени. Не да се ходи просто в някакъв голям евтин хотел да се прекарат няколко дни с децата. А децата да ходят на планина, да спят на палатки... Изобщо да извършват едни съвсем планинарски дейности, за които трябва да са с подготвени хора-водачи. Не може учителят по физическо фъзпитание да поеме тази работа, защото това е даже незаконно. В по-развитите държави е строго регламентирано кой може да излиза с деца в планината . Другата линия, която е много успешна, е воденето на български групи в чужбина – не става дума само за екзотични и дълги дестинации – това може да бъде Гърция, където групи се качват с водач на Олимп например. Ходят наши хора до Алпите. Дори в Словения до Триглав всяка година има над десет организирани качвания с платен водач, професионален водач, който получава пари за тази своя дейност и си заработва хляба с това. До Хималаите също се ходи. Едни наши колеги прекараха два месеца там, клиентите им летят до там, те ги посрещат намясто и започват пътуванията. Посещава се района на Мон Блан, Монте Роза – това са дестинации, за които все повече има търсене на професионален планински водач. И третата възможност е тук в България. Тук най-трудно можем да убедим хората, че е най-добре в планината да се ходи с водач, но все пак такава опция съществува и тя ще започне да се търси все повече и повече. Хората трябва да знаят, че сред трагичните инциденти, които се случиха последните 3-4 години в нашите планини, няма нито един, който да се е случил в група с професионален водач. Повечето са се случили при хора, които тръгват сами из планината и няма кой да ги води.

- Как се подготвяте за маршрутите в чужбина?

- Един опитен планински водач би могъл да събере достатъчно информация и да се подготви достатъчно добре, за да заведе хора и там, където не е бил. Най-добрият начин е да се отиде предварително на определеното място. И доста често планинските водачи в свободното си време обхождат местата, на които после ще заведат своите клиенти. Аз до сега само два пъти съм водил хора в чужбина и двата пъти съм посещавал местата предварително и съм се чувствал подготвен. Но това не е задължително – би могло до става и без предварително обхождане. Сега има възможности за подготовка, без човек да е бил там.

- Голяма отговорност ли е да се поеме група хора и да се води?

- Аз съм свикнал, но ако се погледне това отстрани е много голяма отговорност. Много повече от отговорността на един екскурзовод, който обикновено ходи с групата по хубави пътища, разглежда културни забележителности, които са в цивилизацията, спи в добри хотели. При нас не е така – ние работим сред природата, където не винаги пътищата са в добро състояние, а пътеките проходими. Не е сигурно какво ще бъде времето и обикновено сме далеч от цивилизацията т.е. разчитаме само на себе си. Това е голямата разлика. Освен това работата на планинския водач не предполага целогодишна заетост. Обикновено човек има някаква друга работа , но когато го наемат, тръгва и води група.

- Носи ли удоволетворение такава работа?

- /Момчил/ Огромно! Особено, когато планинското приключение завърши и всички са живи, здрави и доволни... преживели са незабравими неща, имат хубави спомени... Това наистина е удоволетворение и то съчетано с допира с дивата природа, с високата планина, с високите върхове, което с думи не може да се изкаже... Освен това, става дума за удоволствие, което си споделяме много често вече и като приятели с клиентите си. Абе преминали сме заедно през едно предизвикателство и сме живи и здрави – това не се забравя.

- /Михайл/ Значи.... естеството на работата ни е такава, че много често се налага да минаваме през едни и същи места и за нас предизвикателството е, че хората, които сме завели там, са се върнали живи и здрави. И ако те са доволни, вече всичко си идва на мястото. Защото в такива групи не всеки знае какво го очаква, колко ще е трудно, колко ще е интересно... това е предизвикателството.

- Имате ли си любимо място, любим маршрут?

- /Момчил/ Един планинар трудно може да има едно най-любимо място ... или най-любимо място, защото той обича природата и планината, а тя навсякъде е уникална. Аз много обичам в Рила района на седемте рилски езера, много обичам в Стара планина района на връх Ботев и района на хижа „Ехо“, които са в Тетевенския и Троянския Балкан, обичам в Родопите района на хижа „Марциганица“ и  тракийското светилище "Белинташ", много обичам в Пирин връх Вихрен и Синаница, и карстовия дял – навсякъде имам любими места. Наистина.

- А Вие?

- /Михаил/ Ох, все това ме питат. Благодарение на тази професия аз излязох от моето хоби, което преди 15 години беше да ходя по скалите и по планините – сняг, лед, скали. Направо не намирах смисъл да се ходи в гора - например в Родопите. В момента вече знам, че за всяко място си има подходящ момент и време. Една клиентка искаше да ме убеди, че това, което са правили десет дни в Родопите е пълна глупост, защото тя беше видяла след това Пирин - накрая на пътуването аз ги качих на връх Вихрен. И през цялото време мърмореше след мен: „Ти дето си бил в Алпите и Хималаите, кажи, че в Родопите не е добре!“ Как да й кажа, че не е добре, като то е толкова красиво в Родопите. Само че трябва да можеш да го оцениш. Ето и аз преди не съм го оценявал, но с годините започнах да го гледам с други очи.

- Къде ви се иска да отидете сега?

- /Момчил/ Ох, аз искам да пътувам по целия свят, да откривам различни планини, които да ми носят нови и нови преживявания. Конкретно  сега... искам да отида в планината Алтай, която ми се струва много далечна, много мистична и много тиха, изключително тиха.

- /Михайл/ И на мен на много места ми се иска да отида и дори трябва да отида, но  едни ледени върхове в Южна Америка...  те са ми мечта от доста време.

 

 

 
< Предишна   Следваща >
Реклама
drugs
V. Milcheva

Creative Commons License
Зона Здраве 2007 (cc); Разрешено е свободното използване на материалите под лиценза Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България